Ако само преди няколко седмици някой ми беше казал, че

Ако единствено преди няколко седмици някой ми беше споделил, че ще отида на море в Китен, щях доста да се дръзвам. Истината е, че не бях стъпвала на българското Черноморие от няколко години и макар мъчителната си носталгия към Созопол и райското самодоволство на Карадере, съвсем напълно бях изключила Черно море от листата с летни дестинации за фамилната отмора. Местата като Китен и Приморско пък са цялостното въплъщение на това къде и по какъв начин не желая да прекарам лятната си отпуска.

Що се отнася до Китен, спомените ми от този гиздав морски курорт, намиращ се сред Приморско и Лозенец, датираха отпреди към 20 години, когато прекарахме няколко прелестни фамилни почивки на станцията на МНЗ и помня, че даже видяхме делфини в морето. Тогава аз бях тийнейджърка, а когато споделях на приятелите си, че съм била на море в Китен, множеството от тях ме гледаха с учудване, тъй като даже не бяха чували за градчето, камо ли да знаят, че това е курорт на Черно море. После Китен взе да става прочут, все да гони своя комшия Приморско, взе да се цялостни с туристи, новите здания започнаха да никнат като гъби, а ние спряхме да вървим натам.

И по този начин... Както споделих, до оня ден и през разум не ни беше минавало да отидем на море в Китен. Но тъй като по този начин се стекоха събитията в последния миг, взехме решение да си създадем опит и да предприемем нещо, което другояче не бихме създали – резервирахме няколко нощувки точно в Китен. Трябва да призная, че днешният Китен няма съвсем нищо общо с курортното градче, което помня. Обликът му е тотално друг, множеството здания са на не повече от 15 години, плажовете са съвсем неузнаваеми с многото накацали по тях и към тях сгради, а застроените площи като че са двойно и тройно по-големи отпреди.

Трябва също да призная, че ми беше нужна единствено една къса разходка из централната улица и едно посещаване на плажа, с цел да си напомня за какво стопирах да отивам на българското Черноморие. Тоталната безсъдържателност, безогледното застрояване, цялостното безхаберие, ужасяващата пъстрота, безспирната дандания, отвратителната долнопробност и не на последно място мръсотията, които царят на всички места, са толкоз явни, че няма потребност да ги разясня.

Трябва да призная обаче, че колкото се възмущавахме, толкоз и се забавлявахме на целия този парадокс. Наблюдавахме и изучавахме тази нова за нас действителност с усмивка на уста и се опитвахме да погледнем от смешната страна, а не от тъжната.

Само да знаете какви пошли сувенири с надпис “Bulgaria ” се продават тук по сергиите! Срам ме е да кача фотосите... Първо се възмущавахме от продавачите – по какъв начин смеят?! После се замислихме: щом това се продава, значи има кой да го купи. Но това е една друга тематика...

Въпреки всичко би трябвало да призная, че прекарахме изненадващо хубава отмора в Китен. Припомнихме си сладко-соления аромат и прелестно ситния пясък на нашето море, които май ни бяха залипсвали. Припомнихме си и какво е плажът да е черен от хора, а хавлията на съседа да е съвсем върху твоята. Ужасно се забавлявахме дружно с детенце на пъстрота лунапарк и най-много на блъскащите се колички. Сляхме се с шарените тълпи, ядохме захарен памук, возихме се на водната пързалка, даже несъзнателно послушахме чалга, минавайки около заведенията. Опитахме от всичко; тръгваме отпочинали, заредени и със смесени усеща. Китен, бейби!

 
Картичка от морето: Да си напомним за Слънчев бряг и Несебър