Ако лапсусът на Дани Каназирева Не пипайте организираната престъпност беше

Ако лапсусът на Дани Каназирева " Не пипайте проведената престъпност " беше бисерът на 47 Народно заседание, думите на сътрудника ѝ от ГЕРБ Бранимир Балачев по адрес на убития прокурор Николай Колев би трябвало да предизвикат доста по-сериозна реакция от смешки.

70-годишният варненски юрист и някогашен общински консултант (минал през ПД " Социалдемократи " и АБВ, преди да влезе в ГЕРБ) участваше в съвещание на Правната комисия в 48 Народно събрание при чуването на основния прокурор Иван Гешев.

При следващо увещание на проблема с делото " Колеви vs. България " - основен акт на Съда в Страсбург за българската прокуратура - Балачев споделя:

" Николай Колев го заслужаваше, тъй като той правеше такива пакости... "

Думите му предизвика ужас измежду присъстващите депутати, а даже ръководителят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) упорства: " Може ли да заличите последното изречение в протокола? ".

Човекът, за който Балачев приказва, е настоящ боен прокурор до 28 декември 2002 година - деня, в който е разстрелян на улицата пред дома си в София с 10 патрона. Екзекуторите му остават неразкрити до ден-днешен.

Името на Колев и историята на покушението са емблематични за аргументите, заради които промяната в прокуратурата цикли през целия либерален преход. И за отхвърли на българските правоохранителни служби да работят, когато се появи риск от конфликт с основния прокурор - без значение кой е той.

Година преди гибелта си Колев е считан за един от околните хора в обкръжението на тогавашния основен прокурор Никола Филчев. Двамата са били състуденти, познавали са се добре и очевидно са си имали задоволително огромно доверие - както ще стане ясно по-късно.

През януари 2001 година обаче Колев е пенсиониран изненадващо на 51-годишна възраст.

В изявление за Mediapool той твърди, че повода за смразяването на връзките с Филчев е това, че си е разрешил да не се съгласи с него във връзка желанията му да провежда наказателно гонене против политици от Съюз на демократичните сили - включително Стефан Софиянски. Поводът за гнева на тогавашния началник на прокуратурата е медийна обява, която разкрива, че брат му Ангел Филчев Борисов е арестуван с контрабандни антики в Германия.

Филчев е уверен, че публикацията е поръчана като политически удар против самия него. Колев опитал да го разубеди, само че последвала гневна дрънканица, в която му било обяснено, че " съм зложелател, щом не желая да работя " за основния прокурор.

Николай Колев признава, че е злоупотребявал със служебните си пълномощия по поръчка на Филчев - от напън против други прокурори, през закани против публицисти до формиране на противозаконни каузи за " врагове " на Филчев.

След отлъчването му от прокуратурата Колев взема решение да направи всичко по силите си, с цел да освети какво се случва в институцията.

Колев разказва Филчев като човек с " тежки душевен проблеми, в които естествената логичност е сменена с парадоксална " и приказва за параноичните му прояви, подбудени от боязън, че може да бъде погубен.

По-интересното - отвън персоналните оценки - е неговата много точна прогноза за положението на държавното обвиняване и след Никола Филчев.

Още през 2001 година той приказва, че прокуратурата " има задоволително власт, която не може да употребява " и че в случай че и следствието бъде погълнато от нея (както се случи няколко години по-късно), " към този момент ще имаме една прокурорска тирания, в която всеки неуместен ще бъде разследван, разпитван, в която медиите всеки ден ще бълват нови разкрития за нови корупции, афери, които ще бъдат тиражирани точно от основния прокурор ".

Николай Колев не е нито първият, нито последният, който вижда това - и дейностите му не са " случай ", както Бранимир Балачев се пробва да ги изяснява с 20-годишна отминалост.

Сходен случай се развива и към някогашния апелативен прокурор на Варна Васил Миков, който Филчев взема решение да накаже посредством командироване в дълбоката провинция.

Човекът, посредством който работи основният прокурор върху Миков, е точно Николай Колев. Той е изпратен, с цел да принуди Миков да се " самопонижи " и да се замени с прокурор от Добрич. Когато Миков отказал да го направи, е командирован от Филчев да работи в Кърджали.

Жалбата на Миков против Колев пред Висш съдебен съвет остава без резултат, даже болшинството (на ОДС) в Народното събрание приема, че Висшият правосъден съвет не може да санкционира прокурори за нарушавания, а това може да вършат единствено административните им ръководители.

Преди гибелта си Колев се среща няколко пъти с Миков, като му споделя какви поръчки е раздавал Филчев - в това число че един от сюжетите предвиждал побой и изоставяне в язовир по време на престоя му в Кърджали.

Миков е оправдан по времето на управлението на Борис Велчев, като е притеглен на работа във Върховната касационна прокуратура. През 2019 година обаче магистратът беше открит мъртъв в жилището си. Официална версия: самоубийство.

Една година преди да избухне абсурдът Колев-Филчев - различен върховен магистрат, който си разрешава да подлага на критика основния прокурор - поставя завършек на живота си, откакто не устоя систематичния тормоз.

Николай Джамбов приказва обществено за това, че той и сътрудниците му са принуждавани да работят по скалъпени каузи, а който откаже - бива наказван по правилник.

Джамбов също свидетелства за " атмосферата на недоверчивост " и за злоупотребата с власт на Никола Филчев. Самият той е наказван дисциплинарно и е заплашван да не води " война " против основния прокурор, тъй като не го чака нищо положително. Висшият правосъден съвет оставя сигналите му без последствия.

Преди да отнеме живота си през април 2000 година, той написа писмо, в което приканва Филчев да подаде оставка.

В същия ден е разпален офисът на брачната половинка на Васил Миков във Варна.

Прокурорката от Плевен Ваня Савова също е заплашвана от един от заместниците на Филчев - Христо Манчев - че в случай че не отдръпна своя тъжба до Висш съдебен съвет, " може да има и втори самоубил се прокурор ".

През 2014 - години след освобождението му от управлението на прокуратурата - Христо Манчев беше открит в дома си прострелян. Самоубийство. Заради тежко заболяване, съгласно Българска национална телевизия.

Връщаме лентата още веднъж обратно към 2001 година - три месеца след протеста му против Филчев Николай Колев се снабдява с няколко обвинявания за тежки закононарушения - от трафик на опиати до съучастничество в убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева (още един емблематичен случай от онази ера).

През май 2001 Колев споделя пред очевидци, че има информация за подготвяна полицейска " провокация " против него, в което ще му бъдат подхвърлени опиати. Няколко седмици по-късно той фактически е задържан в дома си, само че е пуснат на независимост.

Софийски градски съд приключва делото против него, тъй като като магистрат Колев той се употребява с имунитет - а основният прокурор не желае свалянето му, с цел да може процесите да преминат към правосъдна фаза. Не стопира и с следствията против някогашния си сътрудник, който до края на живота си не е наказан или оневинен.

Войната сред двамата продължава на втора писта. През декември 2001 Колев внася тъжба в Съда в Страсбург за това, че основният прокурор провежда целеустремен тормоз против него и му повдига фабрикувани обвинявания с подхвърлени улики.

Колев завежда и второ дело, този път в България - против законността на избора на Филчев за основен прокурор. Върховен административен съд го приключва, откакто самият Филчев желае намесата на Конституционния съд и той се произнася в негова изгода. Процесът в Страсбург не завършва толкоз елементарно, само че жалбоподателят не доживява да види развръзката.

На 28 декември 2002 Колев е разстрелян, а до тялото му е открита невзривена ръчна граната.

Стрелците са били двама, патроните са минали освен през гърба, само че и челно, от упор.

Главен секретар на Министерство на вътрешните работи по това време е Бойко Борисов, който години по-късно (вече като премиер) твърди, че полицията е работила " съвършено " по следствието на убийството, само че " не може да каже дали същото са правили и прокурорите по това дело ".

Към момента на разстрела Борисов стартира версията, че гибелта на Колев има връзка с цяла поредност от знакови мафиотски удари - убийството на Илия Павлов, гърмежа на автомобила на Иван Тодоров-Доктора и опита за нападение против Алексей Петров.

Той твърди, че всички те са " поръчани и финансирани от едно място " и че имат връзка с хипотетичния засилен надзор върху митниците и контрабандните канали.

С днешна дата депутатът от ГЕРБ Балачев разказва Колев като " прокурор, който постоянно нарушаваше закона всекидневно " и като човек с " прекомерно доста врагове ". Иначе " не се интересувал " за какво е бил убит.

През 2003 година тогавашният народен представител Емил Кошлуков (настоящ шеф на БНТ) също сипе тежки обвинявания против Колев, който назовава " остарял болшевик " и човек на Държавна сигурност - става известно, че той е водил делото против него в казармата в края на 80-те година Тогава Кошлуков пази Филчев, като " единственият човек в страната и в цялата правосъдна власт, който си прави работата " и назовава гибелта на Колев " мафиотско ликвидиране ".

Мафиотско или не - ликвидирането на Николай Колев остава неразкрито към този момент 21 години.

Вдовицата на Николай Колев - Нанка Колева, също прокурор във ВКП - продължава да поддържа жалбата му пред Европейския съд за правата на индивида и през 2009 година печели делото.

Именно това изговаряне стои в основата на външния и вътрешния напън за ограничение на пълномощията на основния прокурор и за въвеждане на механизъм, по който той да може да бъде разследван.

Съдът приема, че устройството на прокуратурата е направило " на практика невероятно да бъде извършено без значение следствие на уличаващите го условия ". Това не се трансформира даже след осъществяване на конституционна корекция, която на доктрина позволява повдигането на обвинявания против него.

Нанка Колева твърди, че убийството на брачна половинка ѝ е поръчано от Никола Филчев и че в него има присъединяване някогашната барета Алексей Петров - по това време към този момент притежател на " Лев Инс ", и както ще се окаже, предстоящ консултант на шефа на ДАНС по времето на кабинета " Станишев ".

Тези изказвания остават неразследвани и недоказани.

Името на Филчев е обществено свързвано с още едно незаконно действие - бруталното ликвидиране на адвокатката от Ямбол Надежда Георгиева. Всъщност, едно от обвиняванията, които са повдигнати против Николай Колев приживе, е точно за съучастничество в това закононарушение.

Вдовицата му обаче още веднъж трансферира виновността върху Филчев, до момента в който свидетелства пред съда под клетва. Друг очевидец дава показания, че жертвата и основният прокурор са имали близки връзки.

Скандалът се заплита още повече през 2006 година, когато пред кабинета на новия основен прокурор Борис Велчев умира от инфаркт следователя Илия Илиев. Магистратът е изискал диалог с Велчев, с цел да му опише обстоятелства по каузи, в които е взел участие - само че по този начин и не дочаква среща. Едно от тези следствия е за убийството на Надежда Георгиева. Илиев също е измежду уволняваните и командированите от Никола Филчев.

Делото за убийството на Надежда Георгиева приключва с на три инстанции, като през 2015 година Върховен касационен съд удостоверява оправдателните присъди на всички трима (живи) подсъдими. И тримата осъждат прокуратурата.

Бившият основен прокурор Филчев отхвърля каквато и да е виновност по тези случаи. Той не е разследван даже след края на работата си като магистрат. Косвено той е разпитван години по-късно като очевидец по делото " Октопод " против Алексей Петров.

Обвиненията против него не са потвърдени - само че и не са проверявани съответно и публично в годините, в които към момента е можело да се откри кой е същинският причинител на тези закононарушения. Това е и рецензията на Съвета на Европа и на Съда в Страсбург.

През 2006 година Никола Филчев беше назначен за дипломат в Казахстан от Георги Първанов - пост, на който устоя към 2 години. В момента 74-годишният правист е консултант на основния прокурор Иван Гешев.