Ако някой още не е разбрал, изборите родиха огромна новина.

Ако някой още не е схванал, изборите родиха голяма вест. Тя не е, че " Продължаваме промяната " завоюва изборите. Новината е, че напълно нов вид гласоподавател излезе на сцената. Именно той реши вота. Този гласоподавател няма общо с идеологемите, раздялите и реперите на всичко това, занимаващо партиите до момента. Те му споделят: ние имаме червени линии и вършим това, а това - не. Той ги гледа като човек от XXIвек пред руни. И да желае, не може да ги разбере.

Става дума за голяма културна смяна, в която политиката е просто сюжет. По улиците се разхождат хора, които само в учебниците са чели, че в София е имало пантеон (мнозина даже не знаят). Те даже теоретично не могат да си показват какво например е всеобща приватизация.

 

Филип Димитров им е прочут, колкото... Вълко Червенков, в случай че въобще

 

И в случай че до през вчерашния ден всички тези хора бяха младежи или неориентирани младежи, през днешния ден към този момент са фамилни, с работа, бизнес, обучение, известност... Родителят, с който записвате (или не успявате) детето си на детска градина – е подобен човек. Шофьорът, който съблюдава или не съблюдава знаците – и той. Човекът на опашката в магазина – също. Все повече те са дейното общество. Как ли им звучи да вземем за пример лозунгът  " Коалиция с комунисти не вършим "? Със сигурност тъкмо толкоз настоящо, колкото " Коалиция с хитлеристи не вършим ".

Обикновено сходни поколенчески промени биват обговаряни през гледната точка на по-възрастните хора:  " Младите нищо не знаят... " Но

 

белким възрастните знаят рождения ден на Симеон -

 

дата така значима за родителите им? Всяко време си носи полезностите, измененията просто следва да се одобряват. Сега в политически проект ги онагледиха най-много десните (извън ГЕРБ) избиратели. Това е знаменателно, тъй като тези гласоподаватели, за хубаво или неприятно, 30 години са авангардът на новото.

Половин година след 4 април десните партии се пържеха в разминаването сред това, което са, и това, което изобщо занимава новите гласоподаватели. Ние чувахме, че: Демократична България не може да бъде с БСП; ИТН също не може с Българска социалистическа партия, а и с другите; даже Лозан Панов реши, че Румен Радев следва да бъде съборен. С каквато и обстановка да бяха стимулирани, само

 

идеологемите от прехода легитимираха тези разделения

 

Така Христо Иванов можеше да си другарува с гласувалата за Пеевски (ДАНС) Мая Манолова, само че не можеше с Корнелия Нинова. Така и Слави Трифонов, оповестил Има Такъв Народ за дясна и някак антистатуквена, не приемаше Българска социалистическа партия и останалите. Само че всички тези червени линии означаваха работата да не бъде свършена. А тя, предвид на публичната смяна, означаваше едно – Бойко Борисов да бъде пратен в девета глуха.

Именно свършването на работата, без значение от идеологемите и старите окопи, беше главното предпочитание на новия гласоподавател. Не единствено на десния, несъмнено. Историята на Слави Т. Трифонов е показателна. Лидерът на Има Такъв Народ си бе въобразил, че натрупа поддръжка поради настояването за по-ниски партийни дотации, мажоритарни избори, защото гледа ядосано и хока суверена.. Толкова се улиса, че взе да чегърта всички наред. Но това в действителност значеше Борисов да не бъде изчегъртан. И се случи

 

невиждана за 4 месеца трансформация:

 

до момента в който Има Такъв Народ създаваше очаквания, че може да свърши работата, трупаше подкрепа; стана ли ясно, че няма - загуби две трети от нея. Уж нов, Слави Т. Трифонов се оказа политик от каменната епоха. Той не разбра, че никой не желае да сбъдва прашясали грандоманщини. Искаше се просто да махне Борисов.

Цялото схващане до момента за политиката ни почиваше върху сходни мащабности – някой желае да сменя системата, различен - да измете наличните партии, трети напира да им вземе парите, четвърти упорства " единствено " за лустрация... И нататък: да се изпълнят пандизите, да се свие парламентът наполовина, да се изгонят непознатите компании, да се одържавява.. А, да, някой непрестанно хуква да заличава Кремъл от земята. И всички са доста почтени, кадърни, а враговете – злодеи. Без нюанси. От днешна позиция всичко това са освен нелепости, прокарани през призмата на лявото, дясното, национализма. Но и по-важно –

 

то не занимава новите гласоподаватели

 

Не им дреме. " Системата я сменяхте 30 години, и комунизма убивахте... Айде в този момент просто ометете Борисов! ", споделят те.

На действителен терен нещата се случиха по този начин: Демократична България, като някогашни съуправленци на ГЕРБ, имат право на катарзис; борят ГЕРБ, само че не позволяват катарзис за Българска социалистическа партия, която не е управлявала с ГЕРБ; ДБ твърди, че работи почтено... Има Такъв Народ връща мандатите, преди да ги е приела, кара се поголовно; ИТН твърди, че работи кадърно... Но резултатите са ясни, а новият гласоподавател няма по какъв начин да ги одобри. Той минимум от всичко вдяна

 

за какво Лозан Панов трябваше да бъде издиган

 

Нали Радев водеше войната против ГЕРБ... Нали, в общи линии, президентът 5 години правеше това, което естествените хора считат за редно... (Базисният проблем на Панов бе, че липсваше обществена потребност да се състезава – през цялата акция търсеше претекстове под вола теле). Всичко щеше де е обяснимо, в случай че важаха стандартите. Според тях Радев нямаше по какъв начин да бъде припознат от десни гласоподаватели, за нищо на света десни не могат да бъдат с леви в Народното събрание и така нататък Но в новата обстановка освен една трета от десния електорат се преориентира към Радев. Ами пристигна и Кирил Петков, който

 

без искания за нещо огромно, за почтеност

 

(послъга тук-там), пък и самохвален, обра гласовете. Той просто сподели:  " Ето, тук съм, желая да бъда министър председател, с цел да свърша работата! ". Не ляво-десни абракадабри или уверения във (фалшив) морал - а работата! На някой може да му се коства обикновено това опредметяване на полезностите, само че то е основна част от смяната. Впрочем наскоро на  " Работа, работа, работа " заложи и Борисов. Но и той е политик динозавър, освен това динозавър, хванал се за сламка - тъй като се мъчи да се избави в  " единението на дясното ".  

Новият гласоподавател не е многоброен. Но занапред ще се усилва. Важно е също, че е неосезаем – препуска сред партиите, не му дреме да се трансформира, взема решение в последния миг (това е повода социолозите да не познаят резултата, както бе и на 4 април за ИТН). Никой не трябва да си мисли, че явлението е краткотрайно.

 

Едни хора си отиват, други идват

 

И така както глобализацията и останалите форми на живот постановат подвижност и флуидност - във връзка с дом, работа, усет, обществени контакти, така и електоралното държание ще бъде мобилно и флуидно. Напълно естествен виртуално-реален живот – едно нещо е някакво, но не го знаеш какво е; разбереш ли го, то към този момент е трето. Това към този момент е съдържателна смяна в поколенията, а не, както до момента, по възрастов симптом.

Най-вероятно ни чакат още доста такива избори. И единствено закостенели партийци заедно с още по-закостенели агитки и интелигенти от обществените мрежи няма да вдървен смяната.