„Галъп”: Ако изборите бяха днес, ГЕРБ печели с 25,5%, ПП - втори с 20,8%
Ако изборите бяха през днешния ден, изборните резултати щяха да са съвсем същите. Това демонстрира проучване на " Галъп ", извършено сред 29 октомври и 6 ноември измежду 809 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, „ Продължаваме промяната “ – 20,8%, Движение за права и свободи – 13,1%, „ Възраждане “ – 10,5%, Българска социалистическа партия – 9,4%, „ Демократична България “ – 8%. „ Български напредък “ е към бариерата с 4,5%, а под нея остава „ ИТН “ с 3,1%. „ Изправи се, България “ и Вътрешна македонска революционна организация са към един %, надлежно с 1,3% и 0,9%.
Подобно на вота от 2 октомври и в едни нови избори надали може да се чака висока изборна интензивност. 38% са тези, които споделят, че биха дали своят вот твърдо. 3,7% от тези, които твърдо имат намерение да гласоподават, споделят, че биха дали своят вот с: „ Не поддържам никого “. Явно известността на тази алтернатива се откроява след относително високия неин дял в последните избори.
56% от запитаните избират опцията „ Предпочитам да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки “, пред 26,7%, които избират „ Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори “. Останалите не могат да отговорят.
Правителство избират болшинства от близо 80% от последователите на ГЕРБ, над 60% от тези на Движение за права и свободи, близо 60% от поддръжниците на Политическа партия, над половината от тези на Българска социалистическа партия. И при Демократична България искащите държавно управление не са важен дял, въпреки като цяло дяловете „ държавно управление “ и „ избори “ да не демонстрират огромна разлика. Голямото изключение е „ Възраждане “ – където болшинство от близо 60% са за нови избори.
В България би трябвало да се вкара форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от запитаните, само че 47,5% са по-скоро несъгласни. Като цяло, концепцията очевидно не разсънва публично вдъхновение. Това удостоверява и предходни данни на организацията. Следва да се означи, че запознатостта с детайлите по тази тематика не е висока. Цели 28% не могат да преценяват.
По традиция, вероятността за въвеждане на еврото извиква известна социална паника. 55,9% у нас са несъгласни, че България би трябвало да вкара еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценяват. Този вид настройки у нас са общоприети от години и не съставляват изненада.
ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, „ Продължаваме промяната “ – 20,8%, Движение за права и свободи – 13,1%, „ Възраждане “ – 10,5%, Българска социалистическа партия – 9,4%, „ Демократична България “ – 8%. „ Български напредък “ е към бариерата с 4,5%, а под нея остава „ ИТН “ с 3,1%. „ Изправи се, България “ и Вътрешна македонска революционна организация са към един %, надлежно с 1,3% и 0,9%.
Подобно на вота от 2 октомври и в едни нови избори надали може да се чака висока изборна интензивност. 38% са тези, които споделят, че биха дали своят вот твърдо. 3,7% от тези, които твърдо имат намерение да гласоподават, споделят, че биха дали своят вот с: „ Не поддържам никого “. Явно известността на тази алтернатива се откроява след относително високия неин дял в последните избори.
56% от запитаните избират опцията „ Предпочитам да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки “, пред 26,7%, които избират „ Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори “. Останалите не могат да отговорят.
Правителство избират болшинства от близо 80% от последователите на ГЕРБ, над 60% от тези на Движение за права и свободи, близо 60% от поддръжниците на Политическа партия, над половината от тези на Българска социалистическа партия. И при Демократична България искащите държавно управление не са важен дял, въпреки като цяло дяловете „ държавно управление “ и „ избори “ да не демонстрират огромна разлика. Голямото изключение е „ Възраждане “ – където болшинство от близо 60% са за нови избори.
В България би трябвало да се вкара форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от запитаните, само че 47,5% са по-скоро несъгласни. Като цяло, концепцията очевидно не разсънва публично вдъхновение. Това удостоверява и предходни данни на организацията. Следва да се означи, че запознатостта с детайлите по тази тематика не е висока. Цели 28% не могат да преценяват.
По традиция, вероятността за въвеждане на еврото извиква известна социална паника. 55,9% у нас са несъгласни, че България би трябвало да вкара еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценяват. Този вид настройки у нас са общоприети от години и не съставляват изненада.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ