Ако имате малки деца, оказвайте им помощ, давайте им напътствия,

Ако имате дребни деца, оказвайте им помощ, давайте им упътвания, осигурявайте им отбрана - колкото може повече, само че наред с това, и по-важно, гарантирайте им пространство - пространство, в което да са. Те са пристигнали в този свят посредством вас, само че не са „ ваши ". Убеждението „ аз знам кое е най-добре за теб " вероятно е било правилно, когато те са били напълно дребни, само че колкото по-големи стават, толкоз по-малко правилно е то. Колкото повече упования имате за това какъв би трябвало да бъде животът на децата ви, толкоз повече живеете в личния си разум, вместо да сте присъстващи за тях. Всъщност те ще вършат неточности и ще претърпяват премеждия, както се случва с всички човешки същества. Това, което във вашите очи е тяхна неточност, може да бъде тъкмо нещото, което те имат потребност да създадат и да изпитат. Дайте им колкото е допустимо повече помощ и директиви, само че осъзнайте, че се постанова от време на време да им позволявате да вършат неточности, изключително когато се доближават до пълнолетието. Понякога можете даже да им позволявате да страдат. Страданието може да пристигна като гръм от ясно небе или да е последица от личните им дейности.

Нямаше ли да е отлично, в случай че можеше да им спестите страданието под каквато и да било форма? Не, нямаше. Защото по този начин те нямаше да еволюират като човешки същества, щяха да останат повърхностни, отъждествени с външната форма на нещата. Страданието кара хората да навлязат в дълбокото. Парадоксът е, че страданието е породено от отъждествяването с формата и в същото време подкопава отъждествяването с формата. Голяма част от него е породена от егото, въпреки че в последна сметка точно то унищожава егото - само че това ще стане, едвам когато започнете да страдате умишлено.

Едно от многото неправилни догатки на егото, една от многото негови заблудени мисли е, че „ не би трябвало да страдаш ". Понякога тази мисъл се преобразува като отнасяща се към някой ваш непосредствен. „ Детето ми не би трябвало да страда ". Точно тази мисъл е коренът на страданието. Страданието има благородно предопределение: еволюцията на съзнанието и изгарянето на егото.

Много деца изпитват прикрит яд и възмущение против родителите си, като постоянно повода за това е неавтентичността в връзките им. Детето изпитва бездънен блян родителят да участва в живота му като човешко създание, а не като роля, без значение от това какъв брой съзнателно се играе тази роля, допустимо е да вършиме нужните неща, както и най-хубавите неща за детето си, само че даже това не е задоволително. Ако сте в хватката на егото, ще вярвате, че като вършиме от ден на ден и повече, в последна сметка ще съумеете да натрупате толкоз „ правене ", че в един избран предстоящ миг ще придобиете комплектност. Това в никакъв случай няма да стане. Само ще се изгубите в правенето. Цялата цивилизация се изгубва в правенето, което не е вкоренено в Битието и по тази причина е безплодно.

Как да внесете Битието в живота на вашето семейство, във взаимоотношенията с детето ви? Ключът е да обръщате внимание на детето. Съществуват два типа внимание. Единият можем да назовем внимание, учредено на формата. Другият е не-форменото внимание. Основаното на формата внимание постоянно е обвързвано по един или различен метод с правенето или оценяването „ Написа ли си домашното? Изяж си яденето. Изчисти си стаята. Измий си зъбите. Направи това. Престани с това. Бързо, подготви се ".

Докато се грижите, слушате, докосвате или помагате на детето си, вие сте осъзнати, изцяло присъстващи, и не желаете нищо друго също така, което е сега. Така осигурявате място на Битието. И в случай че в този миг сте присъстващи, значи към този момент не сте татко или майка. Вие сте осъзнатостта, покоят, Присъствието, което е слушане, грижене, допиране, даже говорене. Вие сте Битието зад правенето.

Вие сте човешко създание. Какво значи това? Овладяването на живота не е въпрос на надзор, а на разкриване на равновесие сред човешкото и Битието. Майка, татко, брачен партньор, брачна половинка, млад, остарял, функциите, които играете, функционалностите, които изпълнявате, каквото и да вършиме - всичко това принадлежи на човешкото измерение. То има своето място и потребности, които следва да бъдат задоволявани, само че единствено по себе си не е задоволително, с цел да се основат пълноценни, същински значими взаимоотношения или живот. Човешкото единствено по себе си не е задоволително, без значение от това какъв брой мъчително се пробвате и какво постигате. Има и Битие. То се намира в тихото, осъзнато наличие на самата Осъзнатост, която вие сте. Човешкото е форма. Битието е неподвластно на формата. Човешкото и Битието не са отделени, а вплетени едно в друго.

В човешкото измерение вие безспорно превъзхождате детето си. Вие сте по-големи, по-силни, знаете повече, можете да извършите повече. Ако това измерение е единственото измерение, което ви е познато, ще се чувствате по-висши от детето си, въпреки и единствено неумишлено. И ще накарате детето да се усеща по-низше, въпреки и единствено неумишлено. Няма тъждество сред вас и детето, тъй като във вашите взаимоотношения съществува единствено форма, а във формата вие, несъмнено, не сте равни. Може да обичате детето си, само че любовта ви ще бъде единствено човешка, т. е. обусловена, с възприятие за владеене, намесваща се. Едва оттатък формата, в Битието, вие и детето ставате равни, и едвам когато откриете измерението без форма във вас, ще е допустимо да има същинска обич във взаимоотношенията ви. Присъствието, което сте вие, извънвремевият аз, осъзнава себе си в другия, а другият - детето в този случай, - се усеща обичан, т.е. съзнателен.

Да обичаш значи да осъзнаваш себе си в другия. „ Другостта " на другия по този метод се разкрива като илюзорна, принадлежаща само на чисто човешкото царство на формата. Копнежът да бъде обичано, действителен у всяко дете, е блян, който би трябвало да бъде съзнателен освен на равнището на формата, само че и на равнището на Битието. Ако родителите зачитат единствено човешкото измерение на детето и подценяват Битието, детето ще почувства, че връзката му с тях е непълна, че нещо основно, жизненоважно липсва, по този начин у детето ще се натрупа болежка, от време на време даже неумишлено възмущение против родителите. „ Защо не ме осъзнавате? " Това споделят болката или негодуванието.

Когато другият ви осъзнае, това осъзнаване притегля, доста по-цялостно измерението на Битието в тукашния свят. По този метод любовта лекува света.

Из: Екхарт Толе: „ Нова Земя: Пробуждане за задачата на вашия живот ", изд. Кибеа
Снимка: eckharttolle.com
Илюстрация: getschooled.blog.myajc.com