Древните градове на Изтока: Микена
Ахейската столица Микена се издига в региона Арголида, Североизточен Пелопонес, на каменист нос, гледащ към долината на Аргос и залива Навплион. Територията ѝ е оградена от върхове със стръмни скатове и котловини. Достъпът до нея се реализира единствено от запад.
Местността е населявана още от епохата на неолита, само че с настъпването на бронзовата епоха (втората половина на ІІ хилядолетие пр.н.е.), селището е превзето от ахейските племена, които с течение на времето се смесват със завареното население. Микенската просвета притегля и до през днешния ден заради огромното значение на археологическия обект. Германецът Хайнрих Шлиман прави разкопки на цитаделата на Микена през 1876 година с изключителни резултати. Смелият откривател се управлява от желанието си да откри гробницата на ахейския цар Агамемнон.
Микена е обградена с двоен обръч от крепостни стени. Първият пази акропола и съставлява циклопски дувар от блокове, граден на суха зидария, който след това е уголемен. Този обръч има единствено два входа – фамозната Лъвска врата и Северната врата. Близо до последната съществува извор с вода, който разрешава удържането на обсади на крепостта.
Портата с лъвовете е построена от два отвесни пиластра, поддържащи мощен архитрав, над който се отваря триъгълно пространство. То е запълнено от плоча с релеф, изобразяващ два изправени лъва, които опират лапи върху олтар с една колона в средата.
Вторият крепостен пояс („ Кръг А ”) включва шест царски гробници, съхранили от древността тленните остатъци на девет мъже, осем дами и две деца, както и богати погребални блага като златни предмети, скъпоценни камъни, в това число двете погребални златни маски, възпроизвеждащи чертите на умрелите. В покрайнините на втория обръч са ситуирани комплексът от паметни здания, наименуван храм Гама (две пространства с олтар за жертвоприношения) и Сградата с идоли.
На Акропола на Микена се намират останките на царския замък, чиято централна част е била заета от Мегарон – помещение с правоъгълна форма, състоящо се от три бранша: външно преддверие с портик, поддържано от две колони; вътрешна входна зала и основна зала с огнище в центъра, оградено с четири колони, както и царският престол, до една от стените, декориран с стенописи. Жилищните квартали на Микена са ситуирани по скатовете на хълма и даже оттатък крепостната стена. Извън крепостния дувар е ситуиран „ Кръг Б ”. Той се състои от 24 гробници, предопределени за висшите сановници и аристократи на Микена.
Най-известната гробница с псевдокупол е „ Съкровищницата на Атрей ” или „ Гробницата на Агамемнон ”, строена през втората половина на XIV в. пр.н.е. Тя е вкопана в ската на хълма против акропола на Микена. Сводът е непокътнат недокоснат, само че архитектурният фон на входа е погубен.
Внушителните размери на вътрешното пространство (високо над 13 метра при диаметър 14,50 метра), големите блокове, които служат за горен предел на вратата (единият от тях тежи над 100 тона), както и качеството на градежа поразяват с мащабите и величествеността си. Под управлението на Шлиман става ясно царският некропол със стели, жестоко украсени със статуи, разкриват се съкровищата на изкопаните в земята гробове. В тях, дружно с останките на покойниците, са открити оръжия и луксозни украшения: диадеми, колиета, пръстени, гривни, златни пластинки, пришити върху облеклата, златни колани и презрамници за мечове, златни портретни маски, възпроизвеждащи облиците на заровените купи и вази от скъпи метали, инкрустирани саби и мечове с ножници, украсени със златни пулове.
Всички тези блестящи предмети са събрани през днешния ден в огромната микенска зала на Националния музей в Атина и свидетелстват за блясъка на гръцката династия, владяла Арголида през XVI в. пр.н.е. Това е в реалност датировката на този некропол, избрана въз основа на археологическия материал от разкопките (керамика, предмети от слонова кост и метал).
В днешно време разкопките на акропола на Микена не престават под управлението на експертите от Гръцкото археологическо сдружение, което поема и реставрирането на разкритите здания.
Местността е населявана още от епохата на неолита, само че с настъпването на бронзовата епоха (втората половина на ІІ хилядолетие пр.н.е.), селището е превзето от ахейските племена, които с течение на времето се смесват със завареното население. Микенската просвета притегля и до през днешния ден заради огромното значение на археологическия обект. Германецът Хайнрих Шлиман прави разкопки на цитаделата на Микена през 1876 година с изключителни резултати. Смелият откривател се управлява от желанието си да откри гробницата на ахейския цар Агамемнон.
Микена е обградена с двоен обръч от крепостни стени. Първият пази акропола и съставлява циклопски дувар от блокове, граден на суха зидария, който след това е уголемен. Този обръч има единствено два входа – фамозната Лъвска врата и Северната врата. Близо до последната съществува извор с вода, който разрешава удържането на обсади на крепостта.
Портата с лъвовете е построена от два отвесни пиластра, поддържащи мощен архитрав, над който се отваря триъгълно пространство. То е запълнено от плоча с релеф, изобразяващ два изправени лъва, които опират лапи върху олтар с една колона в средата.
Вторият крепостен пояс („ Кръг А ”) включва шест царски гробници, съхранили от древността тленните остатъци на девет мъже, осем дами и две деца, както и богати погребални блага като златни предмети, скъпоценни камъни, в това число двете погребални златни маски, възпроизвеждащи чертите на умрелите. В покрайнините на втория обръч са ситуирани комплексът от паметни здания, наименуван храм Гама (две пространства с олтар за жертвоприношения) и Сградата с идоли.
На Акропола на Микена се намират останките на царския замък, чиято централна част е била заета от Мегарон – помещение с правоъгълна форма, състоящо се от три бранша: външно преддверие с портик, поддържано от две колони; вътрешна входна зала и основна зала с огнище в центъра, оградено с четири колони, както и царският престол, до една от стените, декориран с стенописи. Жилищните квартали на Микена са ситуирани по скатовете на хълма и даже оттатък крепостната стена. Извън крепостния дувар е ситуиран „ Кръг Б ”. Той се състои от 24 гробници, предопределени за висшите сановници и аристократи на Микена.
Най-известната гробница с псевдокупол е „ Съкровищницата на Атрей ” или „ Гробницата на Агамемнон ”, строена през втората половина на XIV в. пр.н.е. Тя е вкопана в ската на хълма против акропола на Микена. Сводът е непокътнат недокоснат, само че архитектурният фон на входа е погубен.
Внушителните размери на вътрешното пространство (високо над 13 метра при диаметър 14,50 метра), големите блокове, които служат за горен предел на вратата (единият от тях тежи над 100 тона), както и качеството на градежа поразяват с мащабите и величествеността си. Под управлението на Шлиман става ясно царският некропол със стели, жестоко украсени със статуи, разкриват се съкровищата на изкопаните в земята гробове. В тях, дружно с останките на покойниците, са открити оръжия и луксозни украшения: диадеми, колиета, пръстени, гривни, златни пластинки, пришити върху облеклата, златни колани и презрамници за мечове, златни портретни маски, възпроизвеждащи облиците на заровените купи и вази от скъпи метали, инкрустирани саби и мечове с ножници, украсени със златни пулове.
Всички тези блестящи предмети са събрани през днешния ден в огромната микенска зала на Националния музей в Атина и свидетелстват за блясъка на гръцката династия, владяла Арголида през XVI в. пр.н.е. Това е в реалност датировката на този некропол, избрана въз основа на археологическия материал от разкопките (керамика, предмети от слонова кост и метал).
В днешно време разкопките на акропола на Микена не престават под управлението на експертите от Гръцкото археологическо сдружение, което поема и реставрирането на разкритите здания.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ