Вера Мутафчиева - живот, докрай реален
Акад. Вера Мутафчиева, лекар на историческите науки, академик, публицист и журналист е родена на 28 март 1929 година в София в фамилията на историка проф. Петър Мутафчиев. Вера Мутафчиева е експерт по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя, учен на Българска академия на науките, лекар на историческите науки. Творческият ѝ път стартира от 1952 година със студии и монографии за историята на България в османската ера. Автор е на десетки проучвателен студии по османистика, балканистика, на монографии и на голям брой публицистични материали. Има над 35 белетристични книги, някои от които неведнъж издавани и превеждани. Претърпял 10 издания на български език, " Случаят Джем " е превеждан на 12 езика в общо 22 непознати издания. Незабравими остават историческите ѝ романи, повести и разкази, измежду които " Летопис на смутното време ", " Книга за Софроний ", " Случаят Джем ", " ПоследнитеШишмановци ", " Рицарят ", " Белот на две ръце ", " Богомили ", Аз, Анна Комнина ", " Алкивиад дребни ", " Алкивиад Велики ", " Младостта на Раковски ", " Белият свят ", " Бомбите ", " Предречено от Пагане ", записките " Бивалици ", " Разгадавайки татко си ", " Семейна сага ". Сценарист е на първата българска кино суперпродукция " Хан Аспарух ". Умира на 9 юни 2009 година в София.
“Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна безсрамие да пропиша, че ме сподоби с подобен наплив от измислени индивиди. Радвах им се, като че ли изненадващо ги срещам, вниквах в личността им, ядосвах се, в случай че разкалят терена. Живот, до дъно действителен. А аз пък, въпреки неканена, бях се озовала измежду тях и нямаше метод да се отърват от мене. ” – написа Вера Мутафчиева в своите “Не/бивалици ”. " Роденият плебей рано обръгва на подигравка " – " Летопис на смутното време " (1966) – първата дръзка текстова поръчка на Вера Мутафчиева.
В навечерието на Деня на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност – взор към литературното завещание на Вера Мутафчиева в търсене на неповторимото и скъпото му звучене. Кин Стоянов, публицист и другар на писателката, споделя в " Нашият ден ".
" Приятно ми е, че връщаме загатна за Вера Мутафчиев. Това е една изключителна орис, тръгнала от корените на едни изключителни възрожденски семейства. Нейният татко Петър Мутафчиев основава една огромна историческа школа, макар стигматизирането му и оповестяването му за шовинист и всевъзможни други исторически и идеологически смъртни грехове след 9 септември 1944 година Вера Мутафчиева съумя да устои, да резервира неговото име, да възвърне паметта на татко си – в края на живота си беше издала безусловно всичко негово. Когато дружно с Вера издадохме очерка на Петър Мутафчиев за Южна Добруджа (1998-1999), тя ми сподели: " Кин, в този момент към този момент умерено мога да си отида, защото няма нещо, което татко ме е написал – излязло в периодиката или неизлизало, което аз не съм издала ".
" Някак си доста невидими са станали през днешния ден същинските будители. Констелацията на българските духовни величия по този начин се е разместила, че огромна част от тях стават незрими за днешните генерации. Една мъгла се е вдигнала, заради доста аргументи, и затъмнява тяхната непреходна светлина. Връщам се още веднъж към афоризма на Йежи Лец, че " всеки век си има своето Средновековие ".
Не бих дръзнал да върша портрет на Вера Мутафчиева. Имах огромното житейско и професионално благополучие, като шеф на Националния дарителски фонд " 13 века България ", тя беше член на Управителния съвет, всяка седмица да водим едни невероятни диалози. Може би бях измежду тази нейна другарска група – млади калпазани (сред които издателят Дамян Яков, писателят и издател Николай Табаков, историкът Бойко Киряков). Тя по един необикновен метод беше наш наставник и ни даваше от неизчепаемите благосъстояния на своята просвета, осведоменост и психика. Споделяше и много сложните криволици на своята орис, разказани сполучливо в своята поредност " Бивалици ". Казваше: " Всеки може и би трябвало да остави документ за своето време ".
" Не е инцидентно, че Вера Мутафчиева е първият притежател на държавната премия " Паисий Хилендарски " 2000 година, основана тъкмо за Деня на националните будители. По това време в България към момента не се бяхме разделили с невероятни български писатели, актьори и хора на духа, които в този момент от ден на ден липсват в културния ни пейзаж. Вера Мутафчиева получи тази премия освен поради целия си принос към българската историческа просвета и османистиката, само че и за тежестта ѝ като публицист. "
" Създаването на Ориенталския отдел в НБКМ. Това е извънредно скъпо и значимо, тъй като е една доста сериозна метафора за това, което се случва на този Балкански полуостров. Как политическите решения могат да доведат до някакви необикновено дълбоки културни и исторически вреди, само че като че ли ориста или нещо свише се намесват... "
Доц. Румен Ковачев от Ориенталския отдел на НБКМ, споделя за личността на Вера Мутафчиева в " Нашият ден ":
" Спомням си по какъв начин Вера Мутафчиева споделяше " Историкът би трябвало да поживее много време, с цел да има визия от живота, който ще разказва. Един математик може би има гения да бъде академик още в ранна възраст, само че за историка ще би трябвало време ". Вера постоянно споделяше: " Румен, бъдете спокоен. Това, което историкът приготви и напише, в случай че има вяра в него – той е фанатик, в случай че не има вяра – е шарлатанин ". Що се отнася до нейната работа в Ориенталския отдел, то този отдел е на трето място по благосъстояние на архивния си фонд и при нас се съхраняват над 1 млн. листа на старотурски език, чиято обработка продължава с години. Историята с така наречен " вагони ", когато съзнателни български търговци изплащат за остаряла хартия от подземията на " Света София " и ги прекарват през границата, и тези вагони са в основата на бъдещия Ориенталски отдел, станал привлекателен център освен за наши експерти. Изворите на османистиката бяха до този миг непознати.
Инфо: www.bnr.bg
