Еееех, спомени! И изминалата седмица не пожали политпартийността да си

Еееех, мемоари! И миналата седмица не пожали политпартийността да си навре бъдещето в предишното под формата на сякаш модерното си към този момент WC, само че просто в дворния си кенеф вид „ фекална яма “. Поне по този начин засмърдя, пардон – зазвуча, в и към неочакваното яростно-ококорено осъществяване на Политическа партия водача Асен Василев по време на подранилото, нелегално съгласно него, съвещание на парламентарната бюджетна комисия:  „ Коооййй разпореди това безобразиеее?! “ (повторено 4 пъти и половина, преди да му цъкнат микрофона по средата на 5-ия път). Туй съвсем като онуй по интонация с чалга орнаментика: „ Коооййй ще ми даде париии? “ 34 години по-рано. Когато в Кърджали пламенна редова защитничка на прясно преименуваното Българска комунистическа партия в Българска социалистическа партия посред речта си зададе тоз‘ въпрос.

К‘во толкоз, просто звучно съпоставяне през спомените! Ама в случай че оттогава – от 1991-а, не беше станал същият този „ паричен “ рефрен непосредствено исторически. Превръщайки се във безконечен непокътнат „ джобен “ знак точно на политпартийността ни. Който изключително ококорено се вади, когато суша налегне нечий партийно-персонален джоб. И скоростно се намира не просто вода от девет кладенеца, а каквито има налични течности от 99 клозета, та да се забърка изключително миризлива тиня. С цел преместване на кранчето от „ непознатия “ към „ своя “ джоб. Което обаче таман политпартийно означав, че „ няма твое, няма мое – всичко е бюджет “ – по-точно „ нашият, общият държавен бюджет “.

Ей го и в този момент, възродиха се калните битки по жълтите павета. Партийно насочено „ Продължаваме промяната “ взе образец от „ Възраждане “ „ по какъв начин се прави “. Но в случай че водачът Коце перманентно-целогодишно си „ възражда “ протестно касичката и откъм „ копейки “ (може и в лв., и в евро даже!), и откъм електорални единици, то ПП-тата си пускат „ възродителния развой “ съгласно какъв брой на кухо им е закънтяла тяхната касичка. И хоп – наложи се незабавно да си я изкарат напряко на жълтите павета „ свинщината “ – за камуфлаж в розов цвят.

Наложи се неотложна интервенция „ Възкресение “ баш преди Коледа. Точно в края на годината „ като за последно в лв. “ преди началото на новата първа еврогодина. Наложи се ПП-Великденът да е надалеч преди Рождество. Първо да се възкресят партийно-политически, след това ще се „ родят “ - уредят, и с „ възкръснал електорат “, пък оттова и с „ джобове “.

„ Свинщината “ политпартийно обаче не е по този начин елементарна като да се заколи прасе по Коледа. Според политологията ето какво е ситуацията и с пържолите, и с карантията в обстановката след „ обновените митинги и замразената бюджетна процедура “: „ На площада са забележими симпатизанти както на десни обединения, по този начин и на „ Възраждане ”, както и последователи на президента “. Но „ Не се вижда капацитет за резистентен антиправителствен фронт “, „ Протестът не принадлежи на партиите - не е структурата на друго ръководещо болшинство ”.

Демек: (ЛЪЖЕ)Възкресение по (НЕ)Рождество. Щото даже и политически да си починал, няма по какъв начин да възкръснеш властово, в случай че още по-преди партийно не си се родил. Е, в случай че все пак се смяташ за политпартийно действителен – значи въпреки всичко роден най-малко съгласно партийната си регистрация, то тогава би трябвало да се преродиш. Няма значение дали по Великден или по Коледа, тъй като най-малко съгласно християнството такова знамение „ прераждане “ няма. А и да има, тази  концепция, съгласно която душата от живо създание минава през гибелта и се демонстрира в ново тяло, от време на време се изобразява като хвъркане на пеперуди откъм главата на тленните остатъци. Пък то в нашенските политпартийни „ глави “ и приживе единствено бръмбари…