Борисов и Заев отвъд символиката
Ако имаше и нещо прагматично, никак нямаше да е неприятно
Както символно я подкараха Борисов и Заев да оправят българо-македонските връзки, по този начин я и карат. То не бяха цветя пред паметника на цар Самуил в София, то не беше сключване на двустранния контракт за добросъседство, другарство и съдействие на връх Илинден в Скопие, то не бяха цветя на гроба на великана Гоце Делчев в църквата „ Свети Спас “, то не беше първо взаимно съвещание на двете държавни управления –къде?, в родния град на Заев Струмица, схваща се… Последваха аудиенция в Скопие на Борисов на 12 март тази година във връзка 75-тата годишнина от изпращането на македонските евреи в нацистките концлагери, та до оня ден, когато в Благоевград двамата министър председатели още веднъж се видяха, с цел да отбележат 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. От знак на знак, от празник на празник, от празник на празник… Да не приказваме за многочислените им срещи по всякакви конгреси насам и натам, изключително в границите на българското председателство на Европейския съвет. Та, по тази причина споделям, че както символно я започнаха, по този начин Борисов и Заев я не престават тази работа с двустранните връзки.
Е, в случай че имаше и нещо прагматично зад това, никак нямаше да е неприятно. Сега в Благоевград двамата се договориха да разширят граничния пункт Станке Лисичково, който от дълго време има потребност от това. Но тъй като сме на територията на Благоевградска област, да взема да попитам- а какво става с новия пункт „ Клепало “, нали и там щяхме да режем лентата, с цел да облекчим контактите сред хората от двете страни на границата. Цяла митология има към този момент към този пункт, концепцията обрасна и брадяса, а непосреден резултат няма… Да не приказваме за прословутия роуминг, който аха-аха щяхме да понижаваме до равнището на стандартите в Европейски Съюз, но всякога в края на месеца, когато ми идват сметките за телефона, ми се изправят косите поради парите, които би трябвало да платя за няколкото извършени диалози с другари или сътрудници от Македония…
Преди към месец, по време на лекторията, отдадена на Македония, която повеждам в Македонския теоретичен институт, един от присъстващите, дълготраен професионален публицист попита госта ми учен Георги Марков какви са гаранциите, че в Договора сред Скопие и Атина за смяна на името на Македония българските национални ползи са предпазени. Академикът отговори, каквото отговори, само че още тогава си дадох сметка, че една от тези гаранции може да бъде колегиалното партньорство и към този момент очертаващото се крепко персонално другарство и систематична неофициална връзка сред Борисов и Заев. Но даже и да е по този начин, въпросът е до каква степен устойчива и дълготрайна може да бъде една такава гаранция, в случай, че колкото и да са известни и обичани, политиците идват и си отиват- по-рано или по-късно, само че ползите остават. Така върви светът от край време. Наясно сме какво му се пече на Зоран Заев с идния референдум на 30 септември и в случай че има нещо съответно политическо, а не толкоз символно в срещата му с Борисов в Благоевград, то е,че и този път българският министър председател вложи част от известността си от неотдавна завършилото Председателство да удари демонстративно едно рамо за поддръжка на македонския си сътрудник. И не приказвам за това, че от самото начало пред камерите и микрофоните Борисов бащински, не, приятелски бе прегърнал по-ниския Заев през рамото. Но цялата тази преднамерена гласност на тяхното персонално другарство ми се коства някак се театрална чак до там, че стартирам да си задавам и аз намерено въпроса, който от дълго време прикрито ме мъчи- до каква степен може да се има вяра на Зоран Заев? За себе си отговор имам.
Както и да е. Слава Богу, че и този път не разделихме Гоце и илинденци, както в предходни години. На Заев му стига разделянето, което самите македонци демонстрираха на 2 август, освен това с избирателен, или по-точно, предреферендумски хъс. Самият македонски министър председател дойде в Благоевград от Пелинце, където всяка година на този ден македонската левица отива да означи годишнината от „ Втория Илинден “, от съвещанието на АСНОМ- Антифашисткото заседание на националното избавление на Македония на 2 август 1944 година. Вярно, това съвещание, което дефинира бъдещето на Македония като част от Титова Югославия и нейната дебългаризация, се организира в една от стаите на манастира „ Свети Прохор Пчински “, който се намира на сръбска територия. Но когато преди години Сръбската православна черква реши да забрани честванията на 2 август да стават в манастира, тогавашното държавно управление на социалдемократа Бранко Цървенковски реши да направи имитация на въпросната стая от съвещанието на македонска територия, в нещо като музей, досами граничната линия, в местността Пелинце. Та там тази година беше и Заев, нали е водач на Социалдемократическия съюз на Македония, което от време на време напълно предумишлено или просто по този начин, несъзнателно, забравяме…
Патриотичната десница, по остаряла традиция, се събра в местността „ Мечкин камен “ над въстаническо Крушево. Формално организацията на тържествата там бе под патронажа на президента Георге Иванов, само че какво е той без структурите на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. Казват, над 80 рейса от цялата страна са превозвали симпатизанти на партията към Крушево, дружно с някои от най-известните футболни агитки и разнообразни извънредно националистически и анархистични групи. Е, таман те дадоха образа на празненствата с проявената вербална експанзия, с хвърлянето на шишета с вода към няколкото министри от кабинета, пристигнали да положат цветя на паметника на Мечкин камен, със виковете на към този момент сякаш забравените лозунги, които изпращат албанците в газовите камери и по този начин нататък. За тази тоналност способства и речта на президента Иванов, който се държа за следващ път не като обединител или „ татко “ на всички македонци, а като, както към този момент писахме на това място, а като „ последният груевист “ в Македония. Цялото държание на Иванов и на присъстващите „ патриоти “ бе ориентирано против идния референдум, като че ли ставаше дума не за честване на огромния държавен празник, а за откровена предизборна проява…
Иначе Заев в действителност се нуждае от поддръжка. Той няма никакви гаранции, че на 30 септември нужният ценз от към 900 000 гласоподаватели- половината от общия изборен лист, ще излязат да отговорят на въпроса „ Дали сте за участие в НАТО и в Европейски Съюз и за поддръжка на Договора с Гърция? “ Особено в случай че ВМРО-ДПМНЕ разгласи протест на референдума, за което още няма изясненост, само че и за предотвратяването на сходно решение интернационалната общественост работи. Защо мислите, че и Краси Каракачанов бе на срещата на Борисов със Заев, единствено тъй като е водач на Вътрешна македонска революционна организация ли, или че неговите хора проведоха честването пред паметника на Гоце Делчев? И за това, само че и повече поради неофициалните му мощни връзки измежду хора от висшето управлението, а и измежду редовите членове на ВМРО-ДПМНЕ, с които би могло да се беседва за това просто да вземат участие в референдума. Пък дано гласоподават „ срещу “, или както там избират. Важното е тези нужна 50 % плюс един от общия лист да бъдат реализирани. Ако това стане, с твърдите албански гласове от всички партии- ръководещи или опозиционни, които са общо към 250 000, плюс неговите, на социалдемократите 400 000 от последните парламентарни избори, плюс още няколко хиляди от колебаещите се, и работата става. Ще бъде изпълнено изискването „ За “ да са дали своят вот половината плюс един глас от излезлите пред урните.
Но с цел да се подсигури, Заев към този момент разгласи концепцията си за проект „ Б “ при неуспех на референдума. Институционално, вместо референдумско решение. Парламентът взема решение, само че за това ще му трябват минимум две трети от гласовете – 80, на депутатите в Народното събрание. А той и тях ги няма. Засега.
Както символно я подкараха Борисов и Заев да оправят българо-македонските връзки, по този начин я и карат. То не бяха цветя пред паметника на цар Самуил в София, то не беше сключване на двустранния контракт за добросъседство, другарство и съдействие на връх Илинден в Скопие, то не бяха цветя на гроба на великана Гоце Делчев в църквата „ Свети Спас “, то не беше първо взаимно съвещание на двете държавни управления –къде?, в родния град на Заев Струмица, схваща се… Последваха аудиенция в Скопие на Борисов на 12 март тази година във връзка 75-тата годишнина от изпращането на македонските евреи в нацистките концлагери, та до оня ден, когато в Благоевград двамата министър председатели още веднъж се видяха, с цел да отбележат 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. От знак на знак, от празник на празник, от празник на празник… Да не приказваме за многочислените им срещи по всякакви конгреси насам и натам, изключително в границите на българското председателство на Европейския съвет. Та, по тази причина споделям, че както символно я започнаха, по този начин Борисов и Заев я не престават тази работа с двустранните връзки.
Е, в случай че имаше и нещо прагматично зад това, никак нямаше да е неприятно. Сега в Благоевград двамата се договориха да разширят граничния пункт Станке Лисичково, който от дълго време има потребност от това. Но тъй като сме на територията на Благоевградска област, да взема да попитам- а какво става с новия пункт „ Клепало “, нали и там щяхме да режем лентата, с цел да облекчим контактите сред хората от двете страни на границата. Цяла митология има към този момент към този пункт, концепцията обрасна и брадяса, а непосреден резултат няма… Да не приказваме за прословутия роуминг, който аха-аха щяхме да понижаваме до равнището на стандартите в Европейски Съюз, но всякога в края на месеца, когато ми идват сметките за телефона, ми се изправят косите поради парите, които би трябвало да платя за няколкото извършени диалози с другари или сътрудници от Македония…
Преди към месец, по време на лекторията, отдадена на Македония, която повеждам в Македонския теоретичен институт, един от присъстващите, дълготраен професионален публицист попита госта ми учен Георги Марков какви са гаранциите, че в Договора сред Скопие и Атина за смяна на името на Македония българските национални ползи са предпазени. Академикът отговори, каквото отговори, само че още тогава си дадох сметка, че една от тези гаранции може да бъде колегиалното партньорство и към този момент очертаващото се крепко персонално другарство и систематична неофициална връзка сред Борисов и Заев. Но даже и да е по този начин, въпросът е до каква степен устойчива и дълготрайна може да бъде една такава гаранция, в случай, че колкото и да са известни и обичани, политиците идват и си отиват- по-рано или по-късно, само че ползите остават. Така върви светът от край време. Наясно сме какво му се пече на Зоран Заев с идния референдум на 30 септември и в случай че има нещо съответно политическо, а не толкоз символно в срещата му с Борисов в Благоевград, то е,че и този път българският министър председател вложи част от известността си от неотдавна завършилото Председателство да удари демонстративно едно рамо за поддръжка на македонския си сътрудник. И не приказвам за това, че от самото начало пред камерите и микрофоните Борисов бащински, не, приятелски бе прегърнал по-ниския Заев през рамото. Но цялата тази преднамерена гласност на тяхното персонално другарство ми се коства някак се театрална чак до там, че стартирам да си задавам и аз намерено въпроса, който от дълго време прикрито ме мъчи- до каква степен може да се има вяра на Зоран Заев? За себе си отговор имам.
Както и да е. Слава Богу, че и този път не разделихме Гоце и илинденци, както в предходни години. На Заев му стига разделянето, което самите македонци демонстрираха на 2 август, освен това с избирателен, или по-точно, предреферендумски хъс. Самият македонски министър председател дойде в Благоевград от Пелинце, където всяка година на този ден македонската левица отива да означи годишнината от „ Втория Илинден “, от съвещанието на АСНОМ- Антифашисткото заседание на националното избавление на Македония на 2 август 1944 година. Вярно, това съвещание, което дефинира бъдещето на Македония като част от Титова Югославия и нейната дебългаризация, се организира в една от стаите на манастира „ Свети Прохор Пчински “, който се намира на сръбска територия. Но когато преди години Сръбската православна черква реши да забрани честванията на 2 август да стават в манастира, тогавашното държавно управление на социалдемократа Бранко Цървенковски реши да направи имитация на въпросната стая от съвещанието на македонска територия, в нещо като музей, досами граничната линия, в местността Пелинце. Та там тази година беше и Заев, нали е водач на Социалдемократическия съюз на Македония, което от време на време напълно предумишлено или просто по този начин, несъзнателно, забравяме…
Патриотичната десница, по остаряла традиция, се събра в местността „ Мечкин камен “ над въстаническо Крушево. Формално организацията на тържествата там бе под патронажа на президента Георге Иванов, само че какво е той без структурите на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. Казват, над 80 рейса от цялата страна са превозвали симпатизанти на партията към Крушево, дружно с някои от най-известните футболни агитки и разнообразни извънредно националистически и анархистични групи. Е, таман те дадоха образа на празненствата с проявената вербална експанзия, с хвърлянето на шишета с вода към няколкото министри от кабинета, пристигнали да положат цветя на паметника на Мечкин камен, със виковете на към този момент сякаш забравените лозунги, които изпращат албанците в газовите камери и по този начин нататък. За тази тоналност способства и речта на президента Иванов, който се държа за следващ път не като обединител или „ татко “ на всички македонци, а като, както към този момент писахме на това място, а като „ последният груевист “ в Македония. Цялото държание на Иванов и на присъстващите „ патриоти “ бе ориентирано против идния референдум, като че ли ставаше дума не за честване на огромния държавен празник, а за откровена предизборна проява…
Иначе Заев в действителност се нуждае от поддръжка. Той няма никакви гаранции, че на 30 септември нужният ценз от към 900 000 гласоподаватели- половината от общия изборен лист, ще излязат да отговорят на въпроса „ Дали сте за участие в НАТО и в Европейски Съюз и за поддръжка на Договора с Гърция? “ Особено в случай че ВМРО-ДПМНЕ разгласи протест на референдума, за което още няма изясненост, само че и за предотвратяването на сходно решение интернационалната общественост работи. Защо мислите, че и Краси Каракачанов бе на срещата на Борисов със Заев, единствено тъй като е водач на Вътрешна македонска революционна организация ли, или че неговите хора проведоха честването пред паметника на Гоце Делчев? И за това, само че и повече поради неофициалните му мощни връзки измежду хора от висшето управлението, а и измежду редовите членове на ВМРО-ДПМНЕ, с които би могло да се беседва за това просто да вземат участие в референдума. Пък дано гласоподават „ срещу “, или както там избират. Важното е тези нужна 50 % плюс един от общия лист да бъдат реализирани. Ако това стане, с твърдите албански гласове от всички партии- ръководещи или опозиционни, които са общо към 250 000, плюс неговите, на социалдемократите 400 000 от последните парламентарни избори, плюс още няколко хиляди от колебаещите се, и работата става. Ще бъде изпълнено изискването „ За “ да са дали своят вот половината плюс един глас от излезлите пред урните.
Но с цел да се подсигури, Заев към този момент разгласи концепцията си за проект „ Б “ при неуспех на референдума. Институционално, вместо референдумско решение. Парламентът взема решение, само че за това ще му трябват минимум две трети от гласовете – 80, на депутатите в Народното събрание. А той и тях ги няма. Засега.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ