Как Едуард Дженър победи едрата шарка с помощта на друга болест
Ако разгледаме всички епидемии, които последователно доближават магнитута на пандемии, не би трябвало да забравяме дребната шарка като злина, която трансформира вечно човечеството. Смъртните случаи и до през днешния ден не могат да бъдат изчислени, изключително в пика на разпространяване, само че черното число най-вероятно се движи по скалата на милионите. И до през днешния ден вирусолозите считат, че заболяването е зародила някъде в тропическите зони на Африка или Индия. Разпространявала се е по маршрута на комерсиалните пътища от Китай към Европа и най-вероятно първо е върлувала по дивите животни, които колонизаторите почнали да опитомяват.
Епидемиите не са нещо ново за цивилизацията в този интервал от време. В междинните епохи човечеството е на крачка от изгубване, разходките до Новия свят са съпроводени с предаването на най-различни болести. Жителите на Мексико и Перу са обречени, когато идват колонизаторите, а дълго време отделените райони се радват на положително здраве и даже не осъзнават какъв брой нежни са телата им същина. Американските индианци претърпяват тежки провали точно поради слабия си организъм, а не тъй като не знаят по какъв начин да се оправят с колонизаторите. Опитът на Китай и Близкия изток дава резултат и доста скоро жителите непринудено излагат незаразените на струпеи от дребна шарка с вярата, че здравият организъм ще може да построи имунитет.
Снимка: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/a6/24/5a9398275288c23f56b7f9b75087.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0018221.html, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36515866
Методът на китайците бил забавен и логически. Те счуквали коричките на раните на дребен прахуляк и карали пациентът да ги вдиша. В Близкия изток употребявали сходна технология и търкали прорезните рани на здравите. Наименованието на този акт било „ вариолация “. По време на нещастието, всеки оздравял се счита за идващ избавител. В Америка и Англия се практикувала сходна техника, а неин създател е лейди Мери Уъртли Монтагу. Тя съумяла да се самоизлекува и да се опита да повтори стъпките си и върху други пациенти. Заедно със брачна половинка си пътува до Константинопол през 1716 година и следи какво вършат лекарите там. Завръща се две години по-късно в Англия, стартира да практикува наученото и да го ползва върху мнозина, с цел да им помогне за построяването на имунитет.
Прогресът бил извънредно муден, а както се досещаме, медицината към момента стояла в сянката на религията. За образец можем да видим какъв брой време е належащо на Европа, преди да одобри обстоятелството, че единственият метод за лекуване на скорбут е консумация на цитросови плодове. Забавен факт е, че моряците в Близкия Изток от дълго време знаели по какъв начин да се оправят и даже не го записали като заболяване. Междувременно дребната шарка продължавала да обикаля света и най-после стигнала до Бостън. През 1721 година в града избухнала зараза и 15% от популацията умряло. Макар и процентът да е висок, намесата на един човек съумява да спре в точния момент разрастването на болестта. Благодарение на Котън Мейтър – дилетант в науката и предан свещеник, преодоляването било доста по-адекватно. Котън се оказва съвършеното решение за църквата и за жителите.
Той постоянно напомнял на съгражданите си, че Бог му е подсказал по какъв начин да изцери популацията и с това избегнал църковните санкции. Освен божия благослия, духовникът имал и забавни наблюдения върху заболелите. В следствие почнал да „ имунизира “ редица фамилии, постоянно поставяйки себе си под риск. Той също практикувал методиката на Близкия изток. Рискът обаче не идвал от заболяването, а от обстоятелството, че постоянно имало неинформирани хора, които го нападали за дейностите му и се опитвали да спрат малко странната процедура. Въпреки приемливия резултат, хората не можели да повярват, че би трябвало да вдишат счуканите корички от раните, с цел да се ваксинират. Колкото и огромен триумф да има Котън, индивидът с по-сериозни заслуги е Едуард Дженър. Той не основава ваксина, само че намира рационален метод да спре разпространяването и даже прекрачва границите на здравната нравственос, с цел да откри лекуване.
За разлика от съгражданите си, Дженър решил да следи и да намерения малко по-трезво. Като лекар-откривател с редица странни решения, които постоянно биха сложили разсъдъка на границата на лудостта, методите му се славили с висок % на успеваемост. Един път следил по какъв начин краварките в Глостършър постоянно се се заразява с зараза, които наричали кравешка шарка. Заболяването се случвало, откакто дамата издои кравата и не измие ръцете си. Веднъж щом дамите преболедували това заболяване, те създавали и имунитет против едра шарка (вариола). Дженър почнал да мисли за връзката сред двете болести. На прага на гражданска война в медицината, лекарят трябвало да откри метод да потвърди на обществото, че по-добрият вид е да се изложат доброволна на лекото заболяване и да избегнат тежкото, само че по какъв начин?
Снимка: By Ernest Board – Cropped from File:Jenner phipps 01.jpg (images.wellcome.ac.uk), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=90129751
До този миг медицината не познавала работата на имунната система, никой не знаел по какъв начин се е появило болестта, какво го придвижва и какво защищава от него. Мисията на Дженър е била тъкмо толкоз неуместна, едвам приказва за галактически кораби на вечерна колекция. Единственото, с което наблюдаващият разполагал, била интуицията и чувството, че е в вярната посока. Какво е решението? Едуард източил малко количеството от крастата на млекарка, инфектирана с кравешка шарка и по-късно прибегнал до още по-жестоки дейности. Без разрешението на родителите, той натъркал кожата на 8-годишния Джеймс Фипс. В идващите 10 дни, иноваторът трябвало да следи прецизно момчето и да резервира всичко в загадка. Болестта се популяризирала, болестта било леко и по-късно нямало и диря от него.
След като схванал, че дребният Джеймс е здрав, решил да го болести непосредствено с дребна шарка. Нищо не се случило. Минали няколко месеца и момчето продължавало да бъде крепко. През 1798 година Едуард Дженър ще напише материал и ще опише какви ограничения могат да се вземат, с цел да се овладее заболяването. Странната процедура работила, само че иноваторът въпреки всичко получил рецензии за провеждането на човешки опити. През 1802 година Народното събрание стартира да отпуска средства и предава бързо знанията в Англия, а по-късно методът се популяризира и в останалите страни.
Дребната шарка скоро изчезва от Европа и Америка, а с развиването на модерната медицина можем да видим появяването на ваксина, с която все по-малко хора се разболяват. Дженър потвърждава, че може да пребори една болест благодарение на друга, само че също така дава началото на имунизацията. През май 1980 година Световната здравна организация слага дребната шарка в категорията на „ изчезналите заболявания “. Разбира се, болестта ще остане там, до момента в който към момента има хора, които се възползват от имунизацията.
Заглавна фотография: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/63/06/f922c4b86c952df78a555cd9eba8.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0023503.htmlWellcome Collection gallery (2018-03-29): https://wellcomecollection.org/works/jpsdbu7d CC-BY-4.0, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36560529
