Ще оцелее ли българската икономика от коронавируса
Ако съдим по страните, които са по-силно инфектирани с COVID-19, българската стопанска система се изправя пред много нови провокации и тествания. Родният бизнес не е уединен остров и няма по какъв начин да не бъде обиден от процесите в международен мащаб. Но той също е еластичен и адаптивен. По-малките предприятия, каквито са над 90% от всички у нас, по-лесно и бързо се настройват на нова вълна според от съответните условия, твърди ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Така или другояче, публично предстоящият стопански напредък от 3,3% няма да бъде реализиран и ще падне, като е мъчно за момента да се планува с какъв брой. Това ще се дължи на изчерпването на опциите на трудовия пазар, на неувереното вътрешно и експортно ползване и на плахите задгранични вложения. Социалният министър Деница Сачева към този момент разгласи, че дневно в бюрата по труда се записват по близо 1300 души, освободени от работа. Вероятният спад не е дребен и ще обърка много сметки.
Шокове
" България е изправена пред четири шока - потрес на предлагането, потрес на търсенето, финансов потрес и обществен потрес. Големи браншове в българската стопанска система ще бъдат ударени и спадът може да доближи и да надмине 40-45% от предстоящите и планувани годишни доходи. Ще следим в идващите месеци първата детонация на бранша на услугите, каквато не сме виждали. Ако тази обстановка продължи повече от предстоящото, в случай че пандемията и страхът не бъдат овладени в точния момент, тежестта на тази евентуално свиваща се икономическа интензивност няма по какъв начин да не стартира да се придвижва върху банковата система ", разяснява пред БНР проф. Димитър Иванов от Лондон. Според него пандемията е най-големият потрес, който удря световната стопанска система от финансовата рецесия от 2008 година, тъй като от средата на февруари до момента краткосрочните вреди се пресмятат на над 1,6 трилиона $. По думите му еврозоната е в заплаха поради италианската, немската и испанската стопански системи, които още от предходната година са на границата на техническа криза. " Коронавирусът ще форсира промените в нашата национална и икономическа конструкция, която стои непроменена за последните 25-30 години. Това, което идва, ще бъде маркирано от един нов свят на регулации. "
Последици
" Преодоляването на рецесията с ковид сигурно ще докара до съществени стопански последствия, като размерът им ще зависи от продължителността на създалата се обстановка ", разяснява финансистът Пламен Данаилов пред телевизия 7/8. " Първоначално се смяташе, че резултатът ще бъде V-образен, т.е. ще има спад и следващо бързо възобновяване. За страдание превъзмогването на проблемите със заболеваемостта продължава към този момент няколко месеца, т.е. чака се в най-хубавия случай икономическият резултат да е U-образен, което ще рече спад, прочут застой и едвам по-късно възобновяване. Прогнозите са, че през първото и второто тримесечие на тази година сигурно ще има спад. Очакваната криза в Европа неизбежно ще се отрази и на България. Възстановяване в стопански аспект можем да чакаме едвам през третото и четвъртото тримесечие, като през тази и идната година ще понесем следствията от рецесията, в случай, че пикът на заболеваемостта е през април и май. Колкото по-дълго продължи тази карантина, толкоз по-дълго време ще имаме проблеми в стопанската система ", изясни Данаилов.
Най-засегнатите
Според Данаилов най-засегнати сега са туризмът и превозът, които обезпечават близо 350 000 работни места и дават към 20 на 100 от брутния артикул на страната. Сред засегнатите браншове е и културата, където са заети към 24-25 хиляди създатели, които дават отговор за от 1 до 2% от Брутният вътрешен продукт. " Всичко е обвързвано между тях. Това не е стопанската система на XIX в., където всеки бранш е самичък за себе си и няма взаимовръзка с другите браншове на стопанската система. В момента проблем в един бранш се демонстрира незабавно в някои от другите ", разяснява финансистът.
Недвижимите парцели ще е третият бранш, който ще бъде обиден. От позиция на сигурност хората няма да се впуснат да купуват жилища. Приносът на този бранш за Брутният вътрешен продукт е към 10%. Сумарно туризмът, превозът и недвижимите парцели обгръщат над 1/3 от Брутният вътрешен продукт, който ще бъде непосредствено обиден от това, че се затварят граници, търговски обекти, както и от въведеното ограничаване на пътуванията. Налагането на възбрана за полети ще се отрази на авиационния бизнес, който е подсектор на туризма, разяснява Данаилов.
Днес изкупуването на облигации е съвсем изчерпано, следователно остават опциите на фискалната политика - харченето на държавни пари, прецизира Данаилов и добавя, че доста от европейските страни са задлъжнели, което ги слага в неспособност още веднъж да вкарват пари, които да харчат. Според него с понижаване на икономическата интензивност директният резултат в България от ковид ще е да се увеличи доста безработицата, като страната може да преодолее това, употребявайки фискалната опция, така като Брутният вътрешен продукт главно се движи от вътрешна консумация. " За първите два месеца МФ сподели, че има остатък от 1,5 милиарда лева във фискалния запас и заем в размер на 800 млн. лева, т.е. това са средства, които може да се влагат в стопанската система. Спасение може да се търси и в гласуването на съответни единични ограничения за стимулиране или за отсрочване на избрани заплащания към страната. Задълженията ни не са толкоз огромни и, в случай че страната влее пари в стопанската система, като употребява плануваните 6-7 милиарда лева финансови разноски, това би дало глътка въздух, защото страната не може да въздейства на банките и да изиска от тях да понижат лихвите по заемите си ", показва като верен ход Данаилов.
Мерките на държавното управление
- Гражданите и компании с заеми към банки, компании за бързи пари или с задължения към комуналните сдружения ще бъдат облекчени по време на изключителното състояние. За този период няма да им се постановат наказателни лихви при просрочие. В момента наказателната рента е 10% на годишна база. Не е ясно по какъв начин мярката ще се отрази на банките, защото още няма публична позиция по въпроса на Асоциацията на банките в България. Има възможност тя да усили неприятните заеми, за което банките ще би трябвало да заделят спомагателни хранителни запаси, защото интернационалните счетоводни стандарти и банковите регулации са доста прецизни в условията за хранителни запаси при просрочие на заемите. Банките, Национална агенция за приходите, комуналните сдружения и всички останали кредитори няма да могат да постановат запори върху банковите сметки на жителите, върху заплати или пенсии, а също и да афишират движимости на обществена обмен. Забраната за налагане на обезпечителни ограничения като запори ще важи и за банковите сметки на лечебните заведения, а също и за здравната инсталация и съоръжение.
- Отменят се краткотрайно осъществяването на описи на движими движимости и недвижими парцели, благосъстоятелност на физически лица, с изключение на за отговорности за прехрана, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови хонорари. Бизнесът настояваше възбраната за запори да обхване и частния бранш, само че концепцията не бе призната от ръководещите.
- По време на изключителното състояние работодателите няма да могат да пускат чиновниците си наложително в неплатен годишен отпуск. Ще могат обаче наложително да дават на служащите половината от платения им годишен отпуск.
- Сроковете за заплащане на сметките за ток се удължават от 10 на 20 дни. Това отлагане може и да се удължи със заповед на министъра на енергетиката, само че при отчитане на положението на бранша.
- Сроковете за подаване на годишните данъчни заявления на физическите лица и за внасяне на дължимия налог се удължават от 30 април на 30 юни. Удължава се и срокът за прилагане на отстъпката при заплащането на налога - от 31 март на 31 май. Променят се и периодите за прилагане на отстъпка при локалните налози върху парцелите и колите, като понижението може да се употребява при заплатен напълно налог до 30 юни.
- Срокът за подаване на годишните финансови доклади се отсрочва от 30 юни на 30 септември. Срокът за подаване на декларациите от предприятията, които не са правили активност, се удължава от 31 март на 30 юни.
- Предприятията, които дължат предплатени вноски за корпоративния налог, в период до 15 април би трябвало да ги заявяват за месеците от януари до юни, като показват прогнозната си данъчна облага за 2020 година Отпада предходната концепция предплатеният налог да се пресмята служебно върху половината облага за 2018 година
- Нотариалната камара ще би трябвало да обезпечи дежурни нотариуси при съответствие минимум един нотариус на 50 000 поданици за съответния регион.
Шокове
" България е изправена пред четири шока - потрес на предлагането, потрес на търсенето, финансов потрес и обществен потрес. Големи браншове в българската стопанска система ще бъдат ударени и спадът може да доближи и да надмине 40-45% от предстоящите и планувани годишни доходи. Ще следим в идващите месеци първата детонация на бранша на услугите, каквато не сме виждали. Ако тази обстановка продължи повече от предстоящото, в случай че пандемията и страхът не бъдат овладени в точния момент, тежестта на тази евентуално свиваща се икономическа интензивност няма по какъв начин да не стартира да се придвижва върху банковата система ", разяснява пред БНР проф. Димитър Иванов от Лондон. Според него пандемията е най-големият потрес, който удря световната стопанска система от финансовата рецесия от 2008 година, тъй като от средата на февруари до момента краткосрочните вреди се пресмятат на над 1,6 трилиона $. По думите му еврозоната е в заплаха поради италианската, немската и испанската стопански системи, които още от предходната година са на границата на техническа криза. " Коронавирусът ще форсира промените в нашата национална и икономическа конструкция, която стои непроменена за последните 25-30 години. Това, което идва, ще бъде маркирано от един нов свят на регулации. "
Последици
" Преодоляването на рецесията с ковид сигурно ще докара до съществени стопански последствия, като размерът им ще зависи от продължителността на създалата се обстановка ", разяснява финансистът Пламен Данаилов пред телевизия 7/8. " Първоначално се смяташе, че резултатът ще бъде V-образен, т.е. ще има спад и следващо бързо възобновяване. За страдание превъзмогването на проблемите със заболеваемостта продължава към този момент няколко месеца, т.е. чака се в най-хубавия случай икономическият резултат да е U-образен, което ще рече спад, прочут застой и едвам по-късно възобновяване. Прогнозите са, че през първото и второто тримесечие на тази година сигурно ще има спад. Очакваната криза в Европа неизбежно ще се отрази и на България. Възстановяване в стопански аспект можем да чакаме едвам през третото и четвъртото тримесечие, като през тази и идната година ще понесем следствията от рецесията, в случай, че пикът на заболеваемостта е през април и май. Колкото по-дълго продължи тази карантина, толкоз по-дълго време ще имаме проблеми в стопанската система ", изясни Данаилов.
Най-засегнатите
Според Данаилов най-засегнати сега са туризмът и превозът, които обезпечават близо 350 000 работни места и дават към 20 на 100 от брутния артикул на страната. Сред засегнатите браншове е и културата, където са заети към 24-25 хиляди създатели, които дават отговор за от 1 до 2% от Брутният вътрешен продукт. " Всичко е обвързвано между тях. Това не е стопанската система на XIX в., където всеки бранш е самичък за себе си и няма взаимовръзка с другите браншове на стопанската система. В момента проблем в един бранш се демонстрира незабавно в някои от другите ", разяснява финансистът.
Недвижимите парцели ще е третият бранш, който ще бъде обиден. От позиция на сигурност хората няма да се впуснат да купуват жилища. Приносът на този бранш за Брутният вътрешен продукт е към 10%. Сумарно туризмът, превозът и недвижимите парцели обгръщат над 1/3 от Брутният вътрешен продукт, който ще бъде непосредствено обиден от това, че се затварят граници, търговски обекти, както и от въведеното ограничаване на пътуванията. Налагането на възбрана за полети ще се отрази на авиационния бизнес, който е подсектор на туризма, разяснява Данаилов.
Днес изкупуването на облигации е съвсем изчерпано, следователно остават опциите на фискалната политика - харченето на държавни пари, прецизира Данаилов и добавя, че доста от европейските страни са задлъжнели, което ги слага в неспособност още веднъж да вкарват пари, които да харчат. Според него с понижаване на икономическата интензивност директният резултат в България от ковид ще е да се увеличи доста безработицата, като страната може да преодолее това, употребявайки фискалната опция, така като Брутният вътрешен продукт главно се движи от вътрешна консумация. " За първите два месеца МФ сподели, че има остатък от 1,5 милиарда лева във фискалния запас и заем в размер на 800 млн. лева, т.е. това са средства, които може да се влагат в стопанската система. Спасение може да се търси и в гласуването на съответни единични ограничения за стимулиране или за отсрочване на избрани заплащания към страната. Задълженията ни не са толкоз огромни и, в случай че страната влее пари в стопанската система, като употребява плануваните 6-7 милиарда лева финансови разноски, това би дало глътка въздух, защото страната не може да въздейства на банките и да изиска от тях да понижат лихвите по заемите си ", показва като верен ход Данаилов.
Мерките на държавното управление
- Гражданите и компании с заеми към банки, компании за бързи пари или с задължения към комуналните сдружения ще бъдат облекчени по време на изключителното състояние. За този период няма да им се постановат наказателни лихви при просрочие. В момента наказателната рента е 10% на годишна база. Не е ясно по какъв начин мярката ще се отрази на банките, защото още няма публична позиция по въпроса на Асоциацията на банките в България. Има възможност тя да усили неприятните заеми, за което банките ще би трябвало да заделят спомагателни хранителни запаси, защото интернационалните счетоводни стандарти и банковите регулации са доста прецизни в условията за хранителни запаси при просрочие на заемите. Банките, Национална агенция за приходите, комуналните сдружения и всички останали кредитори няма да могат да постановат запори върху банковите сметки на жителите, върху заплати или пенсии, а също и да афишират движимости на обществена обмен. Забраната за налагане на обезпечителни ограничения като запори ще важи и за банковите сметки на лечебните заведения, а също и за здравната инсталация и съоръжение.
- Отменят се краткотрайно осъществяването на описи на движими движимости и недвижими парцели, благосъстоятелност на физически лица, с изключение на за отговорности за прехрана, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови хонорари. Бизнесът настояваше възбраната за запори да обхване и частния бранш, само че концепцията не бе призната от ръководещите.
- По време на изключителното състояние работодателите няма да могат да пускат чиновниците си наложително в неплатен годишен отпуск. Ще могат обаче наложително да дават на служащите половината от платения им годишен отпуск.
- Сроковете за заплащане на сметките за ток се удължават от 10 на 20 дни. Това отлагане може и да се удължи със заповед на министъра на енергетиката, само че при отчитане на положението на бранша.
- Сроковете за подаване на годишните данъчни заявления на физическите лица и за внасяне на дължимия налог се удължават от 30 април на 30 юни. Удължава се и срокът за прилагане на отстъпката при заплащането на налога - от 31 март на 31 май. Променят се и периодите за прилагане на отстъпка при локалните налози върху парцелите и колите, като понижението може да се употребява при заплатен напълно налог до 30 юни.
- Срокът за подаване на годишните финансови доклади се отсрочва от 30 юни на 30 септември. Срокът за подаване на декларациите от предприятията, които не са правили активност, се удължава от 31 март на 30 юни.
- Предприятията, които дължат предплатени вноски за корпоративния налог, в период до 15 април би трябвало да ги заявяват за месеците от януари до юни, като показват прогнозната си данъчна облага за 2020 година Отпада предходната концепция предплатеният налог да се пресмята служебно върху половината облага за 2018 година
- Нотариалната камара ще би трябвало да обезпечи дежурни нотариуси при съответствие минимум един нотариус на 50 000 поданици за съответния регион.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ