Ново изследване показва, че има 50% шанс да живеем в симулация
Ако действителният живот през 2020 година ви наподобява прекомерно комплициран, утешете се с някои настоящи вести: учени споделят, че възможностите са 50:50, да живеем в симулация. Ези или тура на монетата зависи доста от науката, която може да разкрием в близко бъдеще, споделят те.
Вероятността 50/50 се закръглява от пресмятане, чийто резултат е по-скоро 50,22222 до 49,77778. Scientific American цитира забележителния отчет от 2003 година „ Живеем ли в компютърна симулация? “ от философа Ник Бостром. Струва си да цитираме малко обобщение на Бостром:
„ Аз настоявам, че най-малко едно от следните изказвания е правилно: (1) човешкият тип е доста евентуално да изчезне, преди да достигне„ постчовешки “етап; (2) е малко евентуално всяка постчовешка цивилизация да организира забележителен брой симулации на своята еволюционна история (или нейни разновидности); (3) съвсем несъмнено живеем в компютърна симулация.
От това следва, че убеждението, че има забележителен късмет някой ден да станем постчовеци, които организират симулации на предшественици, е погрешно, в случай че сега не живеем в симулация. Обсъждам някои последствия от този резултат. „
Scientific American показва, че Матрицата и нейните продължения са създали доста, с цел да прокарат симулационната доктрина напред, само че философите са спекулирали в тази посока в продължение на хиляди години. Има и доста теории, които флиртуват със симулация под маската на коренен солипсизъм и песимизъм.
Но симулационната доктрина на Бостром по-специално се концентрира върху изчислителната мощ. Не е наложително да са суперкомпютри по метода, по който си ги представяме през днешния ден – помислете за препоръчани суперструктури от космически мащаб, като сферите на Дайсън или даже за въображението на създателите на „ Стар Трек “. Ако съществуваше компютър, който можеше да побере цялата ни галактика вътре, евентуално нямаше да разпознаем работата му.
Твърдението на Бостром е както метафизичен, по този начин и вероятностно самоуверено, с премислени резултати, които той е сложил съвсем на чист двоичен файл. Това накара астронома от Колумбийския университет Дейвид Кипинг да организира лични калкулации, употребявайки аргумента на Бостром като ориентир.
Кипинг стартира с байесов разбор, който разрешава на калкулатора да включва догатки като метод за подкрепяне на моделирането. И защото първите два критерия на Бостром настояват, че няма симулация, той ги кондензира в един аршин. Тогава, изяснява Scientific American, Кипинг залага „ правилото на безразличието “, който е най-неспецифичната и не-предполагаема „ предходна възможност “, която можете да употребявате.
„ Кипингът тогава сподели, че даже в симулационната догадка множеството от симулираните действителности биха били оскъдни “, написа Scientific American, което значи, че симулациите не могат да основат свои лични спомагателни симулации.
„ Това е по този начин, защото симулациите раждат повече симулации, изчислителните запаси, налични за всяко последващо потомство симулации, понижават до точката, в която по-голямата част от действителностите ще бъдат тези, които нямат изчислителната мощност, нужна за преструване на действителности на поколение, способни да одобряват съзнателни същества. „
Това звучи мъчно за преглъщане, само че е елементарно да се разбере, в случай че помислим за уверено измислена от индивида симулация:- виртуалната машина. Ако имате Apple MacBook и желаете да стартирате стратегия за компютър, може да употребявате обвивка като Wine, с цел да инсталирате програмата в независим компютър, който самичък по себе си е същински компютър. Но не давате на виртуалната машина целия си корав диск – към момента се нуждаете от някои негови елементи, с цел да продължите да работите с останалата част от софтуера си и да навигирате в Twitter. Подобно на съветските кукли матрьошки, всяко създание би трябвало изцяло да се побере и да не обгръща родителя.
Така че тази концепция, че самите симулации е малко евентуално да породят по-нататъшни симулации, подсказва „ безразличното “ байесово пресмятане. Но има най-малко две уловки. Първата е, че самият Бостром счита, че е причудливо да се приложи правилото на „ равнодушие “, с цел да се консолидират две елементи в една част и така нататък Той счита, че това ненапълно изкуствено претегля резултатите.
И второ, в случай че програмистите тук на симулирана Земя в миналото сами създадат симулирана действителност, която включва съзнателни същества – които биха могли да одобряват формата на затворена система от умишлен изкуствен интелект, цялото пресмятане на Кипинг се анулира.
Но към този момент към момента имаме малко време в Матрицата.
