Ако някой някога ми беше казал колко е лесно да

Ако някой в миналото ми беше споделил какъв брой е елементарно да се изгубиш измежду всекидневието, грижите, паниките и хората към себе си, нямаше да му допускам. Което ме кара да мисля, че може би някой угрижен възрастен се е опитал да ми го подскаже, само че аз – инато дете, неотстъпчив младеж – не съм го послушала. Защото ми се струваше, че когато имаш ясна цел и си релативно наясно с характера и желанията си, няма по какъв начин да се отклониш от траекторията, която си начертал в мозъка си, духовито наричайки фантазиите си „ орис ”.

Но се оказва толкоз лесно… Започва незабелязано. С всекидневието, с което би трябвало са се оправиш. С неотложните задания, които не се интересуват от грандиозните ти фантазии. Те просто стоят тук и чакат да ги свършиш, лежат на твоите плещи и няма на кого да ги прехвърлиш, а и не е редно да го правиш. Днес би трябвало да отидеш на работа, да си довършиш отчета за университета, да прибереш детето от градина, да окажеш помощ с домашното на малчугана си, да сготвиш вечеря за обичания човек, да измиеш чиниите, да платиш сметките, да напазаруваш, да се разправяш с теча в квартирата…

А това, че душата ти желае да танцува, да рисува, да стартира някой нов разказ, да тича, да пее, да се смее… Може да изчака, нали? До на следващия ден, единствено до на следващия ден, нали?

А на следващия ден денят някак необичайно наподобява на вчерашния. Куп задължения, а в случай че имаш шанс и се отвори междина, си толкоз изтощена, че в мозъка ти няма и една изобретателна концепция, тялото те боли, стъпалата ти пулсират, онази болка в кръста отново припомня за себе си… Ще отложим това, което ни е зареждало със сили и ентусиазъм за на следващия ден още веднъж, нали? Само до на следващия ден. И този път ще е друго, давам обещание!

Но… нормално не е. Нали?

И един ден – в случай че имаш сили – ще признаеш пред себе си, че към този момент не си онази мечтателка с огромна душа, която с лекост вярваше, че всичко е допустимо.

Не. Ти си изтощен човек, който има график със задания и лист със отговорности.

А може би си и затънала в паники. Част от чиито решения даже не са в твоя власт. Или пък си представяш по какъв начин нещо в видимо подреденото ти всекидневие ще се обърка, а ти няма да си подготвена да реагираш вярно. Затова планираш. Подозрително се оглеждаш за знак, за пукнатини, през които ще се просмуче казусът и ще донесе облаци на хоризонта ти. Това по този начин изсмуква силите от теб, че не ти остават за нищо друго, за нищо радостно. Нека да ти споделя една загадка.