От Троя до Галиполи през Дарданелите
Ако пътешествията в чужбина са ви пристрастеност, за вас всички екскурзии по света са хубави — само че истината е, че някои места просто имат повече забележителности за проявление от други. И от време на време тези места са толкоз близо, че просто е непристойно да не си ги посетил.
Такова място е град Чанаккале в Турция, който се намира на Дарданелите. Земите към пролива, който дели Европа от Азия и свързва Егейско с Мраморно море, са напоени с история и с доста кръв – в далечното, само че и в близкото минало. Тук преди към 3000 години се води една от най-прочутите войни на древността, а преди 100 – една от най-смъртоносните борби през Първата международна война, борбата за Галиполи.
Между две велики битки
Разстоянието от София до Чанаккале е към 600 км. Ако тръгнете с автобус рано сутринта и не ви забавят доста на границата, може още в ранния следобяд да сте в Еджеабат – дребен град от европейската страна на пролива, където ще забележите много забрадки и мустаци. Оттам до Чанаккале се пътува към 20 минути с ферибот, на който съвсем всички пият чай. Ще пристигнете следобяд, таман в точния момент, с цел да се настаните в хотел и да се поразходите преди вечерята. На пет минути от пристанището ще откриете и една от най-новите локални атракции - Троянския кон.
Той не е тъкмо историческа, а по-скоро кино забележителност, защото е бил атрибут във кино лентата " Троя “ на Волфганг Петерсен. Малка част от кино лентата е снимана в покрайнините на Чанаккале (а по-голямата в Малта и Мексико), само че Брад Пит е решил да подари коня навръх турския град. Причината е ясна - истинската Троя на Омир, или поне това, което е останало от нея, не е в Мексико, а тук, на трийсетина километра на югозапад, напълно до входа на Дарданелите.
Но за Троя към този момент ще е късно, запазете си я за идващия ден. Сега можете да седнете навън в някое от многочислените заведения на крайбрежната улица и да се насладите на гледката - слънцето залязва над крепостта Килитбахир от отсрещната страна на пролива. Ако, както си седите в Азия и гледате залеза над Европа, се развълнувате и решите да отбележите красивия миг, примерно с чаша бяло вино - може и да не съумеете. Затова питайте предварително. В повече от половината заведения — по-евтините, алкохол не се сервира. Точно в едно такова място ядохме страхотен лахмаджун (тънка турска пица с кайма, чушки, домати, лук и всякакви подправки).
Султан Мехмед II Завоевателя, който през 1451 година е построил крепостта Килитбахир, най-вероятно също е гледал с неспокойствие и копнеж на запад (както множеството султани по това време), само че надали е пил какъвто и да е алкохол. Специално Мехмед II е гледал също и на изток, тъй като през 1453 година му предстояло да завземе Константинопол, само че преди този момент е желал да се погрижи за контрола над проливите.
180-хилядният Чанаккале е град с много европейски тип, хубави паркове, евтини магазини, доста монументи и джамии, въпреки че в географски смисъл от нашия континент и европейската част на Турция го разделят 1200 метра море. Чанаккале и отсрещният град Еджеабат с крепостта Килитбахир са ситуирани на най-тясното място на пролива и сред тях пътуват съвсем ежечасно фериботи с пасажери, рейсове и коли. А трафикът през Дарданелите - връзката на Средиземно и Егейско море с Мраморно и оттова през Босфора - с Черно море, е още по-натоварен - на ден преминават по 150 танкера. Но - чудна работа - не видяхме нито едно запушване.
Троя - те са 9 и за всички се грижат добре
На другия ден при пристигането в археологическия комплекс, преди да влезем в самата Троя, попадаме на нещо като празен паркинг, в средата на който е „ паркиран “ още един дървен кон. Американският е изработен по-добре, този е леко приклекнал, като че ли е тръгнал да сяда, само че в последния момент някой му е дръпнал стола. Обаче е по-голям и на гърба му има нещо като къщурка. Най-важното е, че в него може да се влиза и излиза на групи, както са правили ахейците. Може и да си покажете главата през някое от прозорчетата на корема му и да се снимате за спомен.
Има и магазин за сувенири - не вътре в коня, само че напълно наоколо. Там продават сгъваеми троянски коне от хартия и ахейци от бронз.
Ако би трябвало да сме напълно почтени, нищо от всичко, което си мислим, че знаем за Троянската война, не е несъмнено - въпреки всичко това е доста, доста остаряла история, от времето, когато писателите още не са можели да пишат и е трябвало да помнят всичко, което съчинят. Дали Омир е съчинил Илиадата и дали въобще е съществувал, също не е ясно. Сигурно е единствено, че Троя е съществувала, и то неведнъж - на хълма Хисарлъка една върху друга, всяка нова стъпила върху останките на миналата, лежат девет Трои. Различни градове от разнообразни столетия, тъй като през последните 5000 години мястото е заселвано, разрушавано, опожарявано, опустошавано и още веднъж заселвано неведнъж. Както споделят експертите по недвижими имоти - местоположението е най-важна.
Но и реставрацията също е значима. Руините на Троя изглеждат внушително и достоверно - нищо общо с по този начин наречения античен културно-комуникационен комплекс „ Сердика “ в центъра на София.
Първата Троя, както и да се е казвала, е била процъфтяващо търговско населено място, появило се на това място към 3000 години преди н.е. Последната, деветата, е Илион - по времето на император Август, когато градът става значим търговски център преди възхода на Константинопол като столица на римската империя.
Археолозите считат, че „ нашата " Троя - тази, за която описват Омир в „ Илиада “ и Волфганг Петерсен в „ Троя “, е №7. Тя е съществувала в средата на XIII век. прочие н. е. и била разрушена по време на война. Дали наистина Парис е довел тук хубавата Елена, Ахил е умъртвил Хектор, а след това по концепция на Одисей градът е високомерен с военна ловкост под формата на дървен кон, е различен въпрос.
Всичко в античния град с повърхност 300 декара наподобява добре уредено. При обиколката си посетителите минават покрай пластовете от другите исторически интервали. През повечето време те не стъпват върху античните камъни, а по прокарани между тях дървени пътеки с перила. Навсякъде има указателни табели, които обясняват къде си и какво виждаш. Там, където има по-крехки структури, като най-старите градски зидове, построени от глинени тухли, са построени защитни покривни структури.
Но на никое място, даже в археологическия музей Чанаккале, където има експонати от Троя, няма да видите „ съкровището на Приам “ и „ накитите на Елена “, които Хайнрих Шлиман си мислел, че е намерил. Откривателят на Троя ги отнесъл със себе си в Германия, където през 1881 година ги придобил Кралският музей в Берлин. През 1945 година обаче те изчезват безследно. Сега вече знаем, че въпросните украшения и скъпоценности не са били на Приам и Елена, тъй като са открити в пласта на доста по-старата Троя II. Знаем и къде са - в Пушкинския музей в Москва. Оказва се, че руската войска освободителка ги е прибрала като военна плячка. През 1998-а в Русия приеха закон, допускащ запазването на откраднатото като отплата за разрушаването на съветски градове и плячкосването на съветски музеи от Германия по време на войната.
Галиполи - новите измерения на бойното приятелство
Преди 105 година, по време на Първата международна война, силите на Антантата се пробват да завладеят проливите, с цел да стигнат до Истанбул. Османската империя се съпротивлява гневно. От едната страна са британци и французи. Малко по-късно се включват бойци доброволци, обединени в Австралийския и новозеландски армейски корпус (на английски Australian and New Zealand Army Corps - ANZAC). Във водите на Дарданелите и на европейския бряг, полуостров Галиполи, се води една от най-кръвопролитните борби в Първата международна война.
Умират стотици хиляди и от двете страни. Един от командирите от турската страна с огромен принос за успеха е Мустафа Кемал Ататюрк, създателят на актуалната световна (вече по-малко) турска страна. С цената на големи жертви турците съумяват да удържат проливите, само че губят войната. Силите на Антантата дават още повече жертви, само че съумяват да стигнат Истанбул. След края на войната се случват необикновени неща. Австралия и Нова Зеландия афишират 25 април за народен празник под името денят ANZAC. На този ден на Галиполи дебаркират първите подразделения на австралийско-новозеландския корпус, множеството от които умират. Полуостровът през днешния ден е посипан с надгробни плочи и военни монументи. Най-много са турските - на Кемал Ататюрк, на войници, има и един на турски офицер, който носи на ръце ранен австралийски боец. Има няколко десетки английски, френски, австралийски и новозеландски. Те основават усещането, че всички бойци там са се били на една и съща страна.
Всяка година на 25 април идват хиляди туристи от Австралия и Нова Зеландия, но и през останалите дни могат да се срещнат англоговорящи групи със значки ANZAC. Може би всичко потегля от думите на Кемал Мустафа, които са издълбани върху мраморната плоча на един от монументите в Галиполи: „ Онези герои, които проляха кръвта си и изгубиха живота си … Сега вие лежите в приятелска земя. Затова почивайте в мир. Няма разлика сред Джони и Мехмет за нас, те лежат един до друг тук, в нашата страна … Майките, изпратили синовете си от далечни страни, могат да изтрият сълзите си; вашите синове в този момент са под нашата протекция и почиват в мир. След като изгубиха живота си на тази земя, те станаха и наши синове “.
Такова място е град Чанаккале в Турция, който се намира на Дарданелите. Земите към пролива, който дели Европа от Азия и свързва Егейско с Мраморно море, са напоени с история и с доста кръв – в далечното, само че и в близкото минало. Тук преди към 3000 години се води една от най-прочутите войни на древността, а преди 100 – една от най-смъртоносните борби през Първата международна война, борбата за Галиполи.
Между две велики битки
Разстоянието от София до Чанаккале е към 600 км. Ако тръгнете с автобус рано сутринта и не ви забавят доста на границата, може още в ранния следобяд да сте в Еджеабат – дребен град от европейската страна на пролива, където ще забележите много забрадки и мустаци. Оттам до Чанаккале се пътува към 20 минути с ферибот, на който съвсем всички пият чай. Ще пристигнете следобяд, таман в точния момент, с цел да се настаните в хотел и да се поразходите преди вечерята. На пет минути от пристанището ще откриете и една от най-новите локални атракции - Троянския кон.
Той не е тъкмо историческа, а по-скоро кино забележителност, защото е бил атрибут във кино лентата " Троя “ на Волфганг Петерсен. Малка част от кино лентата е снимана в покрайнините на Чанаккале (а по-голямата в Малта и Мексико), само че Брад Пит е решил да подари коня навръх турския град. Причината е ясна - истинската Троя на Омир, или поне това, което е останало от нея, не е в Мексико, а тук, на трийсетина километра на югозапад, напълно до входа на Дарданелите.
Но за Троя към този момент ще е късно, запазете си я за идващия ден. Сега можете да седнете навън в някое от многочислените заведения на крайбрежната улица и да се насладите на гледката - слънцето залязва над крепостта Килитбахир от отсрещната страна на пролива. Ако, както си седите в Азия и гледате залеза над Европа, се развълнувате и решите да отбележите красивия миг, примерно с чаша бяло вино - може и да не съумеете. Затова питайте предварително. В повече от половината заведения — по-евтините, алкохол не се сервира. Точно в едно такова място ядохме страхотен лахмаджун (тънка турска пица с кайма, чушки, домати, лук и всякакви подправки).
Султан Мехмед II Завоевателя, който през 1451 година е построил крепостта Килитбахир, най-вероятно също е гледал с неспокойствие и копнеж на запад (както множеството султани по това време), само че надали е пил какъвто и да е алкохол. Специално Мехмед II е гледал също и на изток, тъй като през 1453 година му предстояло да завземе Константинопол, само че преди този момент е желал да се погрижи за контрола над проливите.
180-хилядният Чанаккале е град с много европейски тип, хубави паркове, евтини магазини, доста монументи и джамии, въпреки че в географски смисъл от нашия континент и европейската част на Турция го разделят 1200 метра море. Чанаккале и отсрещният град Еджеабат с крепостта Килитбахир са ситуирани на най-тясното място на пролива и сред тях пътуват съвсем ежечасно фериботи с пасажери, рейсове и коли. А трафикът през Дарданелите - връзката на Средиземно и Егейско море с Мраморно и оттова през Босфора - с Черно море, е още по-натоварен - на ден преминават по 150 танкера. Но - чудна работа - не видяхме нито едно запушване.
Троя - те са 9 и за всички се грижат добре
На другия ден при пристигането в археологическия комплекс, преди да влезем в самата Троя, попадаме на нещо като празен паркинг, в средата на който е „ паркиран “ още един дървен кон. Американският е изработен по-добре, този е леко приклекнал, като че ли е тръгнал да сяда, само че в последния момент някой му е дръпнал стола. Обаче е по-голям и на гърба му има нещо като къщурка. Най-важното е, че в него може да се влиза и излиза на групи, както са правили ахейците. Може и да си покажете главата през някое от прозорчетата на корема му и да се снимате за спомен.
Има и магазин за сувенири - не вътре в коня, само че напълно наоколо. Там продават сгъваеми троянски коне от хартия и ахейци от бронз.
Ако би трябвало да сме напълно почтени, нищо от всичко, което си мислим, че знаем за Троянската война, не е несъмнено - въпреки всичко това е доста, доста остаряла история, от времето, когато писателите още не са можели да пишат и е трябвало да помнят всичко, което съчинят. Дали Омир е съчинил Илиадата и дали въобще е съществувал, също не е ясно. Сигурно е единствено, че Троя е съществувала, и то неведнъж - на хълма Хисарлъка една върху друга, всяка нова стъпила върху останките на миналата, лежат девет Трои. Различни градове от разнообразни столетия, тъй като през последните 5000 години мястото е заселвано, разрушавано, опожарявано, опустошавано и още веднъж заселвано неведнъж. Както споделят експертите по недвижими имоти - местоположението е най-важна.
Но и реставрацията също е значима. Руините на Троя изглеждат внушително и достоверно - нищо общо с по този начин наречения античен културно-комуникационен комплекс „ Сердика “ в центъра на София.
Първата Троя, както и да се е казвала, е била процъфтяващо търговско населено място, появило се на това място към 3000 години преди н.е. Последната, деветата, е Илион - по времето на император Август, когато градът става значим търговски център преди възхода на Константинопол като столица на римската империя.
Археолозите считат, че „ нашата " Троя - тази, за която описват Омир в „ Илиада “ и Волфганг Петерсен в „ Троя “, е №7. Тя е съществувала в средата на XIII век. прочие н. е. и била разрушена по време на война. Дали наистина Парис е довел тук хубавата Елена, Ахил е умъртвил Хектор, а след това по концепция на Одисей градът е високомерен с военна ловкост под формата на дървен кон, е различен въпрос.
Всичко в античния град с повърхност 300 декара наподобява добре уредено. При обиколката си посетителите минават покрай пластовете от другите исторически интервали. През повечето време те не стъпват върху античните камъни, а по прокарани между тях дървени пътеки с перила. Навсякъде има указателни табели, които обясняват къде си и какво виждаш. Там, където има по-крехки структури, като най-старите градски зидове, построени от глинени тухли, са построени защитни покривни структури.
Но на никое място, даже в археологическия музей Чанаккале, където има експонати от Троя, няма да видите „ съкровището на Приам “ и „ накитите на Елена “, които Хайнрих Шлиман си мислел, че е намерил. Откривателят на Троя ги отнесъл със себе си в Германия, където през 1881 година ги придобил Кралският музей в Берлин. През 1945 година обаче те изчезват безследно. Сега вече знаем, че въпросните украшения и скъпоценности не са били на Приам и Елена, тъй като са открити в пласта на доста по-старата Троя II. Знаем и къде са - в Пушкинския музей в Москва. Оказва се, че руската войска освободителка ги е прибрала като военна плячка. През 1998-а в Русия приеха закон, допускащ запазването на откраднатото като отплата за разрушаването на съветски градове и плячкосването на съветски музеи от Германия по време на войната.
Галиполи - новите измерения на бойното приятелство
Преди 105 година, по време на Първата международна война, силите на Антантата се пробват да завладеят проливите, с цел да стигнат до Истанбул. Османската империя се съпротивлява гневно. От едната страна са британци и французи. Малко по-късно се включват бойци доброволци, обединени в Австралийския и новозеландски армейски корпус (на английски Australian and New Zealand Army Corps - ANZAC). Във водите на Дарданелите и на европейския бряг, полуостров Галиполи, се води една от най-кръвопролитните борби в Първата международна война.
Умират стотици хиляди и от двете страни. Един от командирите от турската страна с огромен принос за успеха е Мустафа Кемал Ататюрк, създателят на актуалната световна (вече по-малко) турска страна. С цената на големи жертви турците съумяват да удържат проливите, само че губят войната. Силите на Антантата дават още повече жертви, само че съумяват да стигнат Истанбул. След края на войната се случват необикновени неща. Австралия и Нова Зеландия афишират 25 април за народен празник под името денят ANZAC. На този ден на Галиполи дебаркират първите подразделения на австралийско-новозеландския корпус, множеството от които умират. Полуостровът през днешния ден е посипан с надгробни плочи и военни монументи. Най-много са турските - на Кемал Ататюрк, на войници, има и един на турски офицер, който носи на ръце ранен австралийски боец. Има няколко десетки английски, френски, австралийски и новозеландски. Те основават усещането, че всички бойци там са се били на една и съща страна.
Всяка година на 25 април идват хиляди туристи от Австралия и Нова Зеландия, но и през останалите дни могат да се срещнат англоговорящи групи със значки ANZAC. Може би всичко потегля от думите на Кемал Мустафа, които са издълбани върху мраморната плоча на един от монументите в Галиполи: „ Онези герои, които проляха кръвта си и изгубиха живота си … Сега вие лежите в приятелска земя. Затова почивайте в мир. Няма разлика сред Джони и Мехмет за нас, те лежат един до друг тук, в нашата страна … Майките, изпратили синовете си от далечни страни, могат да изтрият сълзите си; вашите синове в този момент са под нашата протекция и почиват в мир. След като изгубиха живота си на тази земя, те станаха и наши синове “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ