За говоренето, гушкането и глезенето
„ Академия за родители ” е най-големият фамилен конгрес, с идея да даде на всички бъдещи и сегашни родители справедлива информация и действителни познания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и убеденост, че могат да се оправят с едно от най-големите провокации в живота.
С появяването на бебето, с изключение на хилядите въпроси към обгрижването и развъждането му, за доста родители се появяват и такива, свързани с говоренето, гушкането и носенето му.
Как, какъв брой и за какво да приказваме на бебето?
Бебето долавя смисъла на нашите думи доста по-рано от усвояването на езика. То е способно да ги долови на всички езици, освен на езика на своите родители, само че и на езика на всички, които го обичат и се интересуват от него. То като че ли схваща това, което желаеме да му съобщим, стига да почувства почитание и заинтригуваност в нашето отношение – тогава, когато приказваме с него като с еднакъв, а не като на бебе. Разбира нашето предпочитание да му разбираем какво следва да му се случи, какво го чака и от какво страда, когато плаче. Когато родителите приказват на детето си, те вземат участие в неговите страсти, те основават една дълбока връзка между тях.
И бебето е обществено създание, и то не обича самотата
Спането на безшумно и мрачно е мощно обвързвано с навиците на фамилията и несъмнено, с самостоятелните желания на бебето. А те са повлияни и от метода на живот и желанията на майката – 9 месеца то е взело участие в обществения й живот. Бебето е обществено създание, което се стреми да развие възприятието си за принадлежност и абсолютно приемане първо в фамилията си, и ние не би трябвало да го изолираме. Преди раждането си то е успявало да заспи и е спяло, когато майка му е била на кино, на разходка, на ресторант, за какво да не може да го прави и в този момент, в същото помещение, в което родителите му имат посетители, гледат филм или поддържат връзка по време на вечеря? Това ще помогне на децата да се усещат част от фамилния тим.
„ Нека да поплаче и ще му мине! “
Да, ще му мине, в случай че е младеж, който с изключение на рев има и други тактики за справяне с компликациите – в случай че се наплаче и освободи страстта, ще му мине. Но при бебетата нещата стоят по различен метод.
Ставайки майка, у всяка жена се задейства мощно възприятие – майчиният инстинкт. Него наложително го има, въпросът е дали се вслушваме в него или в препоръките на хората към нас. Никога не подценявайте вътрешния си ентусиазъм, глас, инстинкт. В първите месеци от живота на вашето бебе той е най-добрият ви и правилен консултант, вслушвайте се в него и в случай че той ви споделя да вземете и да успокоите бебето си, значи в този миг това е най-правилното решение – както за него, по този начин и за вас!
Манипулира ли ни бебето с рева си?
Тази имитация можем да чуем както от най-доброжелателните си родственици, по този начин и от хора, претендиращи да имат професионални знания за децата. Но за какво в действителност бебетата не могат да манипулират с рева си? За да манипулираш някого, би трябвало да имаш познанието за причинно-следствените връзки ( „ Ако…, то…! “). „ Ако натисна това копче, ще се чуе песничка или ще светне лампичка. Ако се разплача, мама ще ме гушне! “
А познанието за този вид връзки се развива след 6-месечна възраст, тъй че плачът на бебето ви преди тази възраст може да има десетки други аргументи, само че не и манипулативен темперамент. То може да плаче, тъй като му е студено или топло, може да му е прекомерно необятно в леглото, тъй като то няма положително чувство за границите на тялото си, а това е ужасно! Може от прозореца да идва звук или даже миризма, която му е непозната и също да е страшна, може да е самотно! А в случай че един родител остава безразличен към това, то какво е посланието, което му предава!? Ти плачеш, изпитваш нещо, само че аз в този момент не мога/не желая да се занимавам с това. Така бебето израства в неустановеност, пораства с една липса на ценене и различаване на страстите, чиято липса то безспорно ще опита да компенсира по време на детството и пубертета, а тази отплата може напълно да не ви хареса.
Автори: Милена Наумова и Петя Йорданова
Да опознаеш света с уста
С появяването на бебето, с изключение на хилядите въпроси към обгрижването и развъждането му, за доста родители се появяват и такива, свързани с говоренето, гушкането и носенето му.
Как, какъв брой и за какво да приказваме на бебето?
Бебето долавя смисъла на нашите думи доста по-рано от усвояването на езика. То е способно да ги долови на всички езици, освен на езика на своите родители, само че и на езика на всички, които го обичат и се интересуват от него. То като че ли схваща това, което желаеме да му съобщим, стига да почувства почитание и заинтригуваност в нашето отношение – тогава, когато приказваме с него като с еднакъв, а не като на бебе. Разбира нашето предпочитание да му разбираем какво следва да му се случи, какво го чака и от какво страда, когато плаче. Когато родителите приказват на детето си, те вземат участие в неговите страсти, те основават една дълбока връзка между тях.
И бебето е обществено създание, и то не обича самотата
Спането на безшумно и мрачно е мощно обвързвано с навиците на фамилията и несъмнено, с самостоятелните желания на бебето. А те са повлияни и от метода на живот и желанията на майката – 9 месеца то е взело участие в обществения й живот. Бебето е обществено създание, което се стреми да развие възприятието си за принадлежност и абсолютно приемане първо в фамилията си, и ние не би трябвало да го изолираме. Преди раждането си то е успявало да заспи и е спяло, когато майка му е била на кино, на разходка, на ресторант, за какво да не може да го прави и в този момент, в същото помещение, в което родителите му имат посетители, гледат филм или поддържат връзка по време на вечеря? Това ще помогне на децата да се усещат част от фамилния тим.
„ Нека да поплаче и ще му мине! “
Да, ще му мине, в случай че е младеж, който с изключение на рев има и други тактики за справяне с компликациите – в случай че се наплаче и освободи страстта, ще му мине. Но при бебетата нещата стоят по различен метод.
Ставайки майка, у всяка жена се задейства мощно възприятие – майчиният инстинкт. Него наложително го има, въпросът е дали се вслушваме в него или в препоръките на хората към нас. Никога не подценявайте вътрешния си ентусиазъм, глас, инстинкт. В първите месеци от живота на вашето бебе той е най-добрият ви и правилен консултант, вслушвайте се в него и в случай че той ви споделя да вземете и да успокоите бебето си, значи в този миг това е най-правилното решение – както за него, по този начин и за вас!
Манипулира ли ни бебето с рева си?
Тази имитация можем да чуем както от най-доброжелателните си родственици, по този начин и от хора, претендиращи да имат професионални знания за децата. Но за какво в действителност бебетата не могат да манипулират с рева си? За да манипулираш някого, би трябвало да имаш познанието за причинно-следствените връзки ( „ Ако…, то…! “). „ Ако натисна това копче, ще се чуе песничка или ще светне лампичка. Ако се разплача, мама ще ме гушне! “
А познанието за този вид връзки се развива след 6-месечна възраст, тъй че плачът на бебето ви преди тази възраст може да има десетки други аргументи, само че не и манипулативен темперамент. То може да плаче, тъй като му е студено или топло, може да му е прекомерно необятно в леглото, тъй като то няма положително чувство за границите на тялото си, а това е ужасно! Може от прозореца да идва звук или даже миризма, която му е непозната и също да е страшна, може да е самотно! А в случай че един родител остава безразличен към това, то какво е посланието, което му предава!? Ти плачеш, изпитваш нещо, само че аз в този момент не мога/не желая да се занимавам с това. Така бебето израства в неустановеност, пораства с една липса на ценене и различаване на страстите, чиято липса то безспорно ще опита да компенсира по време на детството и пубертета, а тази отплата може напълно да не ви хареса.
Автори: Милена Наумова и Петя Йорданова
Да опознаеш света с уста
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ