Мелонизация на Бардела?
„ Ако не можеш да ги биеш, причисли се към тях “.
Във Франция през днешния ден никой не може да бие крайната десница. Така наподобяват социологическите сондажи година преди президентските избори. Потенциалните претенденти на Националния общ брой – Марин Льо Пен (57 г.) и Жордан Бардела (30 г.) – са любимци. Нито една от останалите партии не разполага с равносилен конкурент.
Освен това Бардела има всички шансове на балотажа да притегли забележителна част от обичайна десница – „ Републиканците “. Това отваря пътя към сюжет, напомнящ възхода на Джорджа Мелони в Италия – политик, който левицата преди изборите определяше като „ неофашист “, а по-късно Европа одобри като изцяло „ fréquentable “ ( " посещаем ", подобен, с който може да се поддържа връзка - фр.), т.е. политически позволен сътрудник.
Правният проблем към Льо Пен и резултатът върху кандидатурата
На 7 юли френски съд би трябвало да се произнесе по петгодишната възбрана за Марин Льо Пен да се явява на избори. Тя беше наказана за корист с европейски средства, само че апелира. Ако завоюва делото, Льо Пен ще може да се кандидатира.
Експертите обаче считат, че тя е по-твърдолинейният кандидат за Елисейския замък и затова е по-вероятно да подтиква обединяване на останалите партии – в това число радикалната левица – против нея на втория тур. Бардела се възприема като по-приемлива фигура, в това число вътре в личната му партия: 69% от симпатизантите на Националния общ брой считат, че точно той би трябвало да бъде претендентът за президент, съгласно.
на " Одокса " – една от одобрените френски социологически организации, профилирана в политически, обществени и медийни проучвания – демонстрира отчетливо преимущество за Бардела пред Льо Пен. Бардела събира 45% позитивни отзиви против 42% за Льо Пен, а измежду симпатизантите на Националния общ брой разликата е още по‑ясна: 72% „ доста положителни отзиви “ за него против 60% за нея. 40% от французите декларират, че биха дали своят вот за Бардела, което е с два пункта повече от евентуалната поддръжка за Льо Пен. Освен това 57% от всички интервюирани и 86% от симпатизантите на Националния сбор смятат, че Бардела е „ кадърен да съществува политически без Марин Льо Пен “. Проучването е извършено онлайн на 4–5 февруари измежду 1005 пълнолетни французи, представителни по метода на квотите, със статистическа неточност ±2,5 пункта.
" Льо Пен е класическа опасност за европейския план и за еврозоната, до момента в който Бардела наподобява по-склонен да поеме пътя на Мелони - поляризира вътре, само че се държи в центъра на европейската интеграция ", сподели пред Клуб Z, Весела Чернева, ръководителка на бюрото на Европейския съвет за външна политика в София.
" Ако Льо Пен въпреки всичко може да се кандидатира, нейната радикалност може да даде късмет за претендент от център-ляво като. Той е прочут с рецензиите си към популистките и антиевропейски придвижвания, един от създателите на групата " Новата левица ", която се стреми да обнови левицата в Европа ", добави Чернева, наблягайки капацитетът на Глюксман да сплоти разнородни сили във избор против Льо Пен в президентския балотаж.
(Place Publique–PS) се утвърди като ядрото на така наречен „ нова левица “ във Франция – проевропейско, социалдемократическо и реформаторско пространство, което се стреми да възроди левицата посредством сдържан, институционален и реален метод, в контраст на по‑радикалната линия на крайнолявата „ Непокорна Франция “. В този контекст Глюксман играе централна роля: точно неговата листа на европейските избори през 2024 година трансформира това течение в. Като съосновател на Place Publique и евродепутат от групата на социалистите и демократите, Глюксман съчетава политически активизъм с биография на публицист, публицист и правозащитник, а придвижването му действа в тясно партньорство със Социалистическата партия, без да се слива с нея – опира се на нейната конструкция, само че съставлява по‑широк, освежителен и осъвременен лявоцентристки полюс.
Балотаж сред крайноляво и крайнодясно?
" Преди повече от 20 години Жак Ширак завоюва президентския балотаж против Льо Пен-баща посредством на силите отвън неговата партия, които приканиха " гласувайте за мошеника, не за фашиста ". Това не беше вежлив апел, само че Ширак победи ", сподели в изявление за Клуб Z първият български комисар Меглена Кунева, по-рано основен договарящ с Европейски Съюз и министър на европейските въпроси.
" Ако Марин Льо Пен е претендент за президент, реминисценциите могат да се окажат прекомерно мощни ", добави тя. " Друга е обстановката с Бардела и друга е Франция. Той може да преодолее по-лесно санитарния кордон, който е доста по-разхлабен в сравнение с преди, в това число поради образците в други европейски страни ".
Кунева обаче позволи вероятен балотаж сред крайната левица и крайната десница, които сега са преобладаващите политически сили в страната през днешния ден.
" Ако едно общество е отишло в крайности, това е изцяло вероятен сюжет. Няма хигиеничен кордон против крайнолявото ", сподели тя.
При такова развиване на събитията е допустимо третата политическа мощ, най-вероятно - дясноцентристката партия " Републиканците ", да стане основният балансьор във втория тур. Клонящите ѝ по-надясно гласоподаватели биха могли да поддържат Бардела.
Апокалипсисът, който може и да не пристигна
В Европейски Съюз към този момент малко на брой приказват намерено за вероятност, при която Франция има краен десен и евроскептичен президент. На дневен ред са други рецесии – Тръмп, Украйна, Иран, Китай. Но часовникът тиктака, а с него наближават и въпросите, които мнозина заобикалят:
Ще извади ли френски президент от последна десница страната от еврото?Ще блокира ли Европейски Съюз от вътрешната страна?Ще подчини ли Европа на Тръмп?Ще бетонира ли антиевропейския фронт на Вишеград?Ще съобщи ли Украйна, следвайки курса на Вашингтон?Ще върне ли обратно европейската интеграция?
Тези сюжети може да се окажат пресилени. Преди всичко, тъй като не са реалистични както множеството популистки лозунги, годни за предизборна капмания, само че не и за ръководство. Излизане от еврото да вземем за пример значи излизане от Европейски Съюз, а това е концепция, която плаши голямото болшинство европейци, в това число - измежду последователите на крайната десница. Никой сякаш не се беше замислял съществено над осъществимостта и следствията ѝ, до момента в който гръцката дългова рецесия не сложи възможен " Грекзит " като алтернатива на масата. Този път не примами никого.
По-вероятно е силно завиване на Франция вдясно да принуди Европа да направи същото – само че в следени, допустими рамки. Тоест, възможен президент Бардела да бъде „ мелонизиран “: заплатен за изборния си триумф, само че стеснен от европейските институции и сътрудници.
Как Европа прави крайната десница „ допустима “
Италия към този момент сподели модела. Мелони не се и опита да вади страната си от еврото или да пренебрегва разпоредбите на еврозоната, не сковава Европейски Съюз, не съобщи Украйна, не се трансформира в троянски кон на Тръмп – макар относително топлите връзки с него.
Европа може да предложи на Бардела тъкмо това, което неговите гласоподаватели желаят:
по-строга миграционна политика;ограничаване на климатичните амбиции;дистанция от woke културата и политическата коректност;по-голяма приемливост към хронично наднормените френски обществени дефицити и дълг.
Що се отнася до Русия и Съединени американски щати, Националният общ брой от години се стреми да се дистанцира от старите си зависимости – в това число съветското финансиране. Партията остро осъди и американските териториални искания към Гренландия. Национализмът и суверенизмът ѝ лимитират опцията за послушание на която и да е външна мощ – в това число на Вашингтон.
Как би изглеждала дясно-популистка Европа следващата година?
Нищо чудно тя да бъде Европа без Виктор Орбан в Унгария. Проевропейският му конкурент Петер Модьор, отпред на основната опозиционна партия " ТИСА " безапелационно води преди парламентарните избори през април. Модьор дава обещание да върне Унгария, основната блокираща Европейски Съюз страна през днешния ден, в европейското основно течение, в случай че вземе властта. Съединени американски щати изпратиха държавния си секретар Марко Рубио в Будапеща намерено да разгласи поддръжката им за Орбан.
В Полша е допустимо дясноконсервативната " Право и правдивост " да се върне на власт на парламентарните избори през есента на 2027 година Тази партия е евроскептична и близка до Тръмп, само че не и що се отнася до Русия и войната в Украйна. Чехия на десния популист Андрей Бабиш е резервирана към Орбан и би предпочела съдействие с Полша. Словакия, последната в евроскептичния тим на Централна Европа, в последно време демонстрира неуверен курс - номинално левият ѝ водач Роберт Фицо не можа да скрие фрустрацията си от държанието на Тръмп след последната им среща в Белия дом. Той, за разлика от Орбан и Мелони, отхвърли да причисли страната си в Тръмповия Съвет за мир. Италия, откакто беше отказала присъединяване, в последният миг реши да участва като наблюдателка.
Европейската десница към този момент приготвя терена
сред немския канцлер Фридрих Мерц и Мелони е показателна. И двамата са дясноконсервативни водачи, и двамата упорстват за по-строг миграционен режим, и двамата са сериозни към зеления фундаментализъм.
Германо‑италианска ос се обрисува като нов център на тежестта в Европейски Съюз, след катоМерц и Мелони демонстрираха все по‑тясно политическо координиране. На последната им на 23 януари двамата водачи подчертаха общия си европейски дневен ред: повишение на конкурентоспособността на Съюза, усилване на стратегическата автономност, по‑дълбоко съдействие в защитата и енергетиката, както и твърда, координирана политика по миграцията. Те подчертаваха и върху отбраната на основни промишлености – изключително автомобилната – в подтекста на световната конкуренция. Все повече анализатори виждат в това партньорство евентуален нов политически полюс, който отчасти измества обичайна доминация на френско‑германската ос и пренарежда салдото на силите в Европа.
Дясна Европа към този момент има собствен " Мерлони ", както преди 15 години имаше собствен " Меркози " в лицето на немската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози.
Те имат интерес да приобщят Франция на Бардела, вместо да я конфронтират. Защото борбата може да трансформира Париж в водач на антиевропейска коалиция вътре в Европейски Съюз – коалиция, която към този момент би имала капацитет да блокира и трансформира.
Такова трио евентуално би могло да бъде кръстено Мердьола (Merdela) или по-включващото Мерделони (Merdeloni), които имат двусмислени конотации на френски*.
Макрон и последният опит за институционална застраховка
Действията на настоящия френски президент Еманюел Макрон подсказват, че заплахата се възприема съществено.
С известност под 15% и с втори мандат, който изтича, той назначава на основни постове фигури с дълги мандати – самобитни институционални „ предпазители “ против радикални промени от страна на възможен крайнодесен президент.
Нормализацията на Националния общ брой
Марин Льо Пен посвети политическата си кариера на това да отърве партията от „ неофашистката “ известност, наследена от татко ѝ. Преименуването от Национален фронт на Национален общ брой беше част от този развой. Смяната на думата беше освен символна, а съдържателна - събиране вместо борба.
Самата Льо Пен в изявление с пишещия тези редове преди 10 години назова брандирането на партията ѝ като крайнодясна " семантична война ". Тя сподели, че крайнодясна е българската " Атака " (предшественицата на " Възраждане " ), от която се разграничи.
Днес за Сбора във Франция гласоподават и чернокожи, и араби от предградията – макар антиимигрантската изразителност.
Европейската последна десница още преди десетилетие. Уроците от дълговата рецесия и от Брекзит бяха задоволително мощни. Подкрепата за еврото в Европейски Съюз през днешния ден е 84% съгласно Евростат. И най-закоравелият еврофоб не би тръгнал против такова число, в случай че има останал някакъв политически инстинкт за самозапазване.
Марин Льо Пен не е призовавала в последно време Франция да напусне еврото. След загубата си от Макрон през тя за, тъй като – по личните ѝ думи – това е уплашило избирателите - тогава 72% от французите бяха срещу овакантяване на еврозоната. Оттогава линията ѝ е да трансформира Европейски Съюз от вътрешната страна, а не да излиза от него. Това се удостоверява от редица разбори, в това число преглед на наклонността крайната десница да се отхвърля от овакантяване на Европейски Съюз и еврото, оповестен от " Политико ".
Подобна еволюция има и при други западноевропейски крайнодесни водачи. Един от тях е Матео Салвини, съдружният сътрудник и вицепремиер на Мелони, който в началото говореше за излизане от еврото, само че след 2018 година изостави тази линия и се концентрира върху смяна на Европейски Съюз отвътре; както и управлението на Алтернатива за Германия, което стартира като анти‑евро партия, само че последователно мина към по-широка стратегия за „ промяна “ на Европейски Съюз, а не за неотложно овакантяване на еврозоната.
Новата тактика е друга: смяна на Европейски Съюз от вътрешната страна, ограничение на федерализацията, връщане на част от националния суверенитет.
Опитомяване, а не борба
Днес е денят на националистите и суверенистите. Те имат право да получат властта – и да се провалят в нея, както предшествениците им.
Въпросът е по какъв начин да бъдат авансово лимитирани вредите от ръководството им.
Отговорът, който набира мощ в Европа, е: По-добре да ги приобщиш и опитомиш, в сравнение с да ги конфронтираш, радикализираш и да ги тласнеш в ръцете на неевропейски съдружници и настойници.
__________________________
* Напомня на френската дума merde („ лайно “). « Treize (или trois) fois merde » обаче е благопожелание за шанс.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Във Франция през днешния ден никой не може да бие крайната десница. Така наподобяват социологическите сондажи година преди президентските избори. Потенциалните претенденти на Националния общ брой – Марин Льо Пен (57 г.) и Жордан Бардела (30 г.) – са любимци. Нито една от останалите партии не разполага с равносилен конкурент.
Освен това Бардела има всички шансове на балотажа да притегли забележителна част от обичайна десница – „ Републиканците “. Това отваря пътя към сюжет, напомнящ възхода на Джорджа Мелони в Италия – политик, който левицата преди изборите определяше като „ неофашист “, а по-късно Европа одобри като изцяло „ fréquentable “ ( " посещаем ", подобен, с който може да се поддържа връзка - фр.), т.е. политически позволен сътрудник.
Правният проблем към Льо Пен и резултатът върху кандидатурата
На 7 юли френски съд би трябвало да се произнесе по петгодишната възбрана за Марин Льо Пен да се явява на избори. Тя беше наказана за корист с европейски средства, само че апелира. Ако завоюва делото, Льо Пен ще може да се кандидатира.
Експертите обаче считат, че тя е по-твърдолинейният кандидат за Елисейския замък и затова е по-вероятно да подтиква обединяване на останалите партии – в това число радикалната левица – против нея на втория тур. Бардела се възприема като по-приемлива фигура, в това число вътре в личната му партия: 69% от симпатизантите на Националния общ брой считат, че точно той би трябвало да бъде претендентът за президент, съгласно.
на " Одокса " – една от одобрените френски социологически организации, профилирана в политически, обществени и медийни проучвания – демонстрира отчетливо преимущество за Бардела пред Льо Пен. Бардела събира 45% позитивни отзиви против 42% за Льо Пен, а измежду симпатизантите на Националния общ брой разликата е още по‑ясна: 72% „ доста положителни отзиви “ за него против 60% за нея. 40% от французите декларират, че биха дали своят вот за Бардела, което е с два пункта повече от евентуалната поддръжка за Льо Пен. Освен това 57% от всички интервюирани и 86% от симпатизантите на Националния сбор смятат, че Бардела е „ кадърен да съществува политически без Марин Льо Пен “. Проучването е извършено онлайн на 4–5 февруари измежду 1005 пълнолетни французи, представителни по метода на квотите, със статистическа неточност ±2,5 пункта.
" Льо Пен е класическа опасност за европейския план и за еврозоната, до момента в който Бардела наподобява по-склонен да поеме пътя на Мелони - поляризира вътре, само че се държи в центъра на европейската интеграция ", сподели пред Клуб Z, Весела Чернева, ръководителка на бюрото на Европейския съвет за външна политика в София.
" Ако Льо Пен въпреки всичко може да се кандидатира, нейната радикалност може да даде късмет за претендент от център-ляво като. Той е прочут с рецензиите си към популистките и антиевропейски придвижвания, един от създателите на групата " Новата левица ", която се стреми да обнови левицата в Европа ", добави Чернева, наблягайки капацитетът на Глюксман да сплоти разнородни сили във избор против Льо Пен в президентския балотаж.
(Place Publique–PS) се утвърди като ядрото на така наречен „ нова левица “ във Франция – проевропейско, социалдемократическо и реформаторско пространство, което се стреми да възроди левицата посредством сдържан, институционален и реален метод, в контраст на по‑радикалната линия на крайнолявата „ Непокорна Франция “. В този контекст Глюксман играе централна роля: точно неговата листа на европейските избори през 2024 година трансформира това течение в. Като съосновател на Place Publique и евродепутат от групата на социалистите и демократите, Глюксман съчетава политически активизъм с биография на публицист, публицист и правозащитник, а придвижването му действа в тясно партньорство със Социалистическата партия, без да се слива с нея – опира се на нейната конструкция, само че съставлява по‑широк, освежителен и осъвременен лявоцентристки полюс.
Балотаж сред крайноляво и крайнодясно?
" Преди повече от 20 години Жак Ширак завоюва президентския балотаж против Льо Пен-баща посредством на силите отвън неговата партия, които приканиха " гласувайте за мошеника, не за фашиста ". Това не беше вежлив апел, само че Ширак победи ", сподели в изявление за Клуб Z първият български комисар Меглена Кунева, по-рано основен договарящ с Европейски Съюз и министър на европейските въпроси.
" Ако Марин Льо Пен е претендент за президент, реминисценциите могат да се окажат прекомерно мощни ", добави тя. " Друга е обстановката с Бардела и друга е Франция. Той може да преодолее по-лесно санитарния кордон, който е доста по-разхлабен в сравнение с преди, в това число поради образците в други европейски страни ".
Кунева обаче позволи вероятен балотаж сред крайната левица и крайната десница, които сега са преобладаващите политически сили в страната през днешния ден.
" Ако едно общество е отишло в крайности, това е изцяло вероятен сюжет. Няма хигиеничен кордон против крайнолявото ", сподели тя.
При такова развиване на събитията е допустимо третата политическа мощ, най-вероятно - дясноцентристката партия " Републиканците ", да стане основният балансьор във втория тур. Клонящите ѝ по-надясно гласоподаватели биха могли да поддържат Бардела.
Апокалипсисът, който може и да не пристигна
В Европейски Съюз към този момент малко на брой приказват намерено за вероятност, при която Франция има краен десен и евроскептичен президент. На дневен ред са други рецесии – Тръмп, Украйна, Иран, Китай. Но часовникът тиктака, а с него наближават и въпросите, които мнозина заобикалят:
Ще извади ли френски президент от последна десница страната от еврото?Ще блокира ли Европейски Съюз от вътрешната страна?Ще подчини ли Европа на Тръмп?Ще бетонира ли антиевропейския фронт на Вишеград?Ще съобщи ли Украйна, следвайки курса на Вашингтон?Ще върне ли обратно европейската интеграция?
Тези сюжети може да се окажат пресилени. Преди всичко, тъй като не са реалистични както множеството популистки лозунги, годни за предизборна капмания, само че не и за ръководство. Излизане от еврото да вземем за пример значи излизане от Европейски Съюз, а това е концепция, която плаши голямото болшинство европейци, в това число - измежду последователите на крайната десница. Никой сякаш не се беше замислял съществено над осъществимостта и следствията ѝ, до момента в който гръцката дългова рецесия не сложи възможен " Грекзит " като алтернатива на масата. Този път не примами никого.
По-вероятно е силно завиване на Франция вдясно да принуди Европа да направи същото – само че в следени, допустими рамки. Тоест, възможен президент Бардела да бъде „ мелонизиран “: заплатен за изборния си триумф, само че стеснен от европейските институции и сътрудници.
Как Европа прави крайната десница „ допустима “
Италия към този момент сподели модела. Мелони не се и опита да вади страната си от еврото или да пренебрегва разпоредбите на еврозоната, не сковава Европейски Съюз, не съобщи Украйна, не се трансформира в троянски кон на Тръмп – макар относително топлите връзки с него.
Европа може да предложи на Бардела тъкмо това, което неговите гласоподаватели желаят:
по-строга миграционна политика;ограничаване на климатичните амбиции;дистанция от woke културата и политическата коректност;по-голяма приемливост към хронично наднормените френски обществени дефицити и дълг.
Що се отнася до Русия и Съединени американски щати, Националният общ брой от години се стреми да се дистанцира от старите си зависимости – в това число съветското финансиране. Партията остро осъди и американските териториални искания към Гренландия. Национализмът и суверенизмът ѝ лимитират опцията за послушание на която и да е външна мощ – в това число на Вашингтон.
Как би изглеждала дясно-популистка Европа следващата година?
Нищо чудно тя да бъде Европа без Виктор Орбан в Унгария. Проевропейският му конкурент Петер Модьор, отпред на основната опозиционна партия " ТИСА " безапелационно води преди парламентарните избори през април. Модьор дава обещание да върне Унгария, основната блокираща Европейски Съюз страна през днешния ден, в европейското основно течение, в случай че вземе властта. Съединени американски щати изпратиха държавния си секретар Марко Рубио в Будапеща намерено да разгласи поддръжката им за Орбан.
В Полша е допустимо дясноконсервативната " Право и правдивост " да се върне на власт на парламентарните избори през есента на 2027 година Тази партия е евроскептична и близка до Тръмп, само че не и що се отнася до Русия и войната в Украйна. Чехия на десния популист Андрей Бабиш е резервирана към Орбан и би предпочела съдействие с Полша. Словакия, последната в евроскептичния тим на Централна Европа, в последно време демонстрира неуверен курс - номинално левият ѝ водач Роберт Фицо не можа да скрие фрустрацията си от държанието на Тръмп след последната им среща в Белия дом. Той, за разлика от Орбан и Мелони, отхвърли да причисли страната си в Тръмповия Съвет за мир. Италия, откакто беше отказала присъединяване, в последният миг реши да участва като наблюдателка.
Европейската десница към този момент приготвя терена
сред немския канцлер Фридрих Мерц и Мелони е показателна. И двамата са дясноконсервативни водачи, и двамата упорстват за по-строг миграционен режим, и двамата са сериозни към зеления фундаментализъм.
Германо‑италианска ос се обрисува като нов център на тежестта в Европейски Съюз, след катоМерц и Мелони демонстрираха все по‑тясно политическо координиране. На последната им на 23 януари двамата водачи подчертаха общия си европейски дневен ред: повишение на конкурентоспособността на Съюза, усилване на стратегическата автономност, по‑дълбоко съдействие в защитата и енергетиката, както и твърда, координирана политика по миграцията. Те подчертаваха и върху отбраната на основни промишлености – изключително автомобилната – в подтекста на световната конкуренция. Все повече анализатори виждат в това партньорство евентуален нов политически полюс, който отчасти измества обичайна доминация на френско‑германската ос и пренарежда салдото на силите в Европа.
Дясна Европа към този момент има собствен " Мерлони ", както преди 15 години имаше собствен " Меркози " в лицето на немската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози.
Те имат интерес да приобщят Франция на Бардела, вместо да я конфронтират. Защото борбата може да трансформира Париж в водач на антиевропейска коалиция вътре в Европейски Съюз – коалиция, която към този момент би имала капацитет да блокира и трансформира.
Такова трио евентуално би могло да бъде кръстено Мердьола (Merdela) или по-включващото Мерделони (Merdeloni), които имат двусмислени конотации на френски*.
Макрон и последният опит за институционална застраховка
Действията на настоящия френски президент Еманюел Макрон подсказват, че заплахата се възприема съществено.
С известност под 15% и с втори мандат, който изтича, той назначава на основни постове фигури с дълги мандати – самобитни институционални „ предпазители “ против радикални промени от страна на възможен крайнодесен президент.
Нормализацията на Националния общ брой
Марин Льо Пен посвети политическата си кариера на това да отърве партията от „ неофашистката “ известност, наследена от татко ѝ. Преименуването от Национален фронт на Национален общ брой беше част от този развой. Смяната на думата беше освен символна, а съдържателна - събиране вместо борба.
Самата Льо Пен в изявление с пишещия тези редове преди 10 години назова брандирането на партията ѝ като крайнодясна " семантична война ". Тя сподели, че крайнодясна е българската " Атака " (предшественицата на " Възраждане " ), от която се разграничи.
Днес за Сбора във Франция гласоподават и чернокожи, и араби от предградията – макар антиимигрантската изразителност.
Европейската последна десница още преди десетилетие. Уроците от дълговата рецесия и от Брекзит бяха задоволително мощни. Подкрепата за еврото в Европейски Съюз през днешния ден е 84% съгласно Евростат. И най-закоравелият еврофоб не би тръгнал против такова число, в случай че има останал някакъв политически инстинкт за самозапазване.
Марин Льо Пен не е призовавала в последно време Франция да напусне еврото. След загубата си от Макрон през тя за, тъй като – по личните ѝ думи – това е уплашило избирателите - тогава 72% от французите бяха срещу овакантяване на еврозоната. Оттогава линията ѝ е да трансформира Европейски Съюз от вътрешната страна, а не да излиза от него. Това се удостоверява от редица разбори, в това число преглед на наклонността крайната десница да се отхвърля от овакантяване на Европейски Съюз и еврото, оповестен от " Политико ".
Подобна еволюция има и при други западноевропейски крайнодесни водачи. Един от тях е Матео Салвини, съдружният сътрудник и вицепремиер на Мелони, който в началото говореше за излизане от еврото, само че след 2018 година изостави тази линия и се концентрира върху смяна на Европейски Съюз отвътре; както и управлението на Алтернатива за Германия, което стартира като анти‑евро партия, само че последователно мина към по-широка стратегия за „ промяна “ на Европейски Съюз, а не за неотложно овакантяване на еврозоната.
Новата тактика е друга: смяна на Европейски Съюз от вътрешната страна, ограничение на федерализацията, връщане на част от националния суверенитет.
Опитомяване, а не борба
Днес е денят на националистите и суверенистите. Те имат право да получат властта – и да се провалят в нея, както предшествениците им.
Въпросът е по какъв начин да бъдат авансово лимитирани вредите от ръководството им.
Отговорът, който набира мощ в Европа, е: По-добре да ги приобщиш и опитомиш, в сравнение с да ги конфронтираш, радикализираш и да ги тласнеш в ръцете на неевропейски съдружници и настойници.
__________________________
* Напомня на френската дума merde („ лайно “). « Treize (или trois) fois merde » обаче е благопожелание за шанс.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ