Ако пътувате до Истанбул, моят съвет е да намерите време

Ако пътувате до Истанбул, моят съвет е да намерите време и да посетите Принцовите острови. Намират се близо до мегаполиса, само че това, което ще видите тук, е нещо напълно друго.
Представете си кокетни, в множеството случаи дървени, къщи, потънали в зеленина, палми и екзотични цветя. Никакви бензинови или каквито и да е бълващи токсичен пушек коли. И тюркоазът на морските талази в близост.
Принцовите острови се намират в Мраморно море, на към 15 километра под азиатската част на Истанбул. Общо девет са на брой, като четири от тях са обитаеми.
Известни са от антични времена, на някои от тях е имало медни рудници, които през днешния ден са изчерпани. През византийската ера са издигнати доста манастири, само че и затвори, където са били прогонвани свалени императори или неуместни наследници на императорската корона. Това е повода за името - " Принцови ".
След завладяването на Константинопол от турците островите са забравени и там се настаняват гръцки, еврейски и арменски общности. Едва в средата на XIX век, когато е пусната постоянна фериботна линия, островите стават желано място за отмора на замогнали се търговци и банкери. Истинският подем стартира обаче с установяването на Турската република, когато те се трансформират в обичан летен курорт на жителите на Истанбул. Тогава са построени джамии, доста хотели и персонални вили.
За да стигнете до Принцовите острови, би трябвало да вземете ферибот. Ако се качите на общинския, пътуването ще ви коства колкото два билета за градски превоз и продължава към час и половина. Ако изберете частните фериботи, наречени още " морски рейсове ", ще ви коства двойно по-скъпо, ще стигнете двойно по-бързо, само че те не стопират на всички островчета. Корабчетата потеглят от терминал Адалар в Кабаташ, което е в европейската част на Истанбул. След това събират пасажери от азиатската. Самото пътешестване е доста прелестно. Може да видите подскачащи в тюркоазената вода делфини, до момента в който зяпате зад борда, отпивайки чаша благоуханен турски чай, а чайките наложително ще ви съпровождат, очаквайки да им хвърлите парче симид (турски сусамен геврек).
На Ясиада, един от островите, се извисява тъмен затвор, където са били изпращани политически дисиденти. А четирите острова, които може да посетите, са Хейбелиада, Бююкада, Къналъада и Бургазада.
На Хейбелиада интерес съставлява Военноморският лицей, чиято постройка се извисява до пристанището. На този остров вила има световноизвестният турски публицист Орхан Памук, друга забележителност е манастирът " Св. Триада ". Къналада е прочут с чистите си плажове. Бургазада ще впечатли с тесните си уличики, потънали в буйна растителност. Тук е музеят на писателя Саид Фаик, прочут още като турския Марк Твен.
Най-големият остров е Бююкада и точно там е крайната спирка на ферибота. Казват, че първото нещо, което би трябвало да се опита тук, е вкусният сладолед. Няколко витрини с лакомството събират погледите на туристите. Улицата от пристанището извежда към централния площад с часовниковата кула. Разбира се, в близост е цялостно с дребни кафенета, ресторантчета и магазини. Предполагам знаете, че турците са огромни търговци. Посрещат те с усмивка, безапелационно те канят да опиташ вкуснотиите, няма по какъв начин да не си вземеш. Като освен това са подготвени да ти създадат и отстъпка. В Турция да се пазариш за цената си е съвсем наложително. Дори по-късно да се откажеш, няма ядосани погледи, а още веднъж усмивка, заповядайте отново.
За да си съставите визия за острова, би трябвало да се отдалечите от комерсиалните улички към пристанището. Имате три разновидността. Първият е да се разноските пешком. Вторият е да наемете велосипед. Третият - да се качите на файтон. Последното е неповторимо прекарване, в случай че сте търсачи на мощни чувства. Файтоните побират до четири души. След това файтонджията удря конете и те се понасят в лудешки бяг по стръмните улички с остри завои. Ако не си затваряте очите от боязън, може и да разгледате острова.
Само да напомня, тук не са разрешени никакви мотори с вътрешно горене. Местните се придвижват с колела или с дребни електромобилчета. Няма високи здания. За сметка на това къщите са неповторими, множеството са дървени и са боядисани в бяло. Лично на мен ми припомнят колониалния британски жанр. Огромни дворове с екзотична растителност. Навсякъде има палми, маслинови дръвчета, жасмин, олеандър, смокини, магнолии, мимози и други Имаше и къщи, които се продават, само че не се взех решение да попитам за цената.
Извън жилищната част на острова те обгръща борова гора с дребни полянки. Тук са и двата остарели манастира, до които може да се стигне или пешком, или с велосипед, или на магаре по стръмни калдаръмени пътеки.
Времето на острова тече незабелязано. И прелестно. Отмората е цялостна, даже да си наел велосипед и от въртене на педалите по стръмнините да си останал без мирис. Казват, че зимата било доста безметежно и умерено. Лятото е по-шумно и разноцветно поради туристите.
И още веднъж на дребния площад, от който потеглят няколкото търговски улици. С магазинчетата и ресторантчетата те ми припомнят уличките в нашите остарели морски курортни градчета.
След малко спокойствието свършва. Фериботът пори водите, чайките припомнят за себе си, а в далечината се стрелкат небостъргачите на огромния мегаполис Истанбул.