Ако можете да намалите мащаба и да погледнете Слънчевата система

Ако можете да намалите мащаба и да погледнете Слънчевата система от разстояние, ще видите, че илюстрациите имат най-малко едно вярно нещо: планетите са почти подравнени в низина, кръжащи към екватора на Слънцето.

Това се назовава еклиптика и се счита, че е излишък от това по какъв начин се е образувала Слънчевата система – плосък диск от прахуляк, завихрящ се към Слънцето, който последователно се слепва в планети, метеорити и други части канара.

Има обаче няколко тела, които се движат отвън тази низина – основно комети с дълъг интервал на завъртане, с орбити от стотици до десетки хиляди години, обикалящи в най-отдалечените краища на Слънчевата система, в облака от ледени тела на Оорт.

Сега можем да разберем странната им орбита. Според ново проучване някои от тези комети с дълъг интервал наподобява се подреждат в друга орбитална низина – това, което откривателите му назовават „ празна еклиптика “, завъртяна на 180 градуса по отношение на галактическия полюс.

Откритието може да хвърли нова светлина върху това по какъв начин кометите в началото са се образували в Слънчевата система.

Всъщност не можем да следим задачите орбити на комети имащи дълги интервали. Те са дребни и слаби и ние просто нямаме технологията да ги забележим след избран миг, да не приказваме, че орбитите им са доста по-дълги от човешкия живот. Когато обаче те се приближат задоволително покрай Слънцето, с цел да можем да ги открием, можем да използваме техните траектории и скорости, с цел да създадем извод за всички орбити.

Астрономът Арика Хигучи от Националната астрономическа обсерватория на Япония и нейните сътрудници от известно време работят върху изчисляването на орбитите на комети с дълъг интервал. По този метод те виждат нещо забавно в точката на орбита най-отдалечена от Слънцето.

Тази точка се назовава афелий и тя би трябвало да остане много покрай еклиптиката за тела, чиито орбити произлизат от тази низина. За някои от кометите с дълъг интервал това е по този начин.

Но има втора група комети с дълъг интервал, за които проекциите не демонстрират афелий, подобаващ на еклиптиката. Но афелите им не са разпределени на инцидентен принцип; вместо това те наподобяват подравнени по втора, другояче ненаселена орбитална низина.

Еклиптиката е насочена на 60 градуса по отношение на галактическата низина. Новата, празна еклиптика също е насочена на 60 градуса от галактическата низина – само че в другата посока. И това може да е показателно за това по какъв начин е зародила празната еклиптика.

Изследователите настояват, че тя е можело да бъде генерирана от галактическия прилив – т.е. гравитационното поле на самата вселена. С течение на времето това може да е извадило някои от дълготрайните комети. Ето за какво екипът назовава втората еклиптика „ празна “ – в началото е почнала по този метод, до момента в който в продължение на милиарди години галактическият прилив не я е запълнил с комети.

Това не е непозната концепция; астрономите предвиждат резултат върху кометите на Облака на Оорт от галактическия прилив от десетилетия.

И въпреки всичко това е концепция, която се нуждае от повече доказателства, с цел да бъде подкрепена, тъй че Хигучи и нейният екип са направили аналитични калкулации, с цел да моделират по какъв начин галактическият прилив ще повлияе на дълготрайните комети. Точно както тя предсказва, разпределението на афелиите има два разнообразни върха – покрай еклиптиката и празната еклиптика.

Това е доста мощно доказателство, само че има още работа за потвърждаване на констатациите. „ Острите върхове не са тъкмо в еклиптичните или празни равнини на еклиптиката, а наоколо до тях “, споделя Хигучи.

„ Разследването на разпространяването на следени дребни тела би трябвало да включва доста фактори. Подробното проучване на разпространяването на дълготрайни комети ще бъде нашата бъдеща работа. “

Изследването е оповестено в The Astronomical Journal.