Хърватия като алтернатива на гръцкото море
Ако не ви се реди на дълги опашки на гръцката граница, ограниченията против COVID-19 в южната съседка ви се костват прекомерно сурови или просто търсите опция, такива има - Хърватия, Албания. При това на рационални цени и също покрай България (макар и не като Гърция). Специално Хърватия не е толкоз известна дестинация за българските отпускари, за разлика от германци, словенци, поляци и унгарци, да речем. Но и това е плюс, изключително за тези, за които идва прекомерно фактът, че нашата тирада се лее, където и да се обърнеш в Гърция през летните месеци.
Най-практичният метод за постигане до Адриатическото крайбрежие е с автомобил. Пътят обаче е доста дълъг. Сумарно е най-малко 10-11 часа чист път, а в случай че отивате надолу - към Сплит и Дубровник, ще са ви нужни още най-малко 3-4 часа. При това без чакането на границата, което от време на време е като рулетка - само че за това по-късно. Затова е препоръчителна една междинна нощувка. В Загреб, да речем - това би дало опция и за разглеждане на прелестната хърватска столица с нейните забележителности, паркове и уютно успокоение.
Що се отнася до границите - хубаво е да се следи по кое време са пиковите моменти за прекосяване на гастарбайтерите от Западна Европа към Турция и назад. Защото има риск човек да си отвиси в морето от коли най-малко 3-4 часа на граница. А по маршрута има две - сръбско-българската и сръбско-хърватската, която също не е пощадена от пътуващите към Турция. Нормално обаче не се чака съвсем в никакъв случай повече от половин час по пунктовете. Проблемът с рестрикциите против COVID-19 също не е сериозна спънка. Към момента сръбските управляващи нямат никакви условия към български жители. На влизане в Хърватия пък се желае нормалното - сертификат за имунизация, отрицателен PCR тест или документ, че си преболедувал в последните 6 месеца. Децата до 12-годишна възраст влизат без ограничавания.
Самият път е в идеално положение... След Граничен контролно-пропусквателен пункт Калотина обаче. В момента от там до София се построява автомагистрала " Европа ". Една права от нея (16 км - сред Сливница и Драгоман) е пусната към този момент в употреба. Но от Драгоман до границата придвижването се отбива по стеснен третокласен път и това постоянно провокира огромни тапи в пикови дни или часове. Ако не зародят спънки при строителството, този лот от 14,5 км би трябвало да е подготвен до лятото на 2022 година След това ще се чака и приключването на лота от Сливница - София, само че там сега пътят е четирилентов, което допуска по-нормално прекосяване до цялостното довеждане докрай на Автомагистрала " Европа ", която би трябвало да е и лицето на България при влизане в страната ни. За страдание, то сега не е по никакъв начин приветливо.
За разлика от нас, сърбите към този момент завършиха сполучливо най-тежкия сектор и към този момент имат автомагистрала от Цариброд (те още си го водят Димитровград) до Ниш, която се свърза с към този момент съществуващата до Белград. Пътната такса от влизането в Сърбия до столицата им е 1310 динара (около 22 лева.) за леки коли. На тези, които им се коства много, има вид да спестят част от сумата и да пътуват от Цариброд до Ниш по остарелия път. След това от Белград до хърватската граница се заплащат още 420 динара (около 7 лева.). Доста по-солени са таксите по хърватските автомагистрали. От влизането до Загреб е 128 куни (около 34 лева.). След това до най-близкия по-голям град на адриатическото крайбрежие - Риека, цената е сред 60 и 70 куни (между 16 и 18 лева.), според от кой пункт се включвате или слизате. Въпросната северна част на крайбрежието, заливът Кварнер, е и
последна цел за тези, които са се отправили към островите
Крък, Црес, Паг и Раб. До тях се стига с фериботи. Единствено до Крък е достъпен по шосеен път. Минава се по панорамния Кръкски мост (1430 метра), открит през 1980 година За прекосяването по него също се желае такса, само че най-малко през тази година е безплатно заради извършващите се поправки. Пътуващите за Црес и Раб също би трябвало да преминат през моста и целия Крък, с цел да стигнат до ферибот.
Две неща вършат незабавно усещания по тези острови, а и по крайбрежието като цяло - чистата като сълза вода и неналичието на пясък съвсем на всички места. Вместо това плажовете са със ситни камъчета. Във водата камъните стават към този момент по-големи. За безпроблемно летуване е препоръчително използването на обувки за плуване. В градчетата по островите нерядко има бетонирани плажове, като във водата се влиза по стълбички като в басейн. Но това по никакъв метод не смущава туристите, а и локалните, които умерено разполагат хавлиите си върху бетона. Разбира се, тръгналите на море в Хърватия нормално са с настройка, че въпреки всичко ще са на плаж. Затова и избират обичайните крайбрежни линии. Те са относително дребни като повърхност, само че пък са многочислени и изборът е огромен. Най-популярни са Райският плаж на о. Раб и Вела Плажа на Крък. Понякога предизвикателство е да се закрепят чадърите сред камъчетата. Затова другите възможности са плажни палатки или пък чадъри с тежести, които се отдават за по към 25 куни (малко над 6 лева.) дневно. Веднъж привикнали с по-особения бряг, туристите се отдават на цялостното наслаждение от лазурната вода и слънцето.
Като стана въпрос за цени -
заведенията и услугите по хърватските курорти не са по-скъпи от гръцките
Което изяснява и напора от немски туристи - за тях тук е извънредно преференциално. С изключение на Дубровник, който си е чиста форма касичка, пълнена от гостите на приказния град. По островите си има огромни супермаркети (на Крък да вземем за пример има най-малко 4 такива), което дава още една по-евтина опция за обезпечаване на храна.
Като цяло кухнята е комбинация от средиземноморска (пица, паста) и обичайна вкусна локална скара плюс чудесни сирена и кашкавали. Любителите на виновност могат да опитат продукциите на разнообразни хърватски мазета. Дори има самостоятелен винен туризъм, улеснен с табели по пътищата. А феновете на бирата също могат да намерят нещо забавно - на остров Крък едно от заведенията (King`s caffe на яхтеното пристанище в Малинска) си има лична пивоварна, която предлага наливна бира за консумация единствено на място. Резонно, напорът към този бар е огромен.
Разбира се, по време на почивката е просто наложително да се планува и разглеждане на локалните исторически забележителности. Както е известно, Дубровник е една обособена галактика, само че и
Кварнер има какво да предложи
Още повече, че в предишното тук са минавали главните пътища на корабите в Адриатика.
Според легендата на остров Црес бягат Язон и аргонавтите, откакто са откраднали златното руно. Тогава районът е бил прочут като Абсиртиди, наименуван на Абсирт, брат на Медея, когото тя убива. След това хвърля натрупа му в морето, като два от крайниците му се трансформират в островите Црес и Лошин. На Црес безусловно би трябвало да се посети центърът за диви животни " Капут Инсула " (с огромна популация на белоглави лешояди) в Бели, който се радва на огромен интерес, а и селцето Валун, което е неразрешено за коли.
Крък - шестхилядният главен град на едноименния остров, пък има чудесна остаряла част, в която има катедрала от XII век. Нейната камбанария е и като знак на градчето. Край близкия Башка пък е селцето Юрандвор, в чиято черква " Света Лучия " има копие от фамозната Башчанска плоча. Това е най-старият открит досега надпис на хърватския вид на старославянски език, написан на глаголица. Датира от XI век и се състои от 13 реда (107 думи). Оригиналът се пази в Академията на науките и изкуствата в Загреб. Самото наличие описва дарената от крал Звонимир земя на локалното бенедиктинско абатство.
Центърът на Кварнерския залив - град Риека, е и главното пристанище на Хърватия. Избран за Европейска столица на културата за 2020 година, 130-хилядният град изобилства от музеи и забележителни здания като Губернаторския дворец, двореца " Комуна ", Ядранския дворец, двореца " Модело ", Хърватския национален спектакъл " Иван Зайц ". Построената през 1638 година черква " Свети Вит " с нейната наклонена камбанария също е непременна спирка. В центъра на остарялата част на Риека е пешеходната зона " Корзо " със остарялата часовникова кула в нейния център. Интересен е даже домът на локалната футболна горделивост " Риека " - стадион " Кантрида ", с извисяваща се скала от единия край. Над града пък се издига средновековната цитадела " Търсат " на едноименния рид с няколко църкви. Оттам се разкрива прелестна панорама към целия Кварнерски залив. Гледка, която просто задължава да се завърнеш там.
Най-практичният метод за постигане до Адриатическото крайбрежие е с автомобил. Пътят обаче е доста дълъг. Сумарно е най-малко 10-11 часа чист път, а в случай че отивате надолу - към Сплит и Дубровник, ще са ви нужни още най-малко 3-4 часа. При това без чакането на границата, което от време на време е като рулетка - само че за това по-късно. Затова е препоръчителна една междинна нощувка. В Загреб, да речем - това би дало опция и за разглеждане на прелестната хърватска столица с нейните забележителности, паркове и уютно успокоение.
Що се отнася до границите - хубаво е да се следи по кое време са пиковите моменти за прекосяване на гастарбайтерите от Западна Европа към Турция и назад. Защото има риск човек да си отвиси в морето от коли най-малко 3-4 часа на граница. А по маршрута има две - сръбско-българската и сръбско-хърватската, която също не е пощадена от пътуващите към Турция. Нормално обаче не се чака съвсем в никакъв случай повече от половин час по пунктовете. Проблемът с рестрикциите против COVID-19 също не е сериозна спънка. Към момента сръбските управляващи нямат никакви условия към български жители. На влизане в Хърватия пък се желае нормалното - сертификат за имунизация, отрицателен PCR тест или документ, че си преболедувал в последните 6 месеца. Децата до 12-годишна възраст влизат без ограничавания.
Самият път е в идеално положение... След Граничен контролно-пропусквателен пункт Калотина обаче. В момента от там до София се построява автомагистрала " Европа ". Една права от нея (16 км - сред Сливница и Драгоман) е пусната към този момент в употреба. Но от Драгоман до границата придвижването се отбива по стеснен третокласен път и това постоянно провокира огромни тапи в пикови дни или часове. Ако не зародят спънки при строителството, този лот от 14,5 км би трябвало да е подготвен до лятото на 2022 година След това ще се чака и приключването на лота от Сливница - София, само че там сега пътят е четирилентов, което допуска по-нормално прекосяване до цялостното довеждане докрай на Автомагистрала " Европа ", която би трябвало да е и лицето на България при влизане в страната ни. За страдание, то сега не е по никакъв начин приветливо.
За разлика от нас, сърбите към този момент завършиха сполучливо най-тежкия сектор и към този момент имат автомагистрала от Цариброд (те още си го водят Димитровград) до Ниш, която се свърза с към този момент съществуващата до Белград. Пътната такса от влизането в Сърбия до столицата им е 1310 динара (около 22 лева.) за леки коли. На тези, които им се коства много, има вид да спестят част от сумата и да пътуват от Цариброд до Ниш по остарелия път. След това от Белград до хърватската граница се заплащат още 420 динара (около 7 лева.). Доста по-солени са таксите по хърватските автомагистрали. От влизането до Загреб е 128 куни (около 34 лева.). След това до най-близкия по-голям град на адриатическото крайбрежие - Риека, цената е сред 60 и 70 куни (между 16 и 18 лева.), според от кой пункт се включвате или слизате. Въпросната северна част на крайбрежието, заливът Кварнер, е и
последна цел за тези, които са се отправили към островите
Крък, Црес, Паг и Раб. До тях се стига с фериботи. Единствено до Крък е достъпен по шосеен път. Минава се по панорамния Кръкски мост (1430 метра), открит през 1980 година За прекосяването по него също се желае такса, само че най-малко през тази година е безплатно заради извършващите се поправки. Пътуващите за Црес и Раб също би трябвало да преминат през моста и целия Крък, с цел да стигнат до ферибот.
Две неща вършат незабавно усещания по тези острови, а и по крайбрежието като цяло - чистата като сълза вода и неналичието на пясък съвсем на всички места. Вместо това плажовете са със ситни камъчета. Във водата камъните стават към този момент по-големи. За безпроблемно летуване е препоръчително използването на обувки за плуване. В градчетата по островите нерядко има бетонирани плажове, като във водата се влиза по стълбички като в басейн. Но това по никакъв метод не смущава туристите, а и локалните, които умерено разполагат хавлиите си върху бетона. Разбира се, тръгналите на море в Хърватия нормално са с настройка, че въпреки всичко ще са на плаж. Затова и избират обичайните крайбрежни линии. Те са относително дребни като повърхност, само че пък са многочислени и изборът е огромен. Най-популярни са Райският плаж на о. Раб и Вела Плажа на Крък. Понякога предизвикателство е да се закрепят чадърите сред камъчетата. Затова другите възможности са плажни палатки или пък чадъри с тежести, които се отдават за по към 25 куни (малко над 6 лева.) дневно. Веднъж привикнали с по-особения бряг, туристите се отдават на цялостното наслаждение от лазурната вода и слънцето.
Като стана въпрос за цени -
заведенията и услугите по хърватските курорти не са по-скъпи от гръцките
Което изяснява и напора от немски туристи - за тях тук е извънредно преференциално. С изключение на Дубровник, който си е чиста форма касичка, пълнена от гостите на приказния град. По островите си има огромни супермаркети (на Крък да вземем за пример има най-малко 4 такива), което дава още една по-евтина опция за обезпечаване на храна.
Като цяло кухнята е комбинация от средиземноморска (пица, паста) и обичайна вкусна локална скара плюс чудесни сирена и кашкавали. Любителите на виновност могат да опитат продукциите на разнообразни хърватски мазета. Дори има самостоятелен винен туризъм, улеснен с табели по пътищата. А феновете на бирата също могат да намерят нещо забавно - на остров Крък едно от заведенията (King`s caffe на яхтеното пристанище в Малинска) си има лична пивоварна, която предлага наливна бира за консумация единствено на място. Резонно, напорът към този бар е огромен.
Разбира се, по време на почивката е просто наложително да се планува и разглеждане на локалните исторически забележителности. Както е известно, Дубровник е една обособена галактика, само че и
Кварнер има какво да предложи
Още повече, че в предишното тук са минавали главните пътища на корабите в Адриатика.
Според легендата на остров Црес бягат Язон и аргонавтите, откакто са откраднали златното руно. Тогава районът е бил прочут като Абсиртиди, наименуван на Абсирт, брат на Медея, когото тя убива. След това хвърля натрупа му в морето, като два от крайниците му се трансформират в островите Црес и Лошин. На Црес безусловно би трябвало да се посети центърът за диви животни " Капут Инсула " (с огромна популация на белоглави лешояди) в Бели, който се радва на огромен интерес, а и селцето Валун, което е неразрешено за коли.
Крък - шестхилядният главен град на едноименния остров, пък има чудесна остаряла част, в която има катедрала от XII век. Нейната камбанария е и като знак на градчето. Край близкия Башка пък е селцето Юрандвор, в чиято черква " Света Лучия " има копие от фамозната Башчанска плоча. Това е най-старият открит досега надпис на хърватския вид на старославянски език, написан на глаголица. Датира от XI век и се състои от 13 реда (107 думи). Оригиналът се пази в Академията на науките и изкуствата в Загреб. Самото наличие описва дарената от крал Звонимир земя на локалното бенедиктинско абатство.
Центърът на Кварнерския залив - град Риека, е и главното пристанище на Хърватия. Избран за Европейска столица на културата за 2020 година, 130-хилядният град изобилства от музеи и забележителни здания като Губернаторския дворец, двореца " Комуна ", Ядранския дворец, двореца " Модело ", Хърватския национален спектакъл " Иван Зайц ". Построената през 1638 година черква " Свети Вит " с нейната наклонена камбанария също е непременна спирка. В центъра на остарялата част на Риека е пешеходната зона " Корзо " със остарялата часовникова кула в нейния център. Интересен е даже домът на локалната футболна горделивост " Риека " - стадион " Кантрида ", с извисяваща се скала от единия край. Над града пък се издига средновековната цитадела " Търсат " на едноименния рид с няколко църкви. Оттам се разкрива прелестна панорама към целия Кварнерски залив. Гледка, която просто задължава да се завърнеш там.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ