Путин иска да завземе още територии, докато ЕС се опитва да стигне пръв до тях
Агресивното завземане на непознати територии от страна на Владимир Путин във войната на Русия против Украйна, принуди водачите на Европейския съюз (ЕС) да създадат свои лични проекти за разширение на блока, написа “Politico ”. В момента се работи по присъединението на 8 нови членове към блока, формиран от 27 страни.
Историческият блян към разширение обаче, крие своите опасности за Европейски Съюз . Присъединяването на нови страни, измежду които може да се окаже и селскостопанската мощ Украйна , евентуално ще отвори кутията на Пандора, носейки след себе си съществени провокации . Това ще наложи използването на огромни вътрешни промени , които евентуално на собствен ред ще провокират продължителни несъгласия сред актуалните членове на Европейски Съюз.
Въпреки мъчителните компликации , свързани с процеса по разширение на съюза, експанзията на Русия убеди някои държавни управления на Европейски Съюз, че не могат да си разрешат да чакат прекомерно дълго .
„ Сега е моментът да проявим храброст и да променим метода си към разширението – да включим шестте страни от Западните Балкани, всяка една от тях, както и Украйна и Молдова, в нашето семейство. Разширяването не е единствено бюрократично начинание. Става дума за предложение и запазване на избран модел на живот на свободните, отворени западни демокрации “, съобщи австрийският външен министър Александър Шаленберг пред „ Politico “.
Очаква се тематиката за разширението на Европейски Съюз да бъде водеща в годишната програмна тирада на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен , отдадена на положението на съюза, която ще бъде отправена на 13 септември. Министрите по европейските въпроси от 27-те столици на блока също възнамеряват да прегледат въпроса по време на среща, планувана за края на октомври, разкриха двама високопоставени дипломати на Европейски Съюз, поискали анонимност.
Изключително значимо е, че Германия и Франция наподобява са съгласни да бъде подхваната тази стъпка. Заявката на немския канцлер Олаф Шолц , който по-рано тази година изрази утвърждението си за концепцията за „ разширена “ Европа, както и оптимистичните сигнали от Париж , където министърът по европейските въпроси Лоранс Бун показа, че Европейски Съюз би трябвало да насочи „ поредно обръщение “ на страните кандидатки за присъединение към съюза, не на последно място, с цел да им помогне да отхвърлен съветските акции за въздействие, демонстрираха тяхната настройка.
Седемгодишен период
Един от значимите въпроси , свързани с този развой, безспорно са периодите . Председателят на Съвета на Европейски Съюз Шарл Мишел прикани новите членове да бъдат признати в блока до 2030 година Френският президент Еманюел Макрон разгласи, че поддържа концепцията за поетапно разширение , при което страните първо би трябвало да получат достъп до единния пазар, преди да станат пълноправни членове на Европейски Съюз.
Австрийският политик Шаленберг предложи опцията страните кандидатки да вземат участие като наблюдаващи в Комитета за политика и сигурност на Европейски Съюз – орган в Брюксел, в който се вземат решенията в региона на външната политика.
„ Вместо просто да им изпратим декларация на Европейски Съюз или на общата външна политика за сигурност и да им кажем: „ Подпишете я “, ние ще ги създадем част от нашето мислене, част от нашето взимане на решения, “, разяснява още той.
Подновеният блян към по-голяма Европа е първия сходен блян за разширение, откогато блокът одобри Хърватия в редиците си през 2013 година През 2011 година полемиките за допускане на Турция приключиха с безапелационния отвод от страна на тогавашния президент на Франция Никола Саркози, с което беше комплициран завършек на предложенията за по-нататъшно разширение. Към днешна дата, в случай че фактически желаят да осъществят упоритостите си в тази посока, водачите на Европейски Съюз ще би трябвало да се оправят с острите несъгласия , които пораждат в процеса на договаряния.
Дебатите сред европейските столици евентуално ще бъдат яростни, защото високопоставените лица ще преценят пригодността на страните кандидатки – да вземем за пример опасенията за корупция в Украйна са доста съществени. Друг сериозен проблем е „ кошмарната “ вероятност да се реформират вътрешните процеси по взимане на решения в границите на Европейски Съюз, с цел да се приспособи един доста по-голям блок.
Едва откакто Мишел дефинира целевата дата като 2030 година, представител на Европейската комисия, която дава отговор за оценяването на пригодността на страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, подложи на подозрение концепцията за толкоз къси периоди . Процесът на присъединение към Европейски Съюз би трябвало да бъде напълно „ учреден на заслугите “ , съобщи представителят. Комисията би трябвало да показа отчети за напредъка на страните-кандидатки по-късно тази година, макар че един почитан посланик от Европейски Съюз съобщи, че представянето евентуално ще се забави на фона на интензивното разглеждане на кандидатурата за присъединение на Украйна.
Референдум
Трябва да се означи, че смяната на главните контракти на Европейски Съюз е сложен развой , изискващ провеждането на референдуми в няколко страни. Стремежът към сходна активност е стеснен измежду дипломатите на Европейски Съюз, като някои от тях настояват, че промените могат да бъдат осъществени и в границите на съществуващия Лисабонски контракт на блока.
Дебатът за разширението ще се разпали в допълнение през идващите месеци, в това число на третата среща на Европейската политическа общественост на страните отвън блока, която ще се организира на 5 октомври в Испания. Мишел възнамерява да се срещне с водачите на Европейски Съюз, като свика дребни групи преди срещата на върха, с цел да събере мненията им по отношение на разширението.
Въпреки интензивния фокус върху Украйна, по-малките страни кандидатки също упорстват да бъдат чути . Президентът на Косово Вьоса Османи , чиято страна публично подаде молба за присъединение към Европейски Съюз предходната година, приветства внимателно възобновения фокус върху разширението.
„ Вярваме, че е в полза на всички, всички страни от Западните Балкани да се причислят “, посочи Османи , като добави, че страните въпреки всичко не са склонни да чакат постоянно, до момента в който Европейски Съюз вземе решение.
„ Трудно е да не изгубиш самообладание, изключително когато правиш всичко, което се желае от теб, а след това нищо не се случва “, сподели още тя.
