Страхът в живота и любовта: Как да спрем да се страхуваме от загуба
Ако някой твърди, че в никакъв случай не е изпитвал боязън, сигурно лъже! Няма човек, който да не се е страхувал през живота си. Страхът е обикновено възприятие, което поражда в отговор на избрани житейски обстановки, като те могат да са както действителни, по този начин и мислени.
Някои от тях са способни да ни лишат комфорта и да причинят голяма болежка.
Страхът може да има доста измерения, да бъде изпитван в разнообразни условия и заради разнородни аргументи.
Той ни сковава, кара ни да изпадаме в потрес, да се усещаме безпомощни, сами, уязвими и може да бъде потресаващо мощен. Страхът е камшик, унищожава ни и разпилява сърцето ни на късчета!
Страх от отговорност и самотност, обич и разлъка, беднотия – опциите са безкрайни
Но по какъв начин да спрем да се опасяваме от загубата на обичани хора?
За да създадем това, би трябвало да разнищим механизма на появяването на страха и да се отърсим на първо време от психическата взаимозависимост.
Искам, само че няма да го направя
Този сюжет се развива въз основа на неосъществимо предпочитание. Мечта в името на самата фантазия – неговата неспособност е неопровержима, също така дава на индивида известна поддръжка в живота.
Страхът от смяната е по-силен от желанието да получи нещо ново.
По-добре е да живеете във вашия дребен свят и някъде надълбоко вътре в него да мечтаете за невъзможното.
Страхотно е да лежим на дивана и да не вършим нищо. Но в случай че разчитаме на това, то по какъв начин бихме могли да променим сивия си живот?
Осъзнаването, че може да живеем по друг метод, само че пък ни е некомфортно да стартираме да се променяме, отравя връзките ни с всички в близост – микроклиматът в фамилията се утежнява, кавгите на работното място и препирните със съседите стават все по-често.
Подобна обстановка може да бъде изменена от мощен потрес, само че най-често човек последователно потъва до дъното, в случай че нещо в действителност мощно не успее да го раздруса радикално.
Защо ми е да се занимавам въобще
Това е още един сюжет, основан на страха от загуба.
Възможно е да желаете нещо толкоз мощно, че всички сили ще бъдат отдадени на постигането на тази цел. В даден миг обаче човек се отхвърля от всичко.
И въпросът не е в отчаянието му и не във обстоятелството, че нищо не работи, а в това, че се опасява от триумфа.
Вътре в него нещо го разяжда и му нашепва, че резултатът, който той ще реализира, няма да си коства напъните, което респективно значи, че няма потребност изобщо да се пробва.
Без значение какво стартира подобен човек – да учи език, да посещава курсове по снимка или да се учи да свири на инструмент, той изоставя всичко на половин крачка, тъкмо преди да дочака триумфа си.
Не съм уверен, че ще стане
Друг образец за циничен кръг, в който човек върви през живота, привързан вечно със страха от загуба.
След като един път е имал противен спомен в връзките с противоположния пол, той привиква с неуспехите.
И в случай че за следващ път откри удостоверение на своите догатки, те се трансформират в разбиране, че нищо положително не го чака в персоналната сфера – т.е., каквото и да прави, въпреки всичко всичко ще приключи с изменничество, болежка и неуспех.
И с цел да избегне болката от загубата на обичан човек, той избира да не се сближава с никого, твърдейки се, че не съществува нито обич, нито същинско другарство. Или прекъсва връзката, с цел да излезе първи от нея, с по-малки вреди.
И по този начин, изводът е един – страхът от загуба поражда от нежеланието да се излезе от положението на комфорт.
Тук пораждат зависимости, обич към неуспеха, повърхностни връзки и така нататък За благополучие има излаз от всеки циничен кръг, също така той се намира на същото място като входа.
Страхът би трябвало да се срещне лице в лице, а за това човек би трябвало да познава врага си, без значение дали той действителен и утопичен.
И в случай че в горните сюжети сте разпознали някое типично за вас държание, то вие сте подготвени да предприемете най-важната стъпка към избавянето от този камшик.
Ако претръпнете към страха, вие ще го успехите вечно
Какво значи това?
Претръпването е когато заради едно или друго стичане на събитията стане по този начин, че се изправите пред най-големия си призрачен сън. Но в такава обстановка, при която няма мърдане.
Единствената опция е да се страхувате неистово. Това е ужасяващ потрес, само че той е лековит.
След сходно прекарване човек осъзнава, че може да одобри всичко, което ориста му сервира. Че е по-силен, в сравнение с си мисли.
И нищо не е толкоз ужасно, колкото на пръв взор наподобява. Защото, заобикаляйки страха, ние демонизираме проблемите си и те ни се костват многократно по-големи, в сравнение с в действителност са.
Затова, дано се надигнем лице в лице със страховете си и да ги победим, освобождавайки съзнанието си вечно от това, което ни стопира да се развиваме и да живеем щастливо.
