Да се греши не е страшно, стига да го признавате
Ако работата ви включва извършване на комплицирани задания и взимане на сложни решения (в това число влизат съвсем всички професии), то рано или късно нещо ще се обърка. Може би някакво ваше деяние ще донесе със себе си непредвидени последици. Може би работите по рисков план, за който сте наясно, че има дребна възможност за триумф. Каквато и да е повода, хората бъркат.
В тези случаи обаче ние постоянно опитваме да избегнем поемането на отговорност за нашата неточност. Може да опитате прикриете следите си и да прехвърлите виновността върху някой различен, или просто да заметете казуса под килима, надявайки се, че той няма да забележи.
Макар че вземането на сходни решение наподобява по-лесно в кратковременен проект, има няколко положителни аргументи да признавате грешките си и да пробвате да коригирате основаните от вас проблеми, вместо да отбягвате отговорност.
Грешките костват по-скъпо, колкото повече време минава
Колкото и неприятни да са първичните последствия от дадена неточност, в случай че не бъдат адресирани на време те стават още по-тежки. Цената, която ще платите вие, а може би и хората към вас, ще пораства, до момента в който не предприемете ограничения. За да започнете работа по отстраняването на проблем, първо би трябвало да уведомите останалите за случилото се.
Когато решите да споделите с другите, че нещо се е объркало, е значимо да кажете цялата истина. Ние постоянно търсим способи за намаляване на събитията и показване на нашата неточност като по-малко, в сравнение с е в действителност. Какво толкоз, в случай че пропуснете някои детайлности или отклоните вниманието на близките от последствията? В последна сметка пропускането на елементи може да сътвори не по-малки проблеми от прикриването на грешката като цяло.
Просто бъдете честни както със себе си, по този начин и с останалите. Какво сте създали? Какво сте споделили? Кой е забъркан? С колкото повече информация разполагат останалите, толкоз по-подготвени ще бъдат за минимизиране на вредите. След това се включете в процеса на премахване на казуса. Дори в случай че лидерската роля бъде поета от някой по-опитен от вас, вие би трябвало да наблюдавате коригирането на грешката, с цел да знаете по какъв начин да реагирате, в случай че се изправите пред сходна обстановка.
Последиците за вас са по-малки
Друга причина хората да крият грешките си идва от страха от следствията, които те ще донесат със себе си. Както всички знаем, в случай че сгрешим, може да бъдем осъдени.
Въпреки това, прикриването на грешката и отлагането на нейното разкриване във времето прибавя спомагателни черните точки върху представянето ви. Ако в реалност сте изправени пред някакво наказване, то с този метод вие просто го отлагате, само че не го премахвате.
Ако заемате лидерска позиция, то бързото признание на грешката и вдишване на отговорност придобива още по-голямо значение. Добрите водачи би трябвало да могат да вървят по тънката линия сред вземането на сложни решения, чиито изгоди може да не са забележими на момента, и готовността да признаят, че нещо не върви по проект и би трябвало да бъде преосмислено. Веднага щом е ясно, че е позволена неточност, водачът би трябвало да я признае, да обясня по какъв начин тя може да бъде отстранена и да опише стъпките, които би трябвало да се подхващат, с цел да се подсигурява, че тя няма да бъде повторена.
Градите доверие
Парадоксът на бързото признание на грешките е в това, че хората се притесняват, че по-този метод те рискуват да подкопаят вярата на останалите във опциите им. Това схващане се основава напълно на концепцията, че доверието се гради на база съвършено показване.
Както ви е предоставена някаква отговорност, хората чакат да им помогнете да реализират мечтан резултат. В идеалния случай всичко протича под мед и масло. В множеството случаи обаче по пътя има редица спънки и пречки. По тази причина е от основно значение да осъзнаете, че е по-важно планът да доближи крайната си цел, в сравнение с това да се случи без никакви неточности. Когато подхождате отговорно към грешките си, вие увеличавате вероятността планът да приключи с триумф, а това ви трансформира в човек, на който може да се разчита.
Това е изключително значим урок за хората, които са нови на работното място. Ръководителите желаят да знаят кои чиновници се нуждаят от непрекъснат контрол и кои ще могат да работят независимо. Колкото по-често задавате въпроси, когато сте комплицирани и поемате отговорност, когато грешите, толкоз по-бързо ще постигнете мечтаната автономия, защото началникът ви ще знае, че нищо няма да се обърка, без той да разбере преди да е станало прекомерно късно.
Арт Маркман , когнитивен психолог и създател на книгата „ Умното мислене “, за FastCompany.com
Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз
