Ако не ви се реди на дълги опашки на гръцката

...
Ако не ви се реди на дълги опашки на гръцката
Коментари Харесай

Хърватия като алтернатива на гръцкото море

Ако не ви се реди на дълги опашки на гръцката граница, ограниченията против COVID-19 в южната съседка ви се костват прекомерно сурови или просто търсите опция, такива има - Хърватия, Албания. При това на рационални цени и също покрай България (макар и не като Гърция). Специално Хърватия не е толкоз известна дестинация за българските отпускари, за разлика от германци, словенци, поляци и унгарци, да речем. Но и това е плюс, изключително за тези, за които идва прекомерно фактът, че нашата тирада се лее, където и да се обърнеш в Гърция през летните месеци.

Най-практичният метод за постигане до Адриатическото крайбрежие е с автомобил. Пътят обаче е доста дълъг. Сумарно е най-малко 10-11 часа чист път, а в случай че отивате надолу - към Сплит и Дубровник, ще са ви нужни още най-малко 3-4 часа. При това без чакането на границата, което от време на време е като рулетка - само че за това по-късно. Затова е препоръчителна една междинна нощувка. В Загреб, да речем - това би дало опция и за разглеждане на прелестната хърватска столица с нейните забележителности, паркове и уютно успокоение.

Що се отнася до границите - хубаво е да се следи по кое време са пиковите моменти за прекосяване на гастарбайтерите от Западна Европа към Турция и назад. Защото има риск човек да си отвиси в морето от коли най-малко 3-4 часа на граница. А по маршрута има две - сръбско-българската и сръбско-хърватската, която също не е пощадена от пътуващите към Турция. Нормално обаче не се чака съвсем в никакъв случай повече от половин час по пунктовете. Проблемът с рестрикциите против COVID-19 също не е сериозна спънка. Към момента сръбските управляващи нямат никакви условия към български жители. На влизане в Хърватия пък се желае нормалното - сертификат за имунизация, отрицателен PCR тест или документ, че си преболедувал в последните 6 месеца. Децата до 12-годишна възраст влизат без ограничавания.

Самият път е в идеално положение... След Граничен контролно-пропусквателен пункт Калотина обаче. В момента от там до София се построява автомагистрала " Европа ". Една права от нея (16 км - сред Сливница и Драгоман) е пусната към този момент в употреба. Но от Драгоман до границата придвижването се отбива по стеснен третокласен път и това постоянно провокира огромни тапи в пикови дни или часове. Ако не зародят спънки при строителството, този лот от 14,5 км би трябвало да е подготвен до лятото на 2022 година След това ще се чака и приключването на лота от Сливница - София, само че там сега пътят е четирилентов, което допуска по-нормално прекосяване до цялостното довеждане докрай на Автомагистрала " Европа ", която би трябвало да е и лицето на България при влизане в страната ни. За страдание, то сега не е по никакъв начин приветливо.

За разлика от нас, сърбите към този момент завършиха сполучливо най-тежкия сектор и към този момент имат автомагистрала от Цариброд (те още си го водят Димитровград) до Ниш, която се свърза с към този момент съществуващата до Белград. Пътната такса от влизането в Сърбия до столицата им е 1310 динара (около 22 лева.) за леки коли. На тези, които им се коства много, има вид да спестят част от сумата и да пътуват от Цариброд до Ниш по остарелия път. След това от Белград до хърватската граница се заплащат още 420 динара (около 7 лева.). Доста по-солени са таксите по хърватските автомагистрали. От влизането до Загреб е 128 куни (около 34 лева.). След това до най-близкия по-голям град на адриатическото крайбрежие - Риека, цената е сред 60 и 70 куни (между 16 и 18 лева.), според от кой пункт се включвате или слизате. Въпросната северна част на крайбрежието, заливът Кварнер, е и

 

последна цел за тези, които са се отправили към островите 

 

Крък, Црес, Паг и Раб. До тях се стига с фериботи. Единствено до Крък е достъпен по шосеен път. Минава се по панорамния Кръкски мост (1430 метра), открит през 1980 година За прекосяването по него също се желае такса, само че най-малко през тази година е безплатно заради извършващите се поправки. Пътуващите за Црес и Раб също би трябвало да преминат през моста и целия Крък, с цел да стигнат до ферибот.

Две неща вършат незабавно усещания по тези острови, а и по крайбрежието като цяло - чистата като сълза вода и неналичието на пясък съвсем на всички места. Вместо това плажовете са със ситни камъчета. Във водата камъните стават към този момент по-големи. За безпроблемно летуване е препоръчително използването на обувки за плуване. В градчетата по островите нерядко има бетонирани плажове, като във водата се влиза по стълбички като в басейн. Но това по никакъв метод не смущава туристите, а и локалните, които умерено разполагат хавлиите си върху бетона. Разбира се, тръгналите на море в Хърватия нормално са с настройка, че въпреки всичко ще са на плаж. Затова и избират обичайните крайбрежни линии. Те са относително дребни като повърхност, само че пък са многочислени и изборът е огромен. Най-популярни са Райският плаж на о. Раб и Вела Плажа на Крък. Понякога предизвикателство е да се закрепят чадърите сред камъчетата. Затова другите възможности са плажни палатки или пък чадъри с тежести, които се отдават за по към 25 куни (малко над 6 лева.) дневно. Веднъж привикнали с по-особения бряг, туристите се отдават на цялостното наслаждение от лазурната вода и слънцето.

Като стана въпрос за цени -

 

заведенията и услугите по хърватските курорти не са по-скъпи от гръцките

 

Което изяснява и напора от немски туристи - за тях тук е извънредно преференциално. С изключение на Дубровник, който си е чиста форма касичка, пълнена от гостите на приказния град. По островите си има огромни супермаркети (на Крък да вземем за пример има най-малко 4 такива), което дава още една по-евтина опция за обезпечаване на храна.

Като цяло кухнята е комбинация от средиземноморска (пица, паста) и обичайна вкусна локална скара плюс чудесни сирена и кашкавали. Любителите на виновност могат да опитат продукциите на разнообразни хърватски мазета. Дори има самостоятелен винен туризъм, улеснен с табели по пътищата. А феновете на бирата също могат да намерят нещо забавно - на остров Крък едно от заведенията (King`s caffe на яхтеното пристанище в Малинска) си има лична пивоварна, която предлага наливна бира за консумация единствено на място. Резонно, напорът към този бар е огромен.

Разбира се, по време на почивката е просто наложително да се планува и разглеждане на локалните исторически забележителности. Както е известно, Дубровник е една обособена галактика, само че и

 

Кварнер има какво да предложи

 

Още повече, че в предишното тук са минавали главните пътища на корабите в Адриатика.

Според легендата на остров Црес бягат Язон и аргонавтите, откакто са откраднали златното руно. Тогава районът е бил прочут като Абсиртиди, наименуван на Абсирт, брат на Медея, когото тя убива. След това хвърля натрупа му в морето, като два от крайниците му се трансформират в островите Црес и Лошин. На Црес безусловно би трябвало да се посети центърът за диви животни " Капут Инсула " (с огромна популация на белоглави лешояди) в Бели, който се радва на огромен интерес, а и селцето Валун, което е неразрешено за коли.

Крък - шестхилядният главен град на едноименния остров, пък има чудесна остаряла част, в която има катедрала от XII век. Нейната камбанария е и като знак на градчето. Край близкия Башка пък е селцето Юрандвор, в чиято черква " Света Лучия " има копие от фамозната Башчанска плоча. Това е най-старият открит досега надпис на хърватския вид на старославянски език, написан на глаголица. Датира от XI век и се състои от 13 реда (107 думи). Оригиналът се пази в Академията на науките и изкуствата в Загреб. Самото наличие описва дарената от крал Звонимир земя на локалното бенедиктинско абатство.

Центърът на Кварнерския залив - град Риека, е и главното пристанище на Хърватия. Избран за Европейска столица на културата за 2020 година, 130-хилядният град изобилства от музеи и забележителни здания като Губернаторския дворец, двореца " Комуна ", Ядранския дворец, двореца  " Модело ", Хърватския национален спектакъл " Иван Зайц ". Построената през 1638 година черква " Свети Вит " с нейната наклонена камбанария също е непременна спирка. В центъра на остарялата част на Риека е пешеходната зона " Корзо " със остарялата часовникова кула в нейния център. Интересен е даже домът на локалната футболна горделивост " Риека " - стадион " Кантрида ", с извисяваща се скала от единия край. Над града пък се издига средновековната цитадела " Търсат " на едноименния рид с няколко църкви. Оттам се разкрива прелестна панорама към целия Кварнерски залив. Гледка, която просто задължава да се завърнеш там.
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР