Елица Левичарска: „Ставам сутрин с усмивка на лице!“
Ако обичате разходките из софийската улица " Цар Иван Шишман ", сигурно обичате да се отбивате и в „ Кьоше “ – магазинът, който се е приютил на един късметлийски ъгъл, и е изпълнен с дребни и красиви съкровища. Зад основаването на този баснословен градски парадайс стои Елица, за която щастието се крие точно във всички тези дребни неща, които от време на време не виждаме. Защото щастието е в пътуването, в миговете със фамилията, с приятелите, в събуждането, когато знаем, че имаме още един ден. А по какъв начин ще мине той, зависи единствено от нас.
Заедно с Елица ви каним да станете част от акцията на Dove – „ Dove търси историите за същинската хубост “, която дава думата на българските дами и всяка една от вас може да опише своята история, да покаже своята хубост без филтър, да показа за своите възходи и падения. Можете да го извършите посредством специфична софтуерна форма на уеб страницата на марката тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от публицист в „ Книга за хубост “.
Кога забравяме да виждаме хубостта към себе си?
Когато се отдадем на рутината, когато стартираме да вършим едно и също всеки ден, без да се замисляме, че сме се събудили сутринта, а би трябвало да сме признателни за това, че сме се събудили, че ще си целунем децата, че ще забележим обичания човек до себе си, че ще се отдадем на заниманието, което обичаме. Тогава забравяме. Влезем ли в коловоза, нещата отпътуват, по тази причина би трябвало постоянно да се стремим да я виждаме повече.
А по какъв начин да стартираме да я виждаме?
Всеки би трябвало да откри метод за себе си. Аз съм намерила своя – ставам заран с усмивка на разположение, благодаря за това, че съм се събудила още веднъж, че ще имам още един ден, прегръщам си децата, веселя се на живота, веселя се на всяко малко нещо. Малките неща са значими.
Човек е благополучен, когато успее да отдели повече време за приятелите си, за фамилията си и в най-хубавия случай – да си хване куфара и да замине нанякъде. Това за мен е висшото наслаждение.
Къде беше последното Ви пътуване?
Ходихме предходната седмица в Германия за два дни, само че на мен ми беше безусловно задоволително, с цел да се заредя за два месеца напред. Зареждам се ужасно.
Пътуването е една от най-хубавите вложения, които човек може да направи за себе си.
Да, по този начин е. Да пътува, да заведе децата си, да им покаже. Не следващата дреха, която си купуваме. Важно е да пътуваме, да гледаме, да събираме страсти. Това са дребните неща в живота. Големите се случват по този начин или другояче, неприятни или положителни. Трябва да виждаме дребните елементи!
В какво друго си заслужава да влагаме?
В трупане на позитивни страсти. Дали ще е книга, дали ще отидем на зрелище, филм, среща с хора, с които се усещаме добре, които могат да ни изслушат, без да ни съдят. В това съм подготвена да влагам, не споделям, че го върша обаче, тъй като времето се появява като фактор, то тече и не го интересува ние какво желаеме. Но това е главното, което бих направила за себе си. В децата си бих вложила, в образованието им.
Съобразявате ли се със стандартите, които обществото ни постанова за метода ни на живот, за метода, по който изглеждаме?
Съобразявам се дотолкоз, доколкото да не бъда против обществото, да не съм отвън него, да не се трансформирам в единак. Но някой да ми каже, че би трябвало да съм 50 кг – няма по какъв начин да стане. Децата са страхотни в това отношение, тъй като те виждат нещата по напълно друг метод поради възрастта си, виждат доста по-ясно. Те споделят: „ Аз съм това “ и толкоз. На никого на вредим, в случай че показваме характерността си, а ние в действителност цялостен живот се опитваме да угодим на всички. В магазина да вземем за пример, в случай че трябваше да се съобразя с търсенето и с това, от което можем да изкараме най-вече пари, той щеше да бъде цялостен с китайска стока. Защото е евтина, можехме да имаме доста огромна облага и да станем милионери. Но на мен това не ми харесва. Това не е разбирането ми за красиви неща.
Има още...
Заедно с Елица ви каним да станете част от акцията на Dove – „ Dove търси историите за същинската хубост “, която дава думата на българските дами и всяка една от вас може да опише своята история, да покаже своята хубост без филтър, да показа за своите възходи и падения. Можете да го извършите посредством специфична софтуерна форма на уеб страницата на марката тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от публицист в „ Книга за хубост “.
Кога забравяме да виждаме хубостта към себе си?
Когато се отдадем на рутината, когато стартираме да вършим едно и също всеки ден, без да се замисляме, че сме се събудили сутринта, а би трябвало да сме признателни за това, че сме се събудили, че ще си целунем децата, че ще забележим обичания човек до себе си, че ще се отдадем на заниманието, което обичаме. Тогава забравяме. Влезем ли в коловоза, нещата отпътуват, по тази причина би трябвало постоянно да се стремим да я виждаме повече.
А по какъв начин да стартираме да я виждаме?
Всеки би трябвало да откри метод за себе си. Аз съм намерила своя – ставам заран с усмивка на разположение, благодаря за това, че съм се събудила още веднъж, че ще имам още един ден, прегръщам си децата, веселя се на живота, веселя се на всяко малко нещо. Малките неща са значими.
Човек е благополучен, когато успее да отдели повече време за приятелите си, за фамилията си и в най-хубавия случай – да си хване куфара и да замине нанякъде. Това за мен е висшото наслаждение.
Къде беше последното Ви пътуване?
Ходихме предходната седмица в Германия за два дни, само че на мен ми беше безусловно задоволително, с цел да се заредя за два месеца напред. Зареждам се ужасно.
Пътуването е една от най-хубавите вложения, които човек може да направи за себе си.
Да, по този начин е. Да пътува, да заведе децата си, да им покаже. Не следващата дреха, която си купуваме. Важно е да пътуваме, да гледаме, да събираме страсти. Това са дребните неща в живота. Големите се случват по този начин или другояче, неприятни или положителни. Трябва да виждаме дребните елементи!
В какво друго си заслужава да влагаме?
В трупане на позитивни страсти. Дали ще е книга, дали ще отидем на зрелище, филм, среща с хора, с които се усещаме добре, които могат да ни изслушат, без да ни съдят. В това съм подготвена да влагам, не споделям, че го върша обаче, тъй като времето се появява като фактор, то тече и не го интересува ние какво желаеме. Но това е главното, което бих направила за себе си. В децата си бих вложила, в образованието им.
Съобразявате ли се със стандартите, които обществото ни постанова за метода ни на живот, за метода, по който изглеждаме?
Съобразявам се дотолкоз, доколкото да не бъда против обществото, да не съм отвън него, да не се трансформирам в единак. Но някой да ми каже, че би трябвало да съм 50 кг – няма по какъв начин да стане. Децата са страхотни в това отношение, тъй като те виждат нещата по напълно друг метод поради възрастта си, виждат доста по-ясно. Те споделят: „ Аз съм това “ и толкоз. На никого на вредим, в случай че показваме характерността си, а ние в действителност цялостен живот се опитваме да угодим на всички. В магазина да вземем за пример, в случай че трябваше да се съобразя с търсенето и с това, от което можем да изкараме най-вече пари, той щеше да бъде цялостен с китайска стока. Защото е евтина, можехме да имаме доста огромна облага и да станем милионери. Но на мен това не ми харесва. Това не е разбирането ми за красиви неща.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ