Д-р Кевин Бригдън: Ще направим зеления преход, ако намалим ползването на ресурсите
" Ако просто сменяем сегашната си кола с електрическа, няма да решим никакъв проблем ". Това е констатация, известна измежду еколозите. Основен фокус за медиите, деятелите и самите участници в продължаващата Климатична конференция на Организация на обединените нации в Глазгоу са периодите, с които политиците ще се ангажират за прекъсване на потреблението на въглища. Представите за зеленото бъдеще обаче са надалеч по-смели. Те включват преустановяване на потреблението на изкопаеми горива, в това число на природен газ, а за част от екологичната общественост нуклеарната сила не е отговор.
Постоянно разрастващите се технологии може би ще ни обезпечат опцията за гражданска война на възобновимите източници, при която ще получаваме силата си, без да рискуваме своите почви, води и атмосфера. Но и тази гражданска война ще има цена. През 2020 година Световната банка пресметна, че технологиите за чиста сила, нужни за ограничението на световното стопляне, ще усилят с близо 500 % добива и производството на материали като графит, литий и кобалт . За нужните ни геотермални, слънчеви и вятърни енергийни източници ще ни трябват и 3 милиарда тона повече изкопаеми метали. Както на всевъзможни машини, по този начин и за тези, с изключение на упоменатите детайли, ще ни трябват мед, желязо, алуминий, злато, платина и други детайли. Залежите на доста от тях се намират в разрастващи се страни, а добивът им значи трудова употреба и екологични проблеми - повода да бягаме от твърдите горива.
" Проблем на сегашното, за който евентуално ще приказваме повече в бъдеще, е добивът на тези скъпи метали. А с цел да се случи зеленият преход, е нужно освен да изхвърлим въглищата, а изцяло да понижим силата и ресурсите, които използваме ". Такова е мнението на доктор Кевин Бригдън, част от изследователския екип на " Грийнпийс Интернешънъл ".
Изследвал сте резултата върху околната среда от добива на разнообразни метали, по-специално на тези, нужни за батерии. През последното десетилетие в новините влизаха истории за трудова употреба в такива мини в Африка и Южна Америка. Става въпрос за рандеман на запаси, нужни в електрониката и машиностроенето, чието развиване е директно обвързвано с визията ни за човешки напредък. Оказва се, че обществената цена на този напредък се заплаща от Глобалния Юг. Каква е екологичната му цена?
Негативно въздействие оказват както добивът на тези запаси, по този начин и последващата обработка, претопяването. Замърсяване на въздуха и водите в региона предизвикват както рутинните дейности в мините, по този начин и непредвидени произшествия. Ключово е, че това въздействие върху околната среда не е неизбежно, само че все пак продължава тук-там като мините за кобалт в Конго. Катастрофални последици имаше от добива на желязна руда в Бразилия през 2019-а, когато се срути стена на хвостохранилище и близо 300 души починаха. В Китай има проблеми с преработката на редки метали, които след това се употребяват за произвеждане на вятърни турбини. Това не са неизбежни проблеми. Нужен е по-добър надзор и отговорност от страна на фирмите и държавните управления.
Съгласен ли сте, че с цел да осъществяваме стабилно развиване с възобновими източници, би трябвало по най-безопасния вероятен метод да изкопаем колкото се може повече от тези метали?
Не. В момента добиваме и използваме материалите, като че ли имаме безконечен ресурс от тях, а това не е по този начин. Ако продължим както до момента, ще се сблъскваме със същите проблеми. Трябва да си дадем сметка за силата, която използваме, както и за материалите, нужни за нейното произвеждане. Ако да вземем за пример сменяем 1 към 1 своите петролни коли с електрически, това няма да реши проблемите ни с околната среда. Прогнозите са за 2 или 3 милиарда такива коли на пътя до 2050 година и това не е метод, по който би трябвало да гледаме към бъдещето. Нужни са ни други решения. Конкретно за напредването, би трябвало да гледаме повече към подобряването на публичния превоз. Има доста способи да използваме по-малко от тези материали. Един от тях е преработването. В момента рециклираме към 2/3 от към този момент употребяваните скъпи метали. Тоест, 1/3 не се употребява още веднъж. Веднъж добити, тези метали могат да се употребяват неведнъж и това ги отличава от изкопаемите горива, които се употребяват еднократно, след което би трябвало да добиеш още.
Това е единствено едно решение на основен проблем на така наречен " зелен преход ", който можем да формулираме по този начин - потреблението на възобновими източници също може да се окаже нездравословно за природата. Какви са другите способи, по които можем да усъвършенстваме и осмислим този преход като екологичен?
Доклад на Световната банка от 2020 година съдържа пресмятане какъв брой метали ще са ни нужни. Дори в кратковременен проект количеството е голямо. Но отчетът също по този начин съдържа заключението, че дребни промени в ръководството или технологиите могат да имат огромен резултат върху количеството. Що се отнася до електрическите коли, акумулаторите им се обновяват непрестанно. Някои модели " Тесла " към този момент са с акумулатори, в които няма никел и кобалт. Това е образец за софтуерно решение. Както загатнах, ние би трябвало да преосмислим и разбиранията си за превоза и дали са ни нужни толкоз доста обособени коли на пътя. А що се отнася до цялостната консумация на сила, има доста способи, по които тя да се усъвършенства - да понижим количеството нужни материали, вместо да продължаваме както до момента.
Каква обаче е посоката на развиване без сходно преосмисляне? Вие сте един от създателите на проучване от това лято, засягащо бъдещия подводен рандеман на скъпи метали. С сътрудниците ви предупреждавате, че това ще е пагубно за морските екосистеми, които би трябвало да се оправят и с резултатите от световното стопляне. Насреща имаме догатката, че това е належащо зло, с цел да се реализира софтуерната гражданска война. Колко огромен резултат върху околната среда може да има това належащо зло?
Морските дъна са девствена среда. Знаем доста малко за биоразнообразието им. Това е среда, която би трябвало да защитим и това не е позиция единствено на " Грийнпийс ", а и на други международни екоогранизации - би трябвало ни мораториум върху дълбоководния рандеман, би трябвало да спрем да експлоатираме всеки вероятен източник на запаси. Споменахте аргумента, че тези метали ни трябват за революцията на възобновимата сила. В проучването си даваме образци по какъв начин самото потребление на тези метали да бъде понижено. Скорошен подобен - Европейският съюз работи по инструкция, засягаща акумулаторите. Тя ще изисква преработване на старите акумулатори, както и ще вкара условия по отношение на произхода на материалите за произвеждане. Това ще визира всички акумулатори, създавани в Европейския съюз, оттова и целия свят. Такива са нужните решения.
Намираме се в обстановка, която антропологията дефинира като " капан на напредъка ", при каквито случаи в човешката история се е стигало до провал на цели цивилизации. Икономиката ни изисква непрекъснат напредък и разширение, което обаче значи и разрушение на екосистемите и в последна сметка води до риск за самото ни оцеляване. Доколкото ви разбирам, ние в по-голяма степен се оглеждаме за софтуерните решения, тъй че моделът въпреки всичко да се резервира?
Вече имаме някои софтуерни решения, споменахме акумулаторите, в които няма кобалт и никел, има нови генерации слънчеви панели, което биха улеснили производството на електрическа сила. Но нужната смяна е вместо непрестанно да се опитваме да произвеждаме от ден на ден сила, да помислим по какъв начин да употребяваме по-малко и по-ефективно.
Виждаме ли това на световно равнище? На КОП26 виждаме договаряне на периоди за въглеродна, метанова и други типове индиферентност. Има ли обаче смисъл от тези дати, в случай че не се случи преосмислянето на използването на запаси, за което говорите?
Със сигурност постигането на въглеродна индиферентност е жизненоважно. В противоположен случай резултатът от климатичните промени ще е неизразим. Трябват ни тези обещания, само че ни трябват и последващите ги дейности, а не непрекъснатото им отсрочване. Не е необходим избор - можем да премахнем изкопаемите горива и отново да произвеждаме нужната ни сила. Ако обаче го създадем със настоящия си метод, е допустимо да причиним спомагателни проблеми. Ние би трябвало да подобрим технологиите за енергийна успеваемост, напредване, отопление. Така ще понижим нужните ни запаси, като по едно и също време с това увеличим преработването им.
Тук ще загатна едно мнение на проф. Уилям Рийс - един от учените, които стоят зад понятията " въглероден " и " екологичен " отпечатък. Тоест - измерването на въздействието върху природата, което имат дейностите и потреблението на всеки един човек. Той написа, че " единственият метод да отстраняваме прекомерното потребление на запаси е посредством някаква композиция от ограничавания върху потреблението на сила и материали, както и по-малко население, т.е. посредством следено икономическо стесняване ". С Вас говорихме за преосмисляне, само че едно " следено икономическо стесняване " евентуално не звучи добре на хора от по-бедни страни и райони, които в никакъв случай не са били част от превишената консумация на Западния свят. По същия метод по-малките замърсители на атмосферата не схващат до дъно за какво би трябвало да преследват периоди за въглероден неутралитет идентични или по-амбициозни от тези на Съединени американски щати и Китай. Не ви ли се коства комплицирано да уеднаквим разбиранията си?
Със сигурност ще има промени в метода ни на живот, само че това не значи, да вземем за пример, че няма да пътуваме, а че ще пътуваме по друг метод. Не значи, че няма да се отопляваме, а че ще се oтопляваме по различен и по-ефективен път. Това обаче също са световни въпроси, както въглеродните излъчвания, с които се занимава КОП26. Една страна няма по какъв начин сама да адресира проблем като несъразмерния рандеман и консумация на метали. Нужен ни е световен метод, с цел да сме сигурни, че разпоредбите се съблюдават, както и че нуждаещите се страни ще са подкрепени от тези в по-добра позиция.
Интервюто с д-р Кевин Бригдън можете да чуете в звуковия файл.
Постоянно разрастващите се технологии може би ще ни обезпечат опцията за гражданска война на възобновимите източници, при която ще получаваме силата си, без да рискуваме своите почви, води и атмосфера. Но и тази гражданска война ще има цена. През 2020 година Световната банка пресметна, че технологиите за чиста сила, нужни за ограничението на световното стопляне, ще усилят с близо 500 % добива и производството на материали като графит, литий и кобалт . За нужните ни геотермални, слънчеви и вятърни енергийни източници ще ни трябват и 3 милиарда тона повече изкопаеми метали. Както на всевъзможни машини, по този начин и за тези, с изключение на упоменатите детайли, ще ни трябват мед, желязо, алуминий, злато, платина и други детайли. Залежите на доста от тях се намират в разрастващи се страни, а добивът им значи трудова употреба и екологични проблеми - повода да бягаме от твърдите горива.
" Проблем на сегашното, за който евентуално ще приказваме повече в бъдеще, е добивът на тези скъпи метали. А с цел да се случи зеленият преход, е нужно освен да изхвърлим въглищата, а изцяло да понижим силата и ресурсите, които използваме ". Такова е мнението на доктор Кевин Бригдън, част от изследователския екип на " Грийнпийс Интернешънъл ".
Изследвал сте резултата върху околната среда от добива на разнообразни метали, по-специално на тези, нужни за батерии. През последното десетилетие в новините влизаха истории за трудова употреба в такива мини в Африка и Южна Америка. Става въпрос за рандеман на запаси, нужни в електрониката и машиностроенето, чието развиване е директно обвързвано с визията ни за човешки напредък. Оказва се, че обществената цена на този напредък се заплаща от Глобалния Юг. Каква е екологичната му цена?
Негативно въздействие оказват както добивът на тези запаси, по този начин и последващата обработка, претопяването. Замърсяване на въздуха и водите в региона предизвикват както рутинните дейности в мините, по този начин и непредвидени произшествия. Ключово е, че това въздействие върху околната среда не е неизбежно, само че все пак продължава тук-там като мините за кобалт в Конго. Катастрофални последици имаше от добива на желязна руда в Бразилия през 2019-а, когато се срути стена на хвостохранилище и близо 300 души починаха. В Китай има проблеми с преработката на редки метали, които след това се употребяват за произвеждане на вятърни турбини. Това не са неизбежни проблеми. Нужен е по-добър надзор и отговорност от страна на фирмите и държавните управления.
Съгласен ли сте, че с цел да осъществяваме стабилно развиване с възобновими източници, би трябвало по най-безопасния вероятен метод да изкопаем колкото се може повече от тези метали?
Не. В момента добиваме и използваме материалите, като че ли имаме безконечен ресурс от тях, а това не е по този начин. Ако продължим както до момента, ще се сблъскваме със същите проблеми. Трябва да си дадем сметка за силата, която използваме, както и за материалите, нужни за нейното произвеждане. Ако да вземем за пример сменяем 1 към 1 своите петролни коли с електрически, това няма да реши проблемите ни с околната среда. Прогнозите са за 2 или 3 милиарда такива коли на пътя до 2050 година и това не е метод, по който би трябвало да гледаме към бъдещето. Нужни са ни други решения. Конкретно за напредването, би трябвало да гледаме повече към подобряването на публичния превоз. Има доста способи да използваме по-малко от тези материали. Един от тях е преработването. В момента рециклираме към 2/3 от към този момент употребяваните скъпи метали. Тоест, 1/3 не се употребява още веднъж. Веднъж добити, тези метали могат да се употребяват неведнъж и това ги отличава от изкопаемите горива, които се употребяват еднократно, след което би трябвало да добиеш още.
Това е единствено едно решение на основен проблем на така наречен " зелен преход ", който можем да формулираме по този начин - потреблението на възобновими източници също може да се окаже нездравословно за природата. Какви са другите способи, по които можем да усъвършенстваме и осмислим този преход като екологичен?
Доклад на Световната банка от 2020 година съдържа пресмятане какъв брой метали ще са ни нужни. Дори в кратковременен проект количеството е голямо. Но отчетът също по този начин съдържа заключението, че дребни промени в ръководството или технологиите могат да имат огромен резултат върху количеството. Що се отнася до електрическите коли, акумулаторите им се обновяват непрестанно. Някои модели " Тесла " към този момент са с акумулатори, в които няма никел и кобалт. Това е образец за софтуерно решение. Както загатнах, ние би трябвало да преосмислим и разбиранията си за превоза и дали са ни нужни толкоз доста обособени коли на пътя. А що се отнася до цялостната консумация на сила, има доста способи, по които тя да се усъвършенства - да понижим количеството нужни материали, вместо да продължаваме както до момента.
Каква обаче е посоката на развиване без сходно преосмисляне? Вие сте един от създателите на проучване от това лято, засягащо бъдещия подводен рандеман на скъпи метали. С сътрудниците ви предупреждавате, че това ще е пагубно за морските екосистеми, които би трябвало да се оправят и с резултатите от световното стопляне. Насреща имаме догатката, че това е належащо зло, с цел да се реализира софтуерната гражданска война. Колко огромен резултат върху околната среда може да има това належащо зло?
Морските дъна са девствена среда. Знаем доста малко за биоразнообразието им. Това е среда, която би трябвало да защитим и това не е позиция единствено на " Грийнпийс ", а и на други международни екоогранизации - би трябвало ни мораториум върху дълбоководния рандеман, би трябвало да спрем да експлоатираме всеки вероятен източник на запаси. Споменахте аргумента, че тези метали ни трябват за революцията на възобновимата сила. В проучването си даваме образци по какъв начин самото потребление на тези метали да бъде понижено. Скорошен подобен - Европейският съюз работи по инструкция, засягаща акумулаторите. Тя ще изисква преработване на старите акумулатори, както и ще вкара условия по отношение на произхода на материалите за произвеждане. Това ще визира всички акумулатори, създавани в Европейския съюз, оттова и целия свят. Такива са нужните решения.
Намираме се в обстановка, която антропологията дефинира като " капан на напредъка ", при каквито случаи в човешката история се е стигало до провал на цели цивилизации. Икономиката ни изисква непрекъснат напредък и разширение, което обаче значи и разрушение на екосистемите и в последна сметка води до риск за самото ни оцеляване. Доколкото ви разбирам, ние в по-голяма степен се оглеждаме за софтуерните решения, тъй че моделът въпреки всичко да се резервира?
Вече имаме някои софтуерни решения, споменахме акумулаторите, в които няма кобалт и никел, има нови генерации слънчеви панели, което биха улеснили производството на електрическа сила. Но нужната смяна е вместо непрестанно да се опитваме да произвеждаме от ден на ден сила, да помислим по какъв начин да употребяваме по-малко и по-ефективно.
Виждаме ли това на световно равнище? На КОП26 виждаме договаряне на периоди за въглеродна, метанова и други типове индиферентност. Има ли обаче смисъл от тези дати, в случай че не се случи преосмислянето на използването на запаси, за което говорите?
Със сигурност постигането на въглеродна индиферентност е жизненоважно. В противоположен случай резултатът от климатичните промени ще е неизразим. Трябват ни тези обещания, само че ни трябват и последващите ги дейности, а не непрекъснатото им отсрочване. Не е необходим избор - можем да премахнем изкопаемите горива и отново да произвеждаме нужната ни сила. Ако обаче го създадем със настоящия си метод, е допустимо да причиним спомагателни проблеми. Ние би трябвало да подобрим технологиите за енергийна успеваемост, напредване, отопление. Така ще понижим нужните ни запаси, като по едно и също време с това увеличим преработването им.
Тук ще загатна едно мнение на проф. Уилям Рийс - един от учените, които стоят зад понятията " въглероден " и " екологичен " отпечатък. Тоест - измерването на въздействието върху природата, което имат дейностите и потреблението на всеки един човек. Той написа, че " единственият метод да отстраняваме прекомерното потребление на запаси е посредством някаква композиция от ограничавания върху потреблението на сила и материали, както и по-малко население, т.е. посредством следено икономическо стесняване ". С Вас говорихме за преосмисляне, само че едно " следено икономическо стесняване " евентуално не звучи добре на хора от по-бедни страни и райони, които в никакъв случай не са били част от превишената консумация на Западния свят. По същия метод по-малките замърсители на атмосферата не схващат до дъно за какво би трябвало да преследват периоди за въглероден неутралитет идентични или по-амбициозни от тези на Съединени американски щати и Китай. Не ви ли се коства комплицирано да уеднаквим разбиранията си?
Със сигурност ще има промени в метода ни на живот, само че това не значи, да вземем за пример, че няма да пътуваме, а че ще пътуваме по друг метод. Не значи, че няма да се отопляваме, а че ще се oтопляваме по различен и по-ефективен път. Това обаче също са световни въпроси, както въглеродните излъчвания, с които се занимава КОП26. Една страна няма по какъв начин сама да адресира проблем като несъразмерния рандеман и консумация на метали. Нужен ни е световен метод, с цел да сме сигурни, че разпоредбите се съблюдават, както и че нуждаещите се страни ще са подкрепени от тези в по-добра позиция.
Интервюто с д-р Кевин Бригдън можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ