И Гьобелс може да завиди на Борисов
Ако денят си проличава по заранта, чака ни нормална година във връзка с словесното житие и страдалчество на Бойко Методиев Борисов. Вторникът на актуалната седмица бе индикативен. „ Ситуацията в страната се възстановява. Към момента няма язовири, които да съставляват заплаха за хората ”, заявява министър председателят по обяд. Успоредно с изказването му коли се трансфораха в лодки поради препълнен язовир в Бургаско, хора бяха евакуирани след придошли реки в Югозапада, стотици селища останаха без ток на север. Така стана ясно, че всичко е постарому - Бойко Борисов продължава да е
несъответстващ с околния свят.
Едно приказва, друго се случва, не е ясно единствeно за какво учебникът по „ Човекът и природата ” в 6-и клас го подценява като феномен.
Разбира се, тази неистина нито е най-голямата, нито фантазиите се творят непринудено. Става дума за целенасочена политика на правилото на Гьобелс, съгласно която измислиците се трансформират в истина, повтаряни настойчиво. Светът като „ воля и визия ” по Борисов в последно време даже надминава Гьобелсовия, тъй като другояче би трябвало да отрази грозната действителност за неприятното ръководство на България. Избори идват, което още повече нахъсва премиера. Но той следва да почерпи. Зловещият германец е раздавал радиоприемници гратис на популацията, а на него не му се постанова да подарява нещо, тъй като обществените мрежи са безвъзмездни - и фамозният джип ги експлоатира триумфално.
Най-впечатляваща е мантрата, която излиза непосредствено от сърцето му – „ строя фабрики ”, изключително „ в този момент в пандемията ”. Тя звучи по този начин: „ Правя пътища, върша нови фабрики, върша суперкомпютри. Толкоз ”. Или пък: „ Почти всеки ден откривам нови фабрики ”. А може и така: „ ”Графикът за разкриване на нови фабрики до края на годината е цялостен ”. Това са единствено част от излиянията му през последните месеци. А в действителност
какъв брой тъкмо са новите фабрики,
излиза наяве още при първия откъс. Той касае Пазарджик, където през лятото Борисов преряза лента. Но не на нов цех, както повтори 100 пъти, а на логистичен център. Старото название на сходен обект е „ складова база ”. Но Борисов гледа наедро нещата, освен тъй като е непрестижно да открива хранилища. В реалност цялото „ икономическо раздвижване ” край автомагистрала „ Тракия ” (където е и Пазарджик), касае складовата активност – тя цъфти с интернационалния транспортен кулоар, не заводите. Този факт взривява в основата икономическите триумфи на Борисов, табу е. Впрочем, никой до този миг не е чул за скок на заплатите в промишлеността. Да не би тия толкоз доста нови фабрики да са без работни места? Иначе търсенето щеше да вдигне цената на труда.
Друга вариация на Борисово-Гьобелсовата агитация посред пандемията гласи, че българската стопанска система се оправя най-добре от всички. Чак за най-процъфтяваща в света не я е оповестил още, само че европейците несъмнено ни дишат прахта. „ Приключихме годината с най-нисък недостиг в цяла Европа, първи сме по най-нисък дълг ”, провиква се министър председателят от джипа . И напълно уверено твърди, че западните стопански системи буксуват, а нашата пори небето. В този случай той просто вади на показ едвам два от многочислените стопански индикатори. Но от време на време животът е неправдив. В един септемврийски ден да вземем за пример Евростат записва скок на българското промишлено произвеждане от 2.3%. Борисов незабавно разтръби, че с такива триумфи „ не могат да се похвалят доста страни в Европа ”. След няколко часа обаче излязоха нови данни на Евростат. От тях стана ясно, че европейските стопански системи порастват повече от два пъти по отношение на българската. Като цяло тематиката „ Управлявам страната по-добре от западните водачи ”
работи на Борисов като опиум.
Иначе нямаше да каже през есента, че през лятото България преднамерено пуснала ковид да се популяризира свободно – заради което се справила за разлика от другите страни в Европейския съюз. Изявлението бе направено малко преди страната ни да оглави черните ранглисти.
Ако някой си мисли обаче, че този растеж в производството на неистини е постлан отмерено във времето, бърка. Понякога се реализират ударни триумфи единствено за час. Така бе на 7 януари, когато Борисов брутално прекъсна конференцията на Националния действен щаб, с цел да излее в дрънканица всичките си болки към президента Радев, датата на изборите и Делян Пеевски. В рамките на този час той
безусловно мазета рибата.
Каза, че: Радев се изплашил от високия рейтинг на ГЕРБ, по тази причина се чудел по какъв начин да изтегли парламентарния избор по-късно, а не на посочения от него 28 март; президентът се заиграл с етническия мир и показал недобросъседство към Турция (в отговор на паралелите, които президентът направи сред Реджеп Ердоган, Движение за права и свободи, Борисов, а и по отношение на намесата на Анкара в изборния развой у нас); и било непоносимо Радев да притиска медицинските експерти, с цел да кажат по кое време ще утихне вирусът, че да може да се гласоподава. А в действителност истината е, че президентът настояваше за избори още есента, само че Борисов се криеше като мишок, с цел да ги протака. Преди Радев да даде заден за 28 март, депутати от ГЕРБ (Георги Марков например) също не харесаха датата. А за намесата на Ердоган в изборите намерено е приказвал не различен, а самият Борисов, без, естествено, да се самообвинява в недобросъседство и рушене на етническия мир: „ Турският президент всеки ден заплашва Европейския съюз, в това число и България. Аз знам какъв брой твърди и деликатни би трябвало да сме с този човек ” (Борисов, март 2017 г.). Колкото до натиска върху медицинските експерти, няма различен, който да им стъжнява живота повече от него. Не беше ли точно Борисов индивидът, който
споделяше на лекари по-бързо да изписват пациенти
(за пловдивския кмет Здравко Димитров)? Не беше ли той, който непрестанно ги притискаше за отваряне на кръчмите? Брои ли някой какъв брой тъкмо пъти Борисов сподели, че излизаме от пандемията, а единствено два дни по-късно, най-често след посещаване в Брюксел и „ сверяване на часовника ”, твърдеше противоположното – че най-трудното следва?
Специално за Пеевски той рече, че не го е виждал от дълго време. Тук следва да се регистрира, че Гьобелс би бил по-изобретателен в разграничаването.
Разбира се, в политиката в никакъв случай не се знае къси ли са изобщо краката на лъжата. И в обществените мрежи, и край джипа се натрупат задоволително доста българи, които си харесват Борисов подобен, какъвто е. Харесват го, даже откакто си разреши да мами за свещеното – новата конституция, която сякаш доста искаше за „ рестарт ” на България, а в действителност посредством нея се притаи, до момента в който отмине протестната стихия.
Истински рестарт, а и всеобщо облекчение биха настанали само, в случай че този човек излезе от властта. Дали, но едва ли – такова е ситуацията с излизането, което единствено преди 3 месеца изглеждаше несъмнено. Ако не се разиграе същински протестен избор през пролетта, бъдещето на България наподобява още по-лъжовно и трагично.
несъответстващ с околния свят.
Едно приказва, друго се случва, не е ясно единствeно за какво учебникът по „ Човекът и природата ” в 6-и клас го подценява като феномен.
Разбира се, тази неистина нито е най-голямата, нито фантазиите се творят непринудено. Става дума за целенасочена политика на правилото на Гьобелс, съгласно която измислиците се трансформират в истина, повтаряни настойчиво. Светът като „ воля и визия ” по Борисов в последно време даже надминава Гьобелсовия, тъй като другояче би трябвало да отрази грозната действителност за неприятното ръководство на България. Избори идват, което още повече нахъсва премиера. Но той следва да почерпи. Зловещият германец е раздавал радиоприемници гратис на популацията, а на него не му се постанова да подарява нещо, тъй като обществените мрежи са безвъзмездни - и фамозният джип ги експлоатира триумфално.
Най-впечатляваща е мантрата, която излиза непосредствено от сърцето му – „ строя фабрики ”, изключително „ в този момент в пандемията ”. Тя звучи по този начин: „ Правя пътища, върша нови фабрики, върша суперкомпютри. Толкоз ”. Или пък: „ Почти всеки ден откривам нови фабрики ”. А може и така: „ ”Графикът за разкриване на нови фабрики до края на годината е цялостен ”. Това са единствено част от излиянията му през последните месеци. А в действителност
какъв брой тъкмо са новите фабрики,
излиза наяве още при първия откъс. Той касае Пазарджик, където през лятото Борисов преряза лента. Но не на нов цех, както повтори 100 пъти, а на логистичен център. Старото название на сходен обект е „ складова база ”. Но Борисов гледа наедро нещата, освен тъй като е непрестижно да открива хранилища. В реалност цялото „ икономическо раздвижване ” край автомагистрала „ Тракия ” (където е и Пазарджик), касае складовата активност – тя цъфти с интернационалния транспортен кулоар, не заводите. Този факт взривява в основата икономическите триумфи на Борисов, табу е. Впрочем, никой до този миг не е чул за скок на заплатите в промишлеността. Да не би тия толкоз доста нови фабрики да са без работни места? Иначе търсенето щеше да вдигне цената на труда.
Друга вариация на Борисово-Гьобелсовата агитация посред пандемията гласи, че българската стопанска система се оправя най-добре от всички. Чак за най-процъфтяваща в света не я е оповестил още, само че европейците несъмнено ни дишат прахта. „ Приключихме годината с най-нисък недостиг в цяла Европа, първи сме по най-нисък дълг ”, провиква се министър председателят от джипа . И напълно уверено твърди, че западните стопански системи буксуват, а нашата пори небето. В този случай той просто вади на показ едвам два от многочислените стопански индикатори. Но от време на време животът е неправдив. В един септемврийски ден да вземем за пример Евростат записва скок на българското промишлено произвеждане от 2.3%. Борисов незабавно разтръби, че с такива триумфи „ не могат да се похвалят доста страни в Европа ”. След няколко часа обаче излязоха нови данни на Евростат. От тях стана ясно, че европейските стопански системи порастват повече от два пъти по отношение на българската. Като цяло тематиката „ Управлявам страната по-добре от западните водачи ”
работи на Борисов като опиум.
Иначе нямаше да каже през есента, че през лятото България преднамерено пуснала ковид да се популяризира свободно – заради което се справила за разлика от другите страни в Европейския съюз. Изявлението бе направено малко преди страната ни да оглави черните ранглисти.
Ако някой си мисли обаче, че този растеж в производството на неистини е постлан отмерено във времето, бърка. Понякога се реализират ударни триумфи единствено за час. Така бе на 7 януари, когато Борисов брутално прекъсна конференцията на Националния действен щаб, с цел да излее в дрънканица всичките си болки към президента Радев, датата на изборите и Делян Пеевски. В рамките на този час той
безусловно мазета рибата.
Каза, че: Радев се изплашил от високия рейтинг на ГЕРБ, по тази причина се чудел по какъв начин да изтегли парламентарния избор по-късно, а не на посочения от него 28 март; президентът се заиграл с етническия мир и показал недобросъседство към Турция (в отговор на паралелите, които президентът направи сред Реджеп Ердоган, Движение за права и свободи, Борисов, а и по отношение на намесата на Анкара в изборния развой у нас); и било непоносимо Радев да притиска медицинските експерти, с цел да кажат по кое време ще утихне вирусът, че да може да се гласоподава. А в действителност истината е, че президентът настояваше за избори още есента, само че Борисов се криеше като мишок, с цел да ги протака. Преди Радев да даде заден за 28 март, депутати от ГЕРБ (Георги Марков например) също не харесаха датата. А за намесата на Ердоган в изборите намерено е приказвал не различен, а самият Борисов, без, естествено, да се самообвинява в недобросъседство и рушене на етническия мир: „ Турският президент всеки ден заплашва Европейския съюз, в това число и България. Аз знам какъв брой твърди и деликатни би трябвало да сме с този човек ” (Борисов, март 2017 г.). Колкото до натиска върху медицинските експерти, няма различен, който да им стъжнява живота повече от него. Не беше ли точно Борисов индивидът, който
споделяше на лекари по-бързо да изписват пациенти
(за пловдивския кмет Здравко Димитров)? Не беше ли той, който непрестанно ги притискаше за отваряне на кръчмите? Брои ли някой какъв брой тъкмо пъти Борисов сподели, че излизаме от пандемията, а единствено два дни по-късно, най-често след посещаване в Брюксел и „ сверяване на часовника ”, твърдеше противоположното – че най-трудното следва?
Специално за Пеевски той рече, че не го е виждал от дълго време. Тук следва да се регистрира, че Гьобелс би бил по-изобретателен в разграничаването.
Разбира се, в политиката в никакъв случай не се знае къси ли са изобщо краката на лъжата. И в обществените мрежи, и край джипа се натрупат задоволително доста българи, които си харесват Борисов подобен, какъвто е. Харесват го, даже откакто си разреши да мами за свещеното – новата конституция, която сякаш доста искаше за „ рестарт ” на България, а в действителност посредством нея се притаи, до момента в който отмине протестната стихия.
Истински рестарт, а и всеобщо облекчение биха настанали само, в случай че този човек излезе от властта. Дали, но едва ли – такова е ситуацията с излизането, което единствено преди 3 месеца изглеждаше несъмнено. Ако не се разиграе същински протестен избор през пролетта, бъдещето на България наподобява още по-лъжовно и трагично.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ