Ако Оскар Уайлд се комбинира със сериала Ало, ало“, ще

Ако Оскар Уайлд се комбинира със сериала „ Ало, ало “, ще се получи нещо като тази пиеса – неуместна и ексцентрична комедия на обстановките, в която дребни британски аристократи със закопчани сака и съпругите им с рокли за чай и брошки седят в салона с тенджери върху главите срещу бомбардировките и злословят по адрес на роднините в провинцията.

Пиесата „ Колко е значимо да бъдеш сериозен (години по-късно) “ е написана от американеца Том Томас като продължение на известната история на  – действието се развива 34 години по-късно със същите герои. Критиката признава, че Томас тук-там е уловил сносно характерния комизъм на създателя, както и неговото духовитост, само че тези места в действителност не са доста, а и сходно самопризнание звучи по-скоро като „ можеше и по-зле “.

Абстрахирайки се от оригинала, което е единственият метод да се оцени постановката, без над нея да надвисва сянката на Уайлд, това е една прилична, типично английска комедия. Тя, несъмнено, малко припомня на най-хубавите мостри на Оскар Уайлд, само че по тази причина пък наподобява доста на „ “ или на към този момент упоменатия сериал (и постановката) „ “, защото действието се развива по същото време.

Пиесата стартира 34 години по-късно в дома на Алджи и Гуен, които не са се виждали с Ърнест (братът) от деня на сватбата. Всъщност този ден се е оказал двойно сериозен за братята – единият е избягал с годеницата на другия, а последният е взел изоставената младоженка. Така с разменените си дами двамата се срещат към този момент възрастни и отново се забъркват в разногласия, неистини и заблуди.

Възрастните артисти (Антон Радичев и Кирил Кавадарков) са много положителни в тези пределно условни функции и придават на героите си задоволително английски нюанс. Съпругите им (Добринка Станкова и Милена Атанасова) са кресливи и неприятни в границите на предстоящото, а двамата млади артисти (Славена Зайкова и Цветан Пейчев) се стремят да не изостават в престараването от по-знаменитите си сътрудници.

Без да е вулгарна или досадна – а това са двата най-непростими дефекта на комедийния спектакъл съгласно мен – това е една задоволително симпатична, безсмислена и занимателна пиеса за хора, които имат два часа за губене.