МИХАИЛ ВЕШИМ, в. СтършелВсички почнахме да разбираме от бюджет, от

МИХАИЛ ВЕШИМ, в. " Стършел "

Всички почнахме да разбираме от бюджет, от осигуровки и да вършим разлика сред чорба топчета и СУП-ТО. И на всички нас, данъкоплатците, първият бюджет в евро не ни харесва, не харесва и на политиците от ръководещата коалиция. Но те споделят, че е само вероятен.

Така е. Щом го прави финансов министър като Теменужка Петкова. С подобен финансист - подобен бюджет. Не стреляйте по финансовия министър - тя толкоз може. Да припомняме ли, че когато госпожата бе министър на енергетиката, тя загуби значим документ, който персонално бе подписала - „ пътна карта ” за строителството на газов поток по съветска поръчка. Документите се затриха, заметоха се и следите, и по този начин обществото не разбра какъв брой пари на българските жители бяха зарити в земята, пари, с които държавното управление на Борисов обслужи само ползите на Кремъл.

Днес това към този момент е забравено, Теменужка, на Борисов блага приятелка, отново е министър - в този момент на финансите. И като такава прави „ виолетов ” бюджет, че да угоди на партийния си началник, на премиера си, на съдружните сътрудници социалисти и на останалите популисти от болшинството.

План-сметката на страната предлага парфюмен мирис, вместо промени - раздути разноски и нереални доходи. Специалистите-икономисти предизвестяват, че подобен бюджет ще ни задължи с нов външен дълг и най-вероятно към края на годината ще поемем по румънския или по гръцкия път на задлъжнялост.

Но това го схващат икономистите. А хората, които излизат на площада да стачкуват против бюджета, не са чак такива специалисти-бюджетари. Те са омерзени от друго - от арогантността и нахалството на ръководещите. От сценките, които се разиграха в Народното събрание - връх в приемането на значим закон за 26 секунди, безобразието на бюджетната комисия да промени часа на съвещанието си, с цел да прецака опозицията, от нежеланието на управниците да се съобразят с отзиви на икономисти, на работодатели и синдикати. На хората им накипя от грубостта на народните представители от „ новото начало ” които се държат като господари на страната, налитат на пердах в коридорите, протягат ръка да душат със закачалки или ругателстват по каруцарски.

Не друго, а простотията, която взе връх в българската политика, изкарва хората на митинг. Тя ги кара да подвигат плакати със прасета и тикви, да скандират: „ Кой не скача, е пълен! ” и да пеят: „ Когато па-, па- падне Пеевски, не желая аз да съм изпод, с цел да не падне върху мен! ”

Но мирният протест в София не мина единствено с песни. Както можеше да се чака, явиха се провокатори, хулигани от агитките с маски и качулки, а полицията ги остави да чупят и да палят.

Готвят се още митинги - копейките от „ Възраждане ” ще вършат свое шествие, а знаем по какъв начин шестват те - с чукове и запалителни бутилки. Помним по какъв начин възпламениха и омазаха постройката на Европейски Съюз в София. Може да се допусна, че нещо такова отново ще се случи. Целта - да провалят въвеждането на еврото. Президентът Радев желае същото като тях. Вече употребява момента да се разгласи за оставка на държавното управление и за предварителни избори.

Бойко Борисов, който е по едно и също време нерешителен и обидчив, се стряска от натиска на улицата, наскърбява се на „ пълен ” и хвърля кърпата. Отказва се и от бюджет, и от ръководство.

Какво следва: при започване на годината, когато би трябвало да въведем еврото, оставаме без парламент и постоянно държавно управление. Със служебно, назначено от президента Радев. Влизането ни в еврозоната пропада, Радев и копейките тържествуват Следва скок на цените, повишаване и прекъсване на тока, евентуално прекъсване на петролната рафинерия „ Лукойл ” и рецесия с горивата.

Тогава хората по площадите ще са доста повече и доста по-озлобени. Те няма да скандират „ Кой не скача, е пълен ”, а ще желаят бензин и самун. И за рецесията ще упрекват Европа и еврото.

Чудна опция за проруските партии и проруския ни президент да изискат рефендум за излизане от Европейски Съюз и НАТО. И да го завоюват.

Ето ви предстоящ резултат от днешните митинги.

Тогава водачите на ПП-ДБ може да кажат: Абе ние едно мислехме, то друго стана! Ще хвърлят оставки и ще заминат в чужбина по образеца на Христо Иванов. Така по терлици се измъкна той, щом забърка кашите с конституционните промени, сговаряйки се не с други, а точно с Борисов и Пеевски.

Когато приканва хората на площада, същинският политик би трябвало да вижда най-малко един ход напред. Освен да вижда, и да планува.