Надеждите на Д-р Есперанто
Ако попитате другари и познати дали се сещат за някой изкуствено основан език, множеството ще посочат есперанто. Писмената и говорима система се появява преди 132 години за да отстрани лингвистични и национални граници. Но в дългата си история граматическата разработка, почитана по света със специфичен празник на 26 юли, по този начин и не се трансформира в универсална и не се употребява от всички хора. Възникването и развиването й обаче е изпъстрено от идеалистични хрумвания и забавни обстоятелства.
От рождението на бащата на есперанто - варшавския очен доктор с еврейски генезис Людвик Заменхоф, се навършиха 150 години. Още като дребен той е заобиколен от хора с разнообразни националности и мечтае всички с лекост да се схващат между тях. Така поражда концепцията за общ език, която обаче не споделя с никого. А се труди върху интернационалната лексика повече от десетилетие. Събира един от финалните й разновидности в " Първа книга " (Unua libro), която излиза през 1887 година Названието на езика се постанова по-късно най-много с помощта на псевдонима на създателя - Д-р Есперанто, което на новосъздадения език значи Д-р Надяващ се.
Брошурата се продава съвсем за без пари, само че постоянно и самият Заменхоф я раздава изцяло гратис, с цел да разпространява рожбата си. И единствено няколко години по-късно негови почитатели запалянковци стартират да издават списание на есперанто.
Обаче езикът по този начин и не съумява да стане работен в Лигата на нациите през 20-те години на предишния век - десетима делегати поддържат предлагането, само че френският представител гласоподава срещу, защото се опасява, че родната му тирада ще изгуби интернационалните си позиции в организацията.
Азбуката на есперанто е построена въз основа на латинската - съдържа 28 букви, съответстващи на 28 звука (5 гласни, 2 полугласни и 21 съгласни). Ударението в думите постоянно е върху предпоследната сричка. Произнасянето им напълно подхожда на написаното. Езикът взема най-хубавото от романските и немските мостри, някои корени са заимствани от гръцки, съветски и полски, съвсем напълно липсват препратки към британския, защото в края на ХIХ век той още не е с интернационален статус. Граматиката на есперанто, считана за образец на логиката и изяществото, може да се формулира с 16 съществени правила, които нямат изключения. Словоредът в изречението е без значение.
Вероятно точно това предизвика студенти от фамозен международен университет да създадат опит и след приключването му стигат до следния извод: на тези, които желаят да владеят есперанто на приблизително равнище, са нужни 150 часа образование - т.е. към три седмици целодневна интензивна подготовка. Любопитното е, че след 60 минути извършения всеки се научава да чете, а половин месец по-късно - да схваща непринудената тирада. За съпоставяне: с цел да проговори чужденец на британски, са нужни 10 пъти повече уроци, в сравнение с за есперанто, а на немски - 2000 часа.
Данните за броя на хората, овладели изкуствения език, непрестанно се трансформират. Но нормално варират към цифрата 2 милиона, което класира общуващите на есперанто в непосредствена непосредственост до ползващите литовски и иврит. Най-много почитатели на лингвистичната опция на Людвик Заменхоф има в Европейския съюз, само че също по този начин и в някои африкански страни, Бразилия, Иран и Япония. Трудно обаче ще откриете есперантист в арабските страни.
Творението на Д-р Надяващ се оставя забележима диря и в всеобщата просвета. Прочутият американски публицист на научна фантастика Хари Максуел Харисън освен съвършено владее езика, само че и непрестанно го пропагандира в книгите си. В романите му есперанто е главната джука и писмена граматика в цяла Галактика.
Радиопредавания, водени на изкуствено основаната тирада, има в Бразилия, Китай и даже във Ватикана. На универсалния език са снимани няколко кино лентата (Gerda malaperis и La Patro). Не са необичайност и групите, пеещи напълно на есперанто (като да вземем за пример финландските рокаджии от Dolchamar). Преведени са и безчет книги.
Самият Заменхоф не крие, че има огромни упования от творението си. Още като дете, наблюдавайки безчет конфликти сред близки и другари от други националности, той е сигурен: споровете са подбудени от обстоятелството, че хората приказват и пишат на разнообразни езици. Есперанто се замисля и с цел да се трансформира в манифест на мира. А също по този начин да послужи за мост сред хората, които да намерят пътя един към различен точно с помощта на общуването.
От рождението на бащата на есперанто - варшавския очен доктор с еврейски генезис Людвик Заменхоф, се навършиха 150 години. Още като дребен той е заобиколен от хора с разнообразни националности и мечтае всички с лекост да се схващат между тях. Така поражда концепцията за общ език, която обаче не споделя с никого. А се труди върху интернационалната лексика повече от десетилетие. Събира един от финалните й разновидности в " Първа книга " (Unua libro), която излиза през 1887 година Названието на езика се постанова по-късно най-много с помощта на псевдонима на създателя - Д-р Есперанто, което на новосъздадения език значи Д-р Надяващ се.
Брошурата се продава съвсем за без пари, само че постоянно и самият Заменхоф я раздава изцяло гратис, с цел да разпространява рожбата си. И единствено няколко години по-късно негови почитатели запалянковци стартират да издават списание на есперанто.
Обаче езикът по този начин и не съумява да стане работен в Лигата на нациите през 20-те години на предишния век - десетима делегати поддържат предлагането, само че френският представител гласоподава срещу, защото се опасява, че родната му тирада ще изгуби интернационалните си позиции в организацията.
Азбуката на есперанто е построена въз основа на латинската - съдържа 28 букви, съответстващи на 28 звука (5 гласни, 2 полугласни и 21 съгласни). Ударението в думите постоянно е върху предпоследната сричка. Произнасянето им напълно подхожда на написаното. Езикът взема най-хубавото от романските и немските мостри, някои корени са заимствани от гръцки, съветски и полски, съвсем напълно липсват препратки към британския, защото в края на ХIХ век той още не е с интернационален статус. Граматиката на есперанто, считана за образец на логиката и изяществото, може да се формулира с 16 съществени правила, които нямат изключения. Словоредът в изречението е без значение.
Вероятно точно това предизвика студенти от фамозен международен университет да създадат опит и след приключването му стигат до следния извод: на тези, които желаят да владеят есперанто на приблизително равнище, са нужни 150 часа образование - т.е. към три седмици целодневна интензивна подготовка. Любопитното е, че след 60 минути извършения всеки се научава да чете, а половин месец по-късно - да схваща непринудената тирада. За съпоставяне: с цел да проговори чужденец на британски, са нужни 10 пъти повече уроци, в сравнение с за есперанто, а на немски - 2000 часа.
Данните за броя на хората, овладели изкуствения език, непрестанно се трансформират. Но нормално варират към цифрата 2 милиона, което класира общуващите на есперанто в непосредствена непосредственост до ползващите литовски и иврит. Най-много почитатели на лингвистичната опция на Людвик Заменхоф има в Европейския съюз, само че също по този начин и в някои африкански страни, Бразилия, Иран и Япония. Трудно обаче ще откриете есперантист в арабските страни.
Творението на Д-р Надяващ се оставя забележима диря и в всеобщата просвета. Прочутият американски публицист на научна фантастика Хари Максуел Харисън освен съвършено владее езика, само че и непрестанно го пропагандира в книгите си. В романите му есперанто е главната джука и писмена граматика в цяла Галактика.
Радиопредавания, водени на изкуствено основаната тирада, има в Бразилия, Китай и даже във Ватикана. На универсалния език са снимани няколко кино лентата (Gerda malaperis и La Patro). Не са необичайност и групите, пеещи напълно на есперанто (като да вземем за пример финландските рокаджии от Dolchamar). Преведени са и безчет книги.
Самият Заменхоф не крие, че има огромни упования от творението си. Още като дете, наблюдавайки безчет конфликти сред близки и другари от други националности, той е сигурен: споровете са подбудени от обстоятелството, че хората приказват и пишат на разнообразни езици. Есперанто се замисля и с цел да се трансформира в манифест на мира. А също по този начин да послужи за мост сред хората, които да намерят пътя един към различен точно с помощта на общуването.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ