Ако Лаурел и Харди можеха да говорят, Свалячи“ щеше да

Ако Лаурел и Харди можеха да приказват, „ Свалячи “ щеше да е техен филм. Ретро, прочувствен, малко печален, тук-там извънредно комичен, отлично изигран, само че в същото време дословен, обикновен и досадно прочут за актуалния фен.

Това са в общи линии главните достолепия и дефекти на новия театър на Елин Рахнев, показан на „ Открита сцена “ от Малин Кръстев и Герасим Георгиев–Геро.

Това е историята на двама почтени неудачници, които са футболни съдии в Б-групата и спектакълът стартира с техния трети – групов – опит за самоубийство. Футболът е като всеки различен бизнес в този свят – съумяват и живеят добре единствено огромните, от А-групата, тези с подкупите. Нашите двама герои не са от тях – те са сантиментални, симпатични и правилни на своите илюзии, както за живота, по този начин и за дамите. Опитите им да играят по разпоредбите на действителния живот няма да трансформират резултата в тяхна изгода.Харесвам доста Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро и те не ме разочароваха – играят с лекост и ентусиазъм, явно е, че функциите им са кроени и прекроявани по този начин, че да им паснат безусловно тъкмо. Но от самото начало си мислех, че доста по-уместно би стоял този театър, изигран от двама по-малко известни артисти. От реализатори от Б-групата, които в действителност познават и живеят близо до тази реалност. Може би това би придало на историята повече меродавност и някаква нотка действителност, по този начин нужна за пиесите, претендиращи да демонстрират „ живия живот “.

Едно нелошо забавление в студената вечер, от което обаче може и да се лишите без скрупули.