Не е ясна откъде точно произхожда баш на Бъдни вечер

Не е ясна от кое място тъкмо произлиза баш на Бъдни вечер на софрата ни все пълнени всякакви неща да са ни традицията. Постни, само че крепко гнЬетени (от натъпкани, наблъскани). Гньетем сухи чушки с фасул, с ориз, с булгур. Гньетем зелеви, че и лозови сарми с ориз и праз. Голям праз пада под ножа смлян, нагньетен и в постната баница – вид зелник. А за десерт наблъскваме тиквеника, с изключение на с основния си воин, и с доста орехи и купища захар, че най-малко с тия неживотински протеини и скоростни въглехидрати да оцелеем до идващия ден – Коледа. Когато на Рождество, о, радостно знамение, ще се „ родим “ – ще се наблъскаме тлъсто с преобладаващо свинския протеин. Може и гньетена пуйка с вътрешностите й, полегнала върху кисело зеле, нагньетено наложително с мехлем, та да не е някак си прекомерно постно.

Е, сега - още в центъра на коледните пости, гньетеното стартира и на държавно-политическо равнище. Докато политпартийността си свива един на различен сармите, в това число и „ по президентски “ - сякаш държавнически, менюто се оформи като ГНьЕТЕН БЮДЖЕТ С ПРОТЕСТ.

4-5 все изборни години се пържихме ли пържихме с кой от кой по дашен бюджет – мазни пържоли на калпак за всеки, просто единствено да си ги пожелае и готово! А сега митинг по жълтите павета търси таман през бюджета какво още може да се гньете, та да ни е необятно бюджетно към врата.

Колкото на прасе преди заколение му е необятно, но това ще го разберем в идващите 4-5 години за сметка на работещите в името на „ обществените богатства “ още веднъж в предизборно-изборната-следизборна кочина.

Ама по този начин е, когато посредством същата тая кочина, би трябвало непрекъснато да сме в нагньетено състояние. Да се пазарят властови пържоли посредством избори, че е по-лесно, в сравнение с в действителност да се упражнява власт посредством ръководство на страна. Да сядаме изборно на „ обилна “ софра като за Коледа по няколко пъти в годината и да ни сервират сякаш пържоли на тепсия. Без преди този момент (като за Бъдни вечер) чушките да сме си ги напълнили и сармите да сме си ги свили – бъднините да сме си пресметнали един тип въпреки всичко.

Това на бюджетен език, най-малко съгласно работодателските съюзи – не съгласно профсъюзите, дето у нас от ден на ден обслужват не професионално работещите, а обществено неработещите, звучи по този начин: „ Трябва да се откажем от изкушението да фиксираме съответни размери в закони, а по-късно да пълним бюджета (да го гньетем, де) със мощно надценени ограничения “. Демек да пълним чушки с фасул, без въобще да сме си преброили боба, а най-много да тъпчем на стомах пържоли, до момента в който страната се оглозга и към този момент и за рагу не става. Само за курбан на митинг.