Да отрежем късите пишки с любов
Ако ми позволите да преразказвам Добри Чинтулов, който зовеше юнаците да смажат главата на змията, до момента в който е дребна, време е и ние да резнем пишлето на нацистките отрепки, до момента в който е късо. Защото през днешния ден някакви мизерни питекантропи се пробват да плашат тийн гейчета и сервитьорки на минимална отплата и провокират болки в корема от смях, но на следващия ден може към този момент да не е занимателно и язвата да се трансформира в израстък.
Разбирам, че за разлика от немските си сътрудници с кафявите ризи, нашенски провинциални тулупи с кафяви гащи принадлежат повече на комедийния род, в сравнение с политическия трилър. Водевилните им водачи Цоньо Камилата и Адолф Късопишков са нечленоразделни, селски фъфляци на по един пестник живот, само че на следващия ден ще се появи някой същински, някой самоуверен, някой с темперамент, някой, дето си има вяра. И в случай че не си наточим скалпела за публични интервенции с тези нещастници, тогава ще е късно.
Етично и морално обвързване на всеки жител е да се бори против деянията на неонацизъм, расизъм, хомофобия и болшевизъм с всички разрешени от закона средства. Означава ли това, че би трябвало да се хвърлим с телата си всякога, когато аграрните рейсове с беззъби селяци се изпльокат в столицата? Не, несъмнено.
В далечната 1927 година, когато нацистката партия е към момента маргинална групировка, кафявите хитреци провеждат протест в берлинския квартал Вединг. Населението там е известно с политическите си пристрастия център-ляво. До такава степен, че му споделят „ Червения Вединг “. Абе, нещо като нашата „ Зона Б5 “ и китните й блокчета, обитаеми със синове и дъщери на нискоразредния обслужващ личен състав на комуноидните шумкари.
Както и да е, нацистите се събират с пречупените кръстове и орлите по въшливите си флагове, локалните излизат и ги разцепват от пердах. Ама грубо ги бият – пращат 100 в болница. Сигурно са се чувствали спечелили в оня ден, когато са спукали кухите кратуни на гостите. И някоя биричка са изпили с възприятие за изпълнен дълг към обществото и нацията. Само с цел да им дадат цялата власт петилетка по-късно.
Разбирате ли, късопишкото е агресор и пехливанин, но само от позицията на жертва. Жертва на педерастките филми, на прайда, на Сорос, на Гейтс, на жълтопаветниците. Той чака да го псуват, гонят, набият, тъй като цялостен живот е бил несретник, безпаричен, приведен, нискообразован, безперспективен, комплициран, с жена – 130-килограмов бидон и щерка – квартална курва. Него отменяне и маргинализация не го плашат, това е целият му живот.
Такова пишле се реже не с принуждение, а с обич. Излезте на следващия ден, през днешния ден още, в случай че не вали, и прегърнете най-близкия индентифицируем късопишко на улицата, в магазина, пред входа. Кажете му, че му простите, че разбирате гнева му към европейците, които ни лишиха Трудово-кооперативно земеделско стопанство и към американците, които ни крадат златото, платината и диамантите от Рудозем. Към притежателя на сергията, на която продава чушки, който го обезпечава на 740 лв. и към съседа, който опъва жена му. Към компанията за бързи заеми, дето му прибира надницата и към „ Би Ти Ви “, че не му повтарят турския сериал.
Кажете му, че не е грях да си тъп. Целунете го, в случай че не вони прекомерно мощно на чесън. Любовта е най-острият меч.
Разбирам, че за разлика от немските си сътрудници с кафявите ризи, нашенски провинциални тулупи с кафяви гащи принадлежат повече на комедийния род, в сравнение с политическия трилър. Водевилните им водачи Цоньо Камилата и Адолф Късопишков са нечленоразделни, селски фъфляци на по един пестник живот, само че на следващия ден ще се появи някой същински, някой самоуверен, някой с темперамент, някой, дето си има вяра. И в случай че не си наточим скалпела за публични интервенции с тези нещастници, тогава ще е късно.
Етично и морално обвързване на всеки жител е да се бори против деянията на неонацизъм, расизъм, хомофобия и болшевизъм с всички разрешени от закона средства. Означава ли това, че би трябвало да се хвърлим с телата си всякога, когато аграрните рейсове с беззъби селяци се изпльокат в столицата? Не, несъмнено.
В далечната 1927 година, когато нацистката партия е към момента маргинална групировка, кафявите хитреци провеждат протест в берлинския квартал Вединг. Населението там е известно с политическите си пристрастия център-ляво. До такава степен, че му споделят „ Червения Вединг “. Абе, нещо като нашата „ Зона Б5 “ и китните й блокчета, обитаеми със синове и дъщери на нискоразредния обслужващ личен състав на комуноидните шумкари.
Както и да е, нацистите се събират с пречупените кръстове и орлите по въшливите си флагове, локалните излизат и ги разцепват от пердах. Ама грубо ги бият – пращат 100 в болница. Сигурно са се чувствали спечелили в оня ден, когато са спукали кухите кратуни на гостите. И някоя биричка са изпили с възприятие за изпълнен дълг към обществото и нацията. Само с цел да им дадат цялата власт петилетка по-късно.
Разбирате ли, късопишкото е агресор и пехливанин, но само от позицията на жертва. Жертва на педерастките филми, на прайда, на Сорос, на Гейтс, на жълтопаветниците. Той чака да го псуват, гонят, набият, тъй като цялостен живот е бил несретник, безпаричен, приведен, нискообразован, безперспективен, комплициран, с жена – 130-килограмов бидон и щерка – квартална курва. Него отменяне и маргинализация не го плашат, това е целият му живот.
Такова пишле се реже не с принуждение, а с обич. Излезте на следващия ден, през днешния ден още, в случай че не вали, и прегърнете най-близкия индентифицируем късопишко на улицата, в магазина, пред входа. Кажете му, че му простите, че разбирате гнева му към европейците, които ни лишиха Трудово-кооперативно земеделско стопанство и към американците, които ни крадат златото, платината и диамантите от Рудозем. Към притежателя на сергията, на която продава чушки, който го обезпечава на 740 лв. и към съседа, който опъва жена му. Към компанията за бързи заеми, дето му прибира надницата и към „ Би Ти Ви “, че не му повтарят турския сериал.
Кажете му, че не е грях да си тъп. Целунете го, в случай че не вони прекомерно мощно на чесън. Любовта е най-острият меч.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




