Да знаеш десетки езици – невероятните хиперполиглоти
Ако говорите един език, вие сте обикновено функциониращо човешко създание. Ако говорите два, значи сте двуезични, в случай че говорите три, сте триезични… Но по какъв начин се споделя, в случай че говорите 10? Или 20? Или 30? Тогава към този момент сте полиглот или хиперполиглот. Технически полиглот нормално се употребява за човек, който приказва повече от 6 езика, а хиперполиглот е човек, който приказва над 12.
Запознатите с гръцкия език знаят, че „ полиглот “ е с гръцки генезис и идва от „ polyglōttos “, което жестоко се превежда като „ доста езици “. Сега импулсивно бихме си помислили, че просто влизаме в уеб страницата на Книгата с върховете на Гинес и виждаме кой е индивидът, който приказва най-вече езици. Уви обаче, даже Гинес не знае… тъй като не е толкоз просто да се дефинира.
Проблемът наподобява се крие в това, че да се дефинира минимумът познания, който би трябвало да имаме, с цел да се каже, че можем да се приказва избран език, варира доста от човек на човек. Дали някой, който може да организира общоприет, естествен диалог на 100 езика, знае повече от човек, който е овладял съвършено четене и писане на 50? Да можеш да приказваш на 10 доста разнообразни районни диалекта на един език, същото ли е като да можеш да приказваш 10 разнообразни езика? Подобни въпроси вършат доста малко евентуално в миналото да определим в действителност кой е най-талантливия полиглот на света или изобщо в историята. Но имаме много добра концепция за няколко души, които най-малко би трябвало да се имат поради.
Що се отнася до живи хора – Зиад Фазах е претендент за върха. Той твърди, че приказва към 60 езика, само че точният им брой не е явен. Въпреки това, в телевизионна изява, Зиад беше подложен на разпит на няколко няколко езика, за които по-рано споделя, че владее добре. Преди това Зиад е потвърдил, че умее да приказва много смахнат брой езици, само че казусът му е, че би трябвало да ги практикува, с цел да не ги не помни, а 60 езика не се практикуват толкоз елементарно.
Александър Аргел
Друг жив полиглот е един Александър Аргел, който може да работи с към 50 езика. Отново, точната цифра не е доста ясна – в изявленията Александър доста рядко споделя тъкмо количество езици, които може да приказва и схваща, заявявайки единствено, че „ Сега мога да прочета към три дузини езика и приказвам множеството от тях свободно, само че съм учил доста повече “.
В случая на Александър той отдава своя лингвистичен триумф на хиляди часове образование и работа – нещо, което споделят и други живи хиперполиглоти. Например, Тим Донър, който приказва и схваща 20 разнообразни езика. В случая на Тим обаче той към момента е младеж, тъй че има капацитет да научи толкоз, в случай че не и повече езици от Александър и Зиад някой ден. Трябва да се означи, че Тим също по този начин страни от това да учи „ по-лесни “ за него езици като испански и вместо това учи по-трудни като урду и съветски.
Ако се чудите за какво всички изброени до момента са мъже, може да има или не причина за това. В книгата „ Babel No More: The Search for the World’s Most Extraordinary Language Learners “ се отбелязва, че полиглотизмът се среща съвсем универсално при мъжете, въпреки че към момента никой не знае дали има съответна причина за това или е просто някакво съвпадане. Някои акцентират концепцията, че най-крайните случаи на полиглотизъм са свързани с аутизма, като се базират на работата на професор Саймън Барън-Коен, водещ специалист по аутизма. Според професор Барън-Коен, хората с аутизъм са склонни да имат „ рисков мъжки мозък “, което ги кара да се усещат принудени да овладеят избрани типове системи, като езика. И в случай че се чудите – да, Саймън Барън-Коен е обвързван с Борат, Саша Барън-Коен; братовчеди са.
В маркираната нагоре книга написа и за един кардинал от 18 и 19 век, Джузепе Каспар Мецофанти, който се употребява като образец за същински полиглот – за него се твърди, че може да приказва или схваща 72 езика. Отново никой не е сигурен в точния брой – някои споделят, че са 72, до момента в който други – единствено към 30. Независимо от това, уменията на кардинал Мецофанти са били именити по негово време. Причината за голямата разлика в броя произтича от обстоятелството, че е приказвал доста разнообразни диалекти, които някои учени настояват, че са толкоз разнообразни по темперамент, че механически би трябвало да се смятат за изцяло обособени езици. Дори и да не броим диалектите, Мецофанти е бил в положение да приказва турски, арабски, немски, китайски, съветски и към още 20 други езика с „ рядка сръчност “. Като се има поради, че е живял през 19 век, самият факт, че даже е бил в контакт с толкоз доста езици и е намерил подобаващи книги, по които да ги учи, камо ли да се научи да приказва езиците задоволително свободно, с цел да беседва с хората в тях, е извънредно впечатляващ.




