Коуъркинг с великите майстори – една изложба на Андрей Лекарски
„ Ако има нещо подкупващо в работите на Андрей Лекарски, то е, че той не гледа смъртно съществено на тях, а ни предлага една игра на въображението с предмети, открити по пътя. Тези предмети са изпаднали от каруцата на индивида и единствено едно дете би ги събрало и би си играло с тях, като си подрежда и лъска непрекъснато, придавайки им нов искра и ново звучене! “
С тези думи починалият книжовен талант Йордан Радичков като че ли най-точно дефинира артистичния почерк на родения в София, само че открил признание и направления в Париж, Андрей Лекарски. Художникът влива спомагателна, вълнува и обезпечено ни кара да преливаме от жизненост с картините си. Шепа комизъм и доза парадокс, почерпени от действителността, се оглеждат в творбите му.
Първата си независима галерия открива през далечната 1972 година в Мексико. Днес той е още веднъж в и показва картините си в София. Актуалната му галерия „ Коуъркинг с великите майстори “ се движи в присъщия за създателя хиперреализъм, предизвикан от вдъхновението му от класиците на изобразителното изкуство. В изложбата, която се открива на 10 юни и може да разгледате до 30 юни в изложба „ Оборище 5 “, са включени 25 художествени творби. Тя е мигане към великите майстори и поклон пред силата на изкуството им.
Визуалната провокация, по този начин присъща за платната на Андрей Лекарски, се движи в доста направления, само че стабилната база обезпечават „ колосите, върху чийто плещи “ стъпва създателят. Отличителна линия на изкуството на Андрей Лекарски е компилацията от действителности, в която постоянно участват членове на фамилията му, както и обичаните му коли и мотоциклети.
Обединени в провокативното заглавие „ Коуъркинг с великите майстори “, 25-е художествени творби интерпретират по автентичен метод присъщата игра на Андрей Лекарски (същата, която Йордан Радичков дефинира като „ игра на дете “) със завещаното от титаните в изобразителното изкуство. Пресечените точки на действителностите, тези на основаните преди епохи шедьоври, както и персоналните моменти и герои от живота на създателя, по този начин ловко втъкани във образното изложение, са като галактическа карта, в която времето и пространството са безкрайни.
Критиците го назовават „ Рицарят на въображението “ и има за какво – изяществото и респектът, с който подхожда към шедьоврите на изобразителното изкуство, въодушевили го за артистичния разговор, прибавят чувство за аристократичност.
Андрей Лекарски е роден на 2-и декември 1940 година, приключва художественото учебно заведение „ Суриков “ в Москва, а през 1961-а отпътува за Франция, където е признат в Парижката художествена академия. Освен с картините си, които имат музеи, галерии и частни колекционери по целия свят, е фамозен и със скулптyрите си. Версай има две негови скулптyри, както и културния център в град Понт-а-Мусон.
В продължение на 45 години, има над 100 участия в изложения по целия свят, и не стопира да прави това, което открива като свое предопределение, когато е едвам шест годишно момче.
„ Този ден, моят чичо Кирил, доста колоритна персона, реши, че би трябвало да обрисувам портрета му. Той напъха в ръцете ми молив, гума и картон за изобразяване и подреди: „ Нарисувай ме отстрани! “. И по този начин направих първия си портрет, който би трябвало да се признае, беше доста успешен. Тогава животът ми се обърна на 180 градуса. Набързо ме доставиха с всякаква профилирана литература за всички класици на живописта. Аз, „ дребният талант “, както ме назоваха вкъщи, желаех да имитират огромните майстори – Дюрер, Холбайн. “
С тези думи починалият книжовен талант Йордан Радичков като че ли най-точно дефинира артистичния почерк на родения в София, само че открил признание и направления в Париж, Андрей Лекарски. Художникът влива спомагателна, вълнува и обезпечено ни кара да преливаме от жизненост с картините си. Шепа комизъм и доза парадокс, почерпени от действителността, се оглеждат в творбите му.
Първата си независима галерия открива през далечната 1972 година в Мексико. Днес той е още веднъж в и показва картините си в София. Актуалната му галерия „ Коуъркинг с великите майстори “ се движи в присъщия за създателя хиперреализъм, предизвикан от вдъхновението му от класиците на изобразителното изкуство. В изложбата, която се открива на 10 юни и може да разгледате до 30 юни в изложба „ Оборище 5 “, са включени 25 художествени творби. Тя е мигане към великите майстори и поклон пред силата на изкуството им.
Визуалната провокация, по този начин присъща за платната на Андрей Лекарски, се движи в доста направления, само че стабилната база обезпечават „ колосите, върху чийто плещи “ стъпва създателят. Отличителна линия на изкуството на Андрей Лекарски е компилацията от действителности, в която постоянно участват членове на фамилията му, както и обичаните му коли и мотоциклети.
Обединени в провокативното заглавие „ Коуъркинг с великите майстори “, 25-е художествени творби интерпретират по автентичен метод присъщата игра на Андрей Лекарски (същата, която Йордан Радичков дефинира като „ игра на дете “) със завещаното от титаните в изобразителното изкуство. Пресечените точки на действителностите, тези на основаните преди епохи шедьоври, както и персоналните моменти и герои от живота на създателя, по този начин ловко втъкани във образното изложение, са като галактическа карта, в която времето и пространството са безкрайни.
Критиците го назовават „ Рицарят на въображението “ и има за какво – изяществото и респектът, с който подхожда към шедьоврите на изобразителното изкуство, въодушевили го за артистичния разговор, прибавят чувство за аристократичност.
Андрей Лекарски е роден на 2-и декември 1940 година, приключва художественото учебно заведение „ Суриков “ в Москва, а през 1961-а отпътува за Франция, където е признат в Парижката художествена академия. Освен с картините си, които имат музеи, галерии и частни колекционери по целия свят, е фамозен и със скулптyрите си. Версай има две негови скулптyри, както и културния център в град Понт-а-Мусон.
В продължение на 45 години, има над 100 участия в изложения по целия свят, и не стопира да прави това, което открива като свое предопределение, когато е едвам шест годишно момче.
„ Този ден, моят чичо Кирил, доста колоритна персона, реши, че би трябвало да обрисувам портрета му. Той напъха в ръцете ми молив, гума и картон за изобразяване и подреди: „ Нарисувай ме отстрани! “. И по този начин направих първия си портрет, който би трябвало да се признае, беше доста успешен. Тогава животът ми се обърна на 180 градуса. Набързо ме доставиха с всякаква профилирана литература за всички класици на живописта. Аз, „ дребният талант “, както ме назоваха вкъщи, желаех да имитират огромните майстори – Дюрер, Холбайн. “
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




