Космически апарат на НАСА удари астероид, за да промени траекторията му
Ако можеха, динозаврите сигурно биха поразмишлявали над този вид. Научнофантастични филми като " Армагедон " и " Не поглеждай нагоре " го обмислят отдавна. Този път обаче е ред на НАСА да опита нещо, което не е правено в никакъв случай до момента - да отклони траекторията на метеорит, удряйки в него сонда-камикадзе, съобщи Франс прес.
Това е тест за " планетарна защита " , който би трябвало да направи допустима по-добра отбрана на човечеството против евентуална бъдеща опасност.
Мисията започва предишния ноември от Калифорния. След 10 месеца пътешестване сондата би трябвало тази нощ в 23:14 часа по Гринуич да удари метеорита Диморфос (Диморф) със скорост над 20 000 километра в час .
Сондата ДАРТ е не по-голяма от автомобил, а задачата й е с диаметър към 160 метра (половината от височината на Айфеловата кула).
Място за суматоха няма. Астероидът Диморфос по никакъв метод не съставлява опасност за Земята: в най-близката си точка орбитата му към Слънцето е на седем милиона километра от нас.
Тестът обаче е значимо да бъде изработен, преди " човечеството да открие действителна нужда ", споделя Андреа Райли, началник на задачата.
Моментът на конфликта се чака да бъде зрелищен и ще може да бъде проследен онлайн във видеоканала на американската галактическа организация.
Сценарият не планува заличаване на метеорита, а единствено лек подтик . Техниката се назовава кинетичен удар.
Диморфос в действителност е сателит на по-голям метеорит - Дидимос (Дидим) с диаметър 780 метра, към който обикаля за 11 часа и 55 минути.
Целта е да се редуцира орбитата на Диморфос към Дидимос с към 10 минути.
Тази смяна може да бъде измерена с телескопи от Земята, като се следи изменението в яркостта при прекосяването на дребния метеорит пред огромния.
Целта може да наподобява скромна, само че тази проява е от решаващо значение за бъдещето.
Важното при този тест е да се разбере по-добре по какъв начин ще реагира Диморфос, представител на популация от много постоянно срещани метеорити, чийто прецизен състав не е прочут. Ефектът от удара значително ще зависи от неговата порьозност, т.е. дали е повече или по-малко стилен.
Събитието ще бъде следено и от галактическите телескопи " Хъбъл " и " Джеймс Уеб ", които би трябвало да съумеят да открият ослепителен облак прахуляк.
През 2024 година би трябвало да излети европейската сонда " Хера ", която ще доближи Диморфос през 2026 година, с цел да оцени на място следствията от удара и да пресметна за първи път масата на метеорита.
Много малко от известните метеорити се смятат за евентуално рискови и нито един не съставлява опасност през идващите 100 години.
" Гарантирам обаче, че в случай че се чака задоволително дълго, подобен обект ще се появи ", съобщи основният академик на НАСА Томас Цурбухен.
В непосредственост до Земята са каталогизирани към 30 000 метеорита с разнообразни размери. Те се назовават близкоземни обекти, чиято орбита пресича тази на нашата планета. Всяка година се откриват към 3000 нови.
Повечето еднокилометровите метеорити към този момент са открити. Според учените обаче са известни единствено 40 % от 140-метровите и по-големи метеорити, способни да опустошат цялостен район.
Ако пропусне задачата си, сондата ДАРТ разполага с задоволително гориво, с цел да направи нов опит след две години.
Ако задачата е сполучлива, това ще бъде първата стъпка към действителна отбранителна дарба, счита Нанси Чабът от НАСА: " Астероиди са удряли Земята в продължение на милиарди години и това ще се случи още веднъж. Като хора, дано живеем в цивилизация, в която можем да го избегнем ".
Това е тест за " планетарна защита " , който би трябвало да направи допустима по-добра отбрана на човечеството против евентуална бъдеща опасност.
Мисията започва предишния ноември от Калифорния. След 10 месеца пътешестване сондата би трябвало тази нощ в 23:14 часа по Гринуич да удари метеорита Диморфос (Диморф) със скорост над 20 000 километра в час .
Сондата ДАРТ е не по-голяма от автомобил, а задачата й е с диаметър към 160 метра (половината от височината на Айфеловата кула).
Място за суматоха няма. Астероидът Диморфос по никакъв метод не съставлява опасност за Земята: в най-близката си точка орбитата му към Слънцето е на седем милиона километра от нас.
Тестът обаче е значимо да бъде изработен, преди " човечеството да открие действителна нужда ", споделя Андреа Райли, началник на задачата.
Моментът на конфликта се чака да бъде зрелищен и ще може да бъде проследен онлайн във видеоканала на американската галактическа организация.
Сценарият не планува заличаване на метеорита, а единствено лек подтик . Техниката се назовава кинетичен удар.
Диморфос в действителност е сателит на по-голям метеорит - Дидимос (Дидим) с диаметър 780 метра, към който обикаля за 11 часа и 55 минути.
Целта е да се редуцира орбитата на Диморфос към Дидимос с към 10 минути.
Тази смяна може да бъде измерена с телескопи от Земята, като се следи изменението в яркостта при прекосяването на дребния метеорит пред огромния.
Целта може да наподобява скромна, само че тази проява е от решаващо значение за бъдещето.
Важното при този тест е да се разбере по-добре по какъв начин ще реагира Диморфос, представител на популация от много постоянно срещани метеорити, чийто прецизен състав не е прочут. Ефектът от удара значително ще зависи от неговата порьозност, т.е. дали е повече или по-малко стилен.
Събитието ще бъде следено и от галактическите телескопи " Хъбъл " и " Джеймс Уеб ", които би трябвало да съумеят да открият ослепителен облак прахуляк.
През 2024 година би трябвало да излети европейската сонда " Хера ", която ще доближи Диморфос през 2026 година, с цел да оцени на място следствията от удара и да пресметна за първи път масата на метеорита.
Много малко от известните метеорити се смятат за евентуално рискови и нито един не съставлява опасност през идващите 100 години.
" Гарантирам обаче, че в случай че се чака задоволително дълго, подобен обект ще се появи ", съобщи основният академик на НАСА Томас Цурбухен.
В непосредственост до Земята са каталогизирани към 30 000 метеорита с разнообразни размери. Те се назовават близкоземни обекти, чиято орбита пресича тази на нашата планета. Всяка година се откриват към 3000 нови.
Повечето еднокилометровите метеорити към този момент са открити. Според учените обаче са известни единствено 40 % от 140-метровите и по-големи метеорити, способни да опустошат цялостен район.
Ако пропусне задачата си, сондата ДАРТ разполага с задоволително гориво, с цел да направи нов опит след две години.
Ако задачата е сполучлива, това ще бъде първата стъпка към действителна отбранителна дарба, счита Нанси Чабът от НАСА: " Астероиди са удряли Земята в продължение на милиарди години и това ще се случи още веднъж. Като хора, дано живеем в цивилизация, в която можем да го избегнем ".
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ