Съпруг продава наследствен дял, ако го предложи преди това и на децата
Ако брачен партньор наследи дял дружно с деца, може ли да продаде, без да ги пита?
E.Г., София
По настоящото българско право постоянно когато има повече от един правоприемник, се стига до съсобственост. Освен това след наследяването постоянно се образуват идеални елементи, а не действителни елементи. Това значи, че в тези случаи ще са годни освен наследствените правила и процедури, само че и тези, свързани със собствеността и съсобствеността.
Винаги когато има брачен партньор и деца, те наследяват дружно и поравно. Дори е допустимо брачният партньор да има повече от детето - например в случай че парцелите са добити по време на брака и са съпружеска имуществена общественост. Тогава брачният партньор ще има половината от оставеното единствено по разпоредбите на съпружеската имуществена общественост. След това за останалата половина брачният партньор и децата ще имат по равни, само че идеални елементи.
Определено има случаи,в които се вършат опити за продажба на обособени идеални елементи от недвижими парцели. Много постоянно някои от съсобствениците не се съгласяват да продадат целия парцел и тогава останалите потеглят да вършат покупко-продажби със своите елементи. В тези случаи обаче има особени правила и процедури.
В Закона за собствеността има текст - член 33, който е експлицитен в тази посока. Според него " съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия парцел на трето лице единствено откакто показа пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия, и заявява документално пред него, че никой от тях не е приел това предложение ". В тази наредба има няколко значими детайла. Първият е, че съсобственикът е задължен да предложи на останалите да купят неговата част. И то по този начин, че да се снабди с писмени доказателства, че го е сторил. Най-добре е това да стане с нотариална покана. Може да е и елементарна покана, изпратена с противоположна квитанция. В нея би трябвало наложително да се уточни, че на съсобствениците се предлага да изкупят частта на цената, по която е контрактувано с третото лице. Могат да бъдат избрани дата, час и място, на което съсобствениците да се явят, с цел да изкупят съответната идеална част.
На всеки един от съсобствениците би трябвало да се направи настрана предложение. Ако са да вземем за пример трима, би трябвало да се изпратят три обособени предложения за всеки от тях. Ако никой не се появи на посоченото място в посочения час и не желае да заплати записаната в поканата цена, има в действителност отвод и съсобственикът продавач към този момент може свободно да трансферира своята част на третото лице покупател.
Необходимо е да се знаят и още две неща. Първо, че в документа би трябвало да е записана действителната цена, която по-късно ще попада в нотариалния акт. На нотариуса се носят към този момент посочените писмени доказателства, че са отправени предложения. Пред него се подписва и декларация, че никой от съсобствениците не е приел предлагането на съответната цена.
Това е значимо, тъй като съгласно Закона за собствеността, в случай че декларацията е неистинска или в случай че третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени видимо във щета на останалите съсобственици, всеки от ощетените може по правосъден ред да скапе договорката.
E.Г., София
По настоящото българско право постоянно когато има повече от един правоприемник, се стига до съсобственост. Освен това след наследяването постоянно се образуват идеални елементи, а не действителни елементи. Това значи, че в тези случаи ще са годни освен наследствените правила и процедури, само че и тези, свързани със собствеността и съсобствеността.
Винаги когато има брачен партньор и деца, те наследяват дружно и поравно. Дори е допустимо брачният партньор да има повече от детето - например в случай че парцелите са добити по време на брака и са съпружеска имуществена общественост. Тогава брачният партньор ще има половината от оставеното единствено по разпоредбите на съпружеската имуществена общественост. След това за останалата половина брачният партньор и децата ще имат по равни, само че идеални елементи.
Определено има случаи,в които се вършат опити за продажба на обособени идеални елементи от недвижими парцели. Много постоянно някои от съсобствениците не се съгласяват да продадат целия парцел и тогава останалите потеглят да вършат покупко-продажби със своите елементи. В тези случаи обаче има особени правила и процедури.
В Закона за собствеността има текст - член 33, който е експлицитен в тази посока. Според него " съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия парцел на трето лице единствено откакто показа пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия, и заявява документално пред него, че никой от тях не е приел това предложение ". В тази наредба има няколко значими детайла. Първият е, че съсобственикът е задължен да предложи на останалите да купят неговата част. И то по този начин, че да се снабди с писмени доказателства, че го е сторил. Най-добре е това да стане с нотариална покана. Може да е и елементарна покана, изпратена с противоположна квитанция. В нея би трябвало наложително да се уточни, че на съсобствениците се предлага да изкупят частта на цената, по която е контрактувано с третото лице. Могат да бъдат избрани дата, час и място, на което съсобствениците да се явят, с цел да изкупят съответната идеална част.
На всеки един от съсобствениците би трябвало да се направи настрана предложение. Ако са да вземем за пример трима, би трябвало да се изпратят три обособени предложения за всеки от тях. Ако никой не се появи на посоченото място в посочения час и не желае да заплати записаната в поканата цена, има в действителност отвод и съсобственикът продавач към този момент може свободно да трансферира своята част на третото лице покупател.
Необходимо е да се знаят и още две неща. Първо, че в документа би трябвало да е записана действителната цена, която по-късно ще попада в нотариалния акт. На нотариуса се носят към този момент посочените писмени доказателства, че са отправени предложения. Пред него се подписва и декларация, че никой от съсобствениците не е приел предлагането на съответната цена.
Това е значимо, тъй като съгласно Закона за собствеността, в случай че декларацията е неистинска или в случай че третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени видимо във щета на останалите съсобственици, всеки от ощетените може по правосъден ред да скапе договорката.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ