Макрон и после?
Ако Еманюел Макрон завоюва втори мандат във вота в два тура на 10 и 24 април 2022, той ще стане първият избран отново френски президент от 20 години насам. Но би трябвало да свърши много работа, с цел да го реализира.
Франция мина пандемията през 2021 сносно - учебните заведения съвсем не затваряха, заплатите и бизнесите бяха добре предпазени, а имунизирането стигна високи равнища. През идващата година икономическото възобновяване ще продължи да подтиква основаването на работни места. Държавата има по-ниски налози и е по-технологично насочена и удобна за бизнес отпреди пет години. На доктрина това е положително предвещание за Макрон. Но той би трябвало да покаже, че освен е способен, само че и умее да слуша.
Надпреварата ще бъде оспорвана, неприятна и разделяща. Французите по никакъв начин не харесват написаните авансово сюжети. Социологическите изследвания ще варират и гласоподавателите ще си играят с нервите на претендентите. Те не желаят повтаряне на 2017, когато Макрон се изправи против Марин льо Пен. Лидерът на " Национален общ брой " (преди " Национален фронт " ) ще опита да завоюва " жълтите жилетки ". Крайнодясната кандидатка ще заеме послания от Brexit като " да си върнем контрола ", само че към този момент няма да приканва нито за референдум за излизане от Европейски Съюз, нито за отвод от еврото. Но на третия й опит да влезе в Елисейския замък към този момент ще й липсва чарът на новото.
Партиите ще имат по-малко значение от хората и гласовете. Не изключвайте изненада от унищожителен популист като в Америка или Бразилия. Френската версия е Ерик Земур, 63-годишен коментатор с антиимигрантски и антиислямски възгледи, който ще обрисува Льо Пен като прекомерно мека и ще придвижи дебата на още по-токсично поле. Той може да разцепи десния избор и да я спре от постигане до балотаж.
Реклама
Дясноцентристката партия " Републиканци " ще показа най-силната обичайната опция на Макрон, в случай че съперниците се обединят към една номинация. Те би трябвало да създадат избора си на 4 декември. Наблюдавайте деликатно трима претенденти. Ксавие Бретран, ръководител на района О дьо Франс, ще се показва като умерения непарижки антидот на Макрон, само че не се радва на доверие в партията си. Валери Пекрес, ръководител на района към Париж Ил дьо Франс, има повече качества на екипен състезател и се движи от политики, само че е осмивана, че е прекомерно шикозна. Мишел Барние, някогашният основен договарящ на Европейски Съюз по Brexit, е по-познат във Англия, в сравнение с във Франция, само че се харесва на партийните членове. Ако Бертран изгуби, не е изключено да се впусне в бунтарска солова кандидатура за президентския пост. Всеки от кандидатите ще дава обещание повече " почитание " на французите - намек за репутацията на Макрон, че е нахален.
Перспективите пред левицата, въпреки това, не наподобяват обещаващо, в случай че противниците не съумеят да се обединят към единна кандидатура. Социалистката Ан Идалго (кмет на Париж) и зеленият Яник Жадо се харесват на каращите колело градски гласоподаватели, само че им липсва по-широка база. Кандидатите от крайната левица, в това число Жан-Люк Меланшон, ще разпилян вота още повече.
През февруари Франция ще поеме шестмесечното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Това ще сложи Европа в центъра на акцията на Макрон. Очаквайте от него да натиска за " европейски суверенитет " в отговор на възхода на Китай и намаляващия ангажимент на Америка. Ранен от англофоните в Индо-Пасифика, Макрон ще е по-решен от всеки път да ускори стратегическите връзки на страната си и да работи като преобладаващия глас в Европейски Съюз в ерата след Меркел.
Най-вероятният излаз към този момент е победа на Макрон. Но за него ще е изключително мъчно да се изправи против дясноцентристки конкурент. Дори да завоюва, може да му бъде мъчно да се пребори за болшинство на парламентарните избори през юни. Ще има потребност от помощ от своя някогашен министър председател Едуар Филип, който ще употребява новата си партия " Хоризонти ", с цел да печели депутати и въздействие. Новото държавно управление ще се опита да ограничи обществените разноски след изключителните пандемични бюджети и да вдигне пенсионната възраст. Това ще провокира гневни митинги и стачки. Дори да бъде избран отново, за Макрон ще бъде мъчно да излекува раздялите след една трескава и турбулентна година.
Реклама
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Франция мина пандемията през 2021 сносно - учебните заведения съвсем не затваряха, заплатите и бизнесите бяха добре предпазени, а имунизирането стигна високи равнища. През идващата година икономическото възобновяване ще продължи да подтиква основаването на работни места. Държавата има по-ниски налози и е по-технологично насочена и удобна за бизнес отпреди пет години. На доктрина това е положително предвещание за Макрон. Но той би трябвало да покаже, че освен е способен, само че и умее да слуша.
Надпреварата ще бъде оспорвана, неприятна и разделяща. Французите по никакъв начин не харесват написаните авансово сюжети. Социологическите изследвания ще варират и гласоподавателите ще си играят с нервите на претендентите. Те не желаят повтаряне на 2017, когато Макрон се изправи против Марин льо Пен. Лидерът на " Национален общ брой " (преди " Национален фронт " ) ще опита да завоюва " жълтите жилетки ". Крайнодясната кандидатка ще заеме послания от Brexit като " да си върнем контрола ", само че към този момент няма да приканва нито за референдум за излизане от Европейски Съюз, нито за отвод от еврото. Но на третия й опит да влезе в Елисейския замък към този момент ще й липсва чарът на новото.
Партиите ще имат по-малко значение от хората и гласовете. Не изключвайте изненада от унищожителен популист като в Америка или Бразилия. Френската версия е Ерик Земур, 63-годишен коментатор с антиимигрантски и антиислямски възгледи, който ще обрисува Льо Пен като прекомерно мека и ще придвижи дебата на още по-токсично поле. Той може да разцепи десния избор и да я спре от постигане до балотаж.
Реклама
Дясноцентристката партия " Републиканци " ще показа най-силната обичайната опция на Макрон, в случай че съперниците се обединят към една номинация. Те би трябвало да създадат избора си на 4 декември. Наблюдавайте деликатно трима претенденти. Ксавие Бретран, ръководител на района О дьо Франс, ще се показва като умерения непарижки антидот на Макрон, само че не се радва на доверие в партията си. Валери Пекрес, ръководител на района към Париж Ил дьо Франс, има повече качества на екипен състезател и се движи от политики, само че е осмивана, че е прекомерно шикозна. Мишел Барние, някогашният основен договарящ на Европейски Съюз по Brexit, е по-познат във Англия, в сравнение с във Франция, само че се харесва на партийните членове. Ако Бертран изгуби, не е изключено да се впусне в бунтарска солова кандидатура за президентския пост. Всеки от кандидатите ще дава обещание повече " почитание " на французите - намек за репутацията на Макрон, че е нахален.
Перспективите пред левицата, въпреки това, не наподобяват обещаващо, в случай че противниците не съумеят да се обединят към единна кандидатура. Социалистката Ан Идалго (кмет на Париж) и зеленият Яник Жадо се харесват на каращите колело градски гласоподаватели, само че им липсва по-широка база. Кандидатите от крайната левица, в това число Жан-Люк Меланшон, ще разпилян вота още повече.
През февруари Франция ще поеме шестмесечното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Това ще сложи Европа в центъра на акцията на Макрон. Очаквайте от него да натиска за " европейски суверенитет " в отговор на възхода на Китай и намаляващия ангажимент на Америка. Ранен от англофоните в Индо-Пасифика, Макрон ще е по-решен от всеки път да ускори стратегическите връзки на страната си и да работи като преобладаващия глас в Европейски Съюз в ерата след Меркел.
Най-вероятният излаз към този момент е победа на Макрон. Но за него ще е изключително мъчно да се изправи против дясноцентристки конкурент. Дори да завоюва, може да му бъде мъчно да се пребори за болшинство на парламентарните избори през юни. Ще има потребност от помощ от своя някогашен министър председател Едуар Филип, който ще употребява новата си партия " Хоризонти ", с цел да печели депутати и въздействие. Новото държавно управление ще се опита да ограничи обществените разноски след изключителните пандемични бюджети и да вдигне пенсионната възраст. Това ще провокира гневни митинги и стачки. Дори да бъде избран отново, за Макрон ще бъде мъчно да излекува раздялите след една трескава и турбулентна година.
Реклама
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ