НИМ субсидира разкопките на три крепости
Ако предишният археологически сезон – лятото на 2016 година, археолозите бяха в състезание кой по-голяма базилка ще изкопае, през този сезон ще бъде кой е разкрил по-голям палат. Както е известно измежду 6-те хиляди планински замъци в България, има и такива, които са били резиденции на феодални господари на района и те са строили укрепени резиденции вътре в крепостта, които са били наричани с разнообразни имена. На запад – донжон, а на изток – палат. На територията на България измежду 6 хил.крепости до момента са разкопани към 40 замъка, което дава отговор на сведенията за подчинения брой замъци на един стопанин. Така да вземем за пример в средновековните летописи се споделя, че на Кракра Пернишки са били подчинени 35 замъци. Около тази цифра варират и други замъци на подчинени на феодала притежатели.
Тази година Националният исторически музей (НИМ) стартира разкопките на два от най-запазените крепости –Букелон край село Маточина, Свиленградско, който е непокътнат с височина 18 м, и на замъка „ Белоградец”, Ивайловградско, с височина до триетажна постройка.
Но приятна изненада пристигна от крепостта „ Русокастро”, намираща се до едноименното село, на 20 км от Бургас. Там в плодородната бургаска равнина, на един рид се намира една от най-големите замъци в Югоизточна България, чиито стени обгръщат повърхност от 53 дка. При разкопките на хълма на челната стена на крепостта (единствената достъпна), се откри, че върху хълма е издигнат най-големият средновековен палат. Той обгръща повърхност от 2 хил.500 кв.м и по-голям от него е единствено този в Царевец /Търново/, издигнат върху терен от 5 хил.кв.м. Останалите крепости са под 1000 кв.м, в това число и замъкът на Асеневци на хълма „ Трапезица” във Велико Търново, разкопан от проф.Константин Тотев, който е върху повърхност от 660 кв.м. Замъкът съставлява комплицирана настройка от стаи за живеене – хранилища за оръжие, черква и така нататък Приемната зала е с повърхност 20 на 6 м, т.е. 120 кв.м., което демонстрира, че това е зала за царски приеми.
Замъкът беше сполучливо датиран напълно тъкмо по неповторим метод. В хоросана на крепостната стена бе открита сребърна монета на Иван Александър ( 1331-1371 г.). Построяването на този палат и неговото значение се изяснява от няколко исторически условия от началото на царуването на Иван Александър, които демонстрират комплицираните дипломатически и военни връзки по това време.
Както е известно през 1330 година черноморските градове и Южното Черноморие са обект на инвазия от византийския император Андроник III. Той нарушава контракта си с България и завладява по Черноморието българските градове, дружно с прилежащите им територии. Останал да се съпротивлява единствено Анхиало. През 1331 година цар Иван Александър, преди малко завладял престола, с 6 хил.армия подхваща поход за освобождение на българските територии. Но стопира, като вижда неведнъж превъзхождащата войска на Андроник III. След като преценя, че не може да я победи, подписва контракт с Андроник. Според това съглашение византийците отстъпват на България град Ямбол, който съумяват да завладяват, а българите предават Анхиало. Това е най-краткият просъществувал контракт, който траел единствено една нощ. На разсъмване се притекли на повърхност още 6 хиляди бойци и с тази войска цар Иван Александър решил, че към този момент има предимство на силите. Иван Александър потегля против Византия. При крепостта „ Русокастро” се разиграва гневно стълкновение, при което българите изцяло разрушават византийската войска. Андроник се затваря в Русокастро, само че на третия ден се предава, тъй като свършват запасите от боеприпаси, вода и храна, а палещото слънце било безмилостно (походът се състоял през юли). И по този начин византийската войска била пленена. Това е вторият император, след Теодор Комнин, който българите вземат в плен. За огромна изненада на Андроник Иван Александър не му избол очите, нито направил от главата му чаша, а го поканил на пиршество. Двамата пиели алено вино, Иван Александър говорел за мира сред съседите и сред наздравиците бутнал текстовете на нов контракт, съгласно който българската граница минавала надалеч на юг от Странджанското било. При тази нова обстановка град Несебър недоволен и изхвърлил труповете на византийците в морето. Въпреки това Иван Александър отчел, че гърцизираното население на Черноморските градове постоянно предавало България в сериозни обстановки, по тази причина решил да построи от Русокастро „ запънат пистолет” в тила на гръцките Черноморски градове. От хълма на Русокастро има прелестна видимост към Черноморието. Изграждайки крепостта, той помислил и за себе си като направил улеснения. Това изяснява появяването на този палат, надалеч от столицата Търново.
Разкопките на Русокастро се управляват от доц.Милен Димитров, шеф на Бургаския исторически музей, който дружно с екипа си е относително добре обезпечен финансово, като разкопките се правят благодарение на община Бургас, Министерство на културата и НИМ. Възхитен от видяното на терена, шефът на НИМ Божидар Димитров е декларирал, че ще субсидира разкопките до Коледа, до първия сняг. Според него, би трябвало да се подкрепи възобновяване на замъка „ Русокастро”, който може да бъде прелестен обект на културно-историческото ни завещание.
Тази година Националният исторически музей (НИМ) стартира разкопките на два от най-запазените крепости –Букелон край село Маточина, Свиленградско, който е непокътнат с височина 18 м, и на замъка „ Белоградец”, Ивайловградско, с височина до триетажна постройка.
Но приятна изненада пристигна от крепостта „ Русокастро”, намираща се до едноименното село, на 20 км от Бургас. Там в плодородната бургаска равнина, на един рид се намира една от най-големите замъци в Югоизточна България, чиито стени обгръщат повърхност от 53 дка. При разкопките на хълма на челната стена на крепостта (единствената достъпна), се откри, че върху хълма е издигнат най-големият средновековен палат. Той обгръща повърхност от 2 хил.500 кв.м и по-голям от него е единствено този в Царевец /Търново/, издигнат върху терен от 5 хил.кв.м. Останалите крепости са под 1000 кв.м, в това число и замъкът на Асеневци на хълма „ Трапезица” във Велико Търново, разкопан от проф.Константин Тотев, който е върху повърхност от 660 кв.м. Замъкът съставлява комплицирана настройка от стаи за живеене – хранилища за оръжие, черква и така нататък Приемната зала е с повърхност 20 на 6 м, т.е. 120 кв.м., което демонстрира, че това е зала за царски приеми.
Замъкът беше сполучливо датиран напълно тъкмо по неповторим метод. В хоросана на крепостната стена бе открита сребърна монета на Иван Александър ( 1331-1371 г.). Построяването на този палат и неговото значение се изяснява от няколко исторически условия от началото на царуването на Иван Александър, които демонстрират комплицираните дипломатически и военни връзки по това време.
Както е известно през 1330 година черноморските градове и Южното Черноморие са обект на инвазия от византийския император Андроник III. Той нарушава контракта си с България и завладява по Черноморието българските градове, дружно с прилежащите им територии. Останал да се съпротивлява единствено Анхиало. През 1331 година цар Иван Александър, преди малко завладял престола, с 6 хил.армия подхваща поход за освобождение на българските територии. Но стопира, като вижда неведнъж превъзхождащата войска на Андроник III. След като преценя, че не може да я победи, подписва контракт с Андроник. Според това съглашение византийците отстъпват на България град Ямбол, който съумяват да завладяват, а българите предават Анхиало. Това е най-краткият просъществувал контракт, който траел единствено една нощ. На разсъмване се притекли на повърхност още 6 хиляди бойци и с тази войска цар Иван Александър решил, че към този момент има предимство на силите. Иван Александър потегля против Византия. При крепостта „ Русокастро” се разиграва гневно стълкновение, при което българите изцяло разрушават византийската войска. Андроник се затваря в Русокастро, само че на третия ден се предава, тъй като свършват запасите от боеприпаси, вода и храна, а палещото слънце било безмилостно (походът се състоял през юли). И по този начин византийската войска била пленена. Това е вторият император, след Теодор Комнин, който българите вземат в плен. За огромна изненада на Андроник Иван Александър не му избол очите, нито направил от главата му чаша, а го поканил на пиршество. Двамата пиели алено вино, Иван Александър говорел за мира сред съседите и сред наздравиците бутнал текстовете на нов контракт, съгласно който българската граница минавала надалеч на юг от Странджанското било. При тази нова обстановка град Несебър недоволен и изхвърлил труповете на византийците в морето. Въпреки това Иван Александър отчел, че гърцизираното население на Черноморските градове постоянно предавало България в сериозни обстановки, по тази причина решил да построи от Русокастро „ запънат пистолет” в тила на гръцките Черноморски градове. От хълма на Русокастро има прелестна видимост към Черноморието. Изграждайки крепостта, той помислил и за себе си като направил улеснения. Това изяснява появяването на този палат, надалеч от столицата Търново.
Разкопките на Русокастро се управляват от доц.Милен Димитров, шеф на Бургаския исторически музей, който дружно с екипа си е относително добре обезпечен финансово, като разкопките се правят благодарение на община Бургас, Министерство на културата и НИМ. Възхитен от видяното на терена, шефът на НИМ Божидар Димитров е декларирал, че ще субсидира разкопките до Коледа, до първия сняг. Според него, би трябвало да се подкрепи възобновяване на замъка „ Русокастро”, който може да бъде прелестен обект на културно-историческото ни завещание.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ