Агнес плати сватбата на внучката си Клара, но младото момиче

Агнес заплати сватбата на внучката си Клара, само че младото момиче я отстрани от листата с посетители. В последна сметка обаче, нещата взимат непредвиден поврат.

Баба Агнес седеше в един от ъглите на хола с насълзени очи. Всички бяха напуснали, откакто разискаха сватбата на Клара — по време на която Агнес съобщи желанието си да не участва, макар желанието си да го направи…

“Никога не съм си представяла, че този ден ще пристигна. Наистина е тъпо, че в този момент няма да участвам ” съжаляваше старата дама.

Агнес беше на 75 години, когато обичаният й брачен партньор Едуард умря. Скоро по-късно здравето й стартира да се утежнява и тя се реалокира в Ню Йорк, с цел да живее със фамилията на сина си. Първоначално те бяха доста любящи и грижовни, само че когато Агнес беше диагностицирана с деменция, нещата започнаха да се трансформират.

Тя можеше да чуе сина си Тимъти и брачната половинка му Линда да спорят съвсем всеки ден за това дали би трябвало старата жена да бъде преместена в старешки дом и какъв брой скъпо би било лекуването й, в случай че се утежни още повече. Но Агнес преглътна цялата болежка и остана там, тъй като обожаваше внучката си.

След като брачният партньор й Едуард си отиде, Агнес имаше единствено едно предпочитание: искаше да види внучката си омъжена. Така тя не докосна нито стотинка от парите, които спестяваше за внучката си от години.

Тя беше неземно щастлива, когато най-сетне научи, че Клара ще се дами, и предложи всичките си пари, с цел да помогне с подготовката на сватбата. Нещата обаче не се развиха по проект.

“25 000 $! Това са доста пари, мамо! Не мога да взема това от теб ”, изясни Тимъти. „ Знам, че обожаваш нашата Клара и искаш да ни окажеш помощ, само че повярвай ми, мамо, не е належащо. “

„ Но скъпа, какво ще върша с парите на моята възраст? “ — попита Агнес с нежен глас. „ Знаете, че здравето ми се утежнява. Дори не съм сигурна какъв брой още ще пребивавам. Моля, позволете ми да направя това. “

— Тя е права, скъпа — намеси се Линда, очите й блестяха от благосъстоянието на Агнес и това, че те нямаше да дадат и стотинка за празненството. — В последна сметка тя има единствено една внучка. Нямам нищо срещу, госпожо Арнолд. Всъщност взехте вярното решение.

— Виждаш ли, даже снаха ми е съгласна, означи Агнес. „ Ще ви дам детайлностите за моята спестовна сметка. Моля, изтеглете парите и ги използвайте за всички потребности, става ли? “

„ Но мамо “ Тимъти се поколеба дали да одобри парите от своята стара майка, само че когато тя продължи да упорства, той най-сетне се съобщи.

Междувременно Клара беше всичко друго, само че не и впечатлена от баба си.

„ Тя няма да идва. Как въобще можете да си помислите да поканите баба ми на сватбата? Уф, толкоз ми е писнало от тази болна остаряла магьосница! “ развика се Клара на родителите си.

— Но, скъпа — стачкува майка й, — тя заплати сватбата ти.

„ Мамо! Това, че е платила, не значи, че е поканена. Не помниш ли какво споделиха лекарите? Деменцията й се утежнява. Ако тази остаряла магьосница се появи на сватбата, заклевам се, че ще анулира всичко! Няма да й разреша да скапе специфичния ми ден! ”

“Достатъчно! ” — възкликна татко й. „ Тя е твоя баба. Поне прояви малко почитание! “

„ Не ме интересува, баща! Сериозна съм. Тази жена няма да пристигна на сватбата ми. Това е моята женитба и махам името й от листата с посетители тъкмо в този момент! “

В този миг до сватбата оставаха единствено две седмици. Баба Агнес беше толкоз разчувствана от това, само че сърцето й се сви, когато чу по какъв начин внучката й разисква премахването на името й от листата с посетители на сватбата.

За страдание това се отрази на положението й с течение на времето и когато един ден Тимъти я заведе на доктор, му беше казано, че в случай че не се грижи вярно за нея, положението й ще се утежни още повече.

Когато Клара и Линда схванаха, предложиха Агнес да бъде настанена в старешки дом. „ Нямаме време да се грижим за нея и не желая да скапвам сватбата на единствената си щерка поради здравословните й проблеми “, предложи Линда.

Когато Агнес се върна от прегледа при лекаря, тя разгласи, че няма да участва на сватбата на Клара. Бедната жена също посъветва сина си да се съгласи с молбата на жена си и да я реалокира в старешки дом допустимо най-скоро. „ Знам, че се тревожиш за мен, Тим. Но не мисля, че жена ти и изключително Клара ме желаят тук. Най-добре е да си потегли. Умолявам те! “ — помоли тя.

Тимъти се колебаеше да извърши молбата на своята майка, само че Агнес молеше и плачеше, че се усеща задушена в къщата от самото начало.

Агнес седеше с насълзени очи на сутринта, когато трябваше да напусне къщата и да отиде в старческия дом. Мислите й препускаха какъв брой очарователна е била Клара като дете. Тя прекарваше летните си ваканции в къщата на баба и я обичаше повече от всичко, само че с времето всички тези усеща бяха избледнели от сърцето на внучката й и остана единствено един лицемерен човек, който се срамуваше да предложения баба си на сватбата тъй като беше болна; пациент с деменция.

В деня на сватбата Агнес плачеше, спомняйки си какъв брой разчувствана беше през всичките тези години да види внучката си в сватбена рокля. Тя помоли здравната сестра Линси да се обади на сина й Тимъти и да изиска адреса на мястото на сватбата.

„ Просто ще я виждам в профил и ще се върна, Тим “, сподели Агнес на сина си по време на телефонния диалог. — И не се притеснявай, ще се погрижа тя да не ме види. Не желая да й скапвам настроението в деня на сватбата й.

„ Разбира се, мамо. Няма да те спра, в случай че в действителност искаш. Съжалявам, че не съумях да убедя Клара да те пусне да присъстваш на празненството “

„ Всичко е наред, скъпи. Ти направи всичко допустимо. Благодаря, че изпрати адреса. ”

Развълнувана да види внучката си, Агнес се накичи в пастелна рокля и подобаващ тоалет. Въпреки това, когато дойде на сватбата, крясъци от стаята на Клара я стопираха. По-възрастната жена разбра, че Клара и годеникът й се карат.

„ Как можеш да ми причиниш това? Как може да отмениш сватбата? “ чу Клара да вика. Агнес покри устата си от потрес.

„ Няма да бъда с някой, който не почита баба си и дядо си, Клара. Не мога да допускам, че не си поканила баба си, тъй като си се срамувала от заболяването й. “

“Да, по този начин? Каква от това? Не желаех болен човек, като нея да участва на сватбата. ”

„ Уау! Клара, всички ние ще остареем в един миг. Така ли искаш внуците ти да се отнасят с теб? Какво ще кажеш за родителите ми? Те към този момент са в края на шейсетте. И тях ли ще изхвърлиш? Съмнявам се, че се бракосъчетавам за верния човек, ти не си човек даже, ти си демон “

„ Не променяй тематиката, Джош. Няма да й се обадя! “

„ Тогава сватбата отпада! ” – отсече изрично Джош!

Годеникът на Клара беше положително момче, израснало с родителите си, бабите и дядовците. Джош обичаше животните и почиташе възрастните хора, като за него беше същински потрес случилото се, откакто научил че Клара не желае да предложения своята баба, с цел да не скапе празника й.

Когато Агнес чу, че годеникът на Клара анулира сватбата, тя не можеше да не отвори вратата. “Моля те, скъпи, не прави това. Клара те обожава. ”

“Бабо! Какво, за бога, правиш тук? ” Клара беше сюрпризирана.

„ Просто желаех да те видя, скъпа. Опитах всичко, с цел да се убедя да не пристигам, само че в действителност желаех да те видя в сватбената ти рокля. “

„ Е, скърбя, само че тук няма женитба, г-жо Арнолд. Аз съм корав в своето решение “, сподели Джош.

“Моля те, скъпи, не. Разбирам безразсъдството на Клара, само че апелирам те, не отменяй сватбата. Аз й простих от дълго време и ти би трябвало да направиш същото. ”

„ Извинявам се, г-жо Арнолд. Имам огромно почитание към Вас, само че не мога да направя това, аз не мога да бъда с човек, който няма почитание към своите родители “, изрично сподели Джош, преди да си тръгне.

Клара изхлипа, до момента в който го гледаше по какъв начин се отдалечава. “Доволна ли си в този момент? Ти скапе сватбата ни. Нали това искаше? ”

„ Не, скъпа, нямах това предвид… “ Агнес се приближи постепенно, с цел да утеши Клара, само че младата жена беше толкоз ядосана, че изхвърли баба си от стаята.

Агнес слезе в празничния двор, оглеждайки покрайнината. Цялата атмосфера изглеждаше потискаща. Гостите напускаха залата, мърморейки разочаровано, а Тимъти и Линда още веднъж се караха.

Уморена от целия безпорядък, Агнес отиде до белите столчета, сложени в сватбената зала, и седна безшумно. Тогава тя се обади на Линси и я помоли да докара всички жители от старческия дом на мястото на сватбата, където Агнес бе решила да им провежда празненство.

Не след дълго възрастните хора дойдоха на мястото с необятни усмивки, въпреки всичко не бяха участвали на тържество от години, виждайки насладата на всички, Агнес се зарадва. Линда и Клара я изгледаха строго, когато видяха всички възрастни хора да идват на мястото и да се забавляват, само че на Агнес не й пукаше.

Тя се потопи във радостната атмосфера, не помни паниките си и си наля чаша вино. Тъй като аз платих за сватбата, заслужавам да си прекарам добре. Животът е прекомерно къс, с цел да се опитаме да създадем щастливи всички. Иска ми се да го бях осъзнала преди много време. Старата дама се замисли, до момента в който отпиваше от чашата си с вино заобиколена от усмивките на всички възрастни хора, забравени, нежелани и отхвърлени от всички.

Не можете да избягате от кармата. Клара реши да изключи баба си от сватбата, само че кармата я застигна и я накара да си вземе поука по сложния метод.

Не губете себе си, пробвайки се да извършите другите щастливи.