Хидроинженер, а не юрист ще разреши водната криза
Агенция БГНЕС
Ще напомня някои детайли на водната рецесия в София от ноември 1994 година Това би могло да помогне при актуалните решения за рецесията с водата на град Перник, както и за оценката на положението на бранша ВиК.
През ноември 1994 година настава рецесия с водата за питейни потребности на столицата. Нивото на язовир „ Искър “, главен източник на вода за София, е спаднало доста. Приема се, че главната причина за това е сушата, само че има и доста други пояснения, като да вземем за пример, източване на язовир „ Искър “ от Кремиковци ЕАД и от други не толкоз ясни ползватели на водата в язовир „ Искър “ и язовир „ Огняново “. Настъпва суматоха в столицата. Току-що назначеното от президента Желю Желев служебно държавно управление се заема незабавно с решаването на тежкия проблем. Приема се особено за рецесията разпореждане №285 от ноември 1994 година В него се утвърждават следните ограничения:
а/ предел за прилагане на вода от язовир „ Искър “ за София;
б/ ограничения за ограничение на водоподаването от язовира за Кремиковци ЕАД;
в/ реорганизация на мрежата за водоподаване в София с пари отделени от държавния бюджет – приложена е стратегия за тези цели;
г/ подземните уреди за водовземане при яз Панчарево, се изваждат от активите на Кремиковци и се предават на държавното дружество ”Язовири и каскади”
Същото се прави и с язовир „ Огняново”, който се оказва, че дотогава е благосъстоятелност на Кремиковци ЕАД.
д/ стартира неотложно създаване на връзката Скакавица-Джерман, с цел да се докара вода от каскадата Белмекен–Сестримо към язовир „ Бели Искър “ и от там – в язовир „ Искър “.
Активно вземат участие всички хидроинженери, които работят в тогавашната организационна конструкция „ Национален съвет по водите”, който се управлява от професор–хидроинженер. Този съвет е държавният орган, виновен за ръководството на водите в България.
Няма данни в основания държавен щаб по рецесията с водата да вземат участие прокурори и следователи.
Изграждането на оборудването Джерман-Скакавица би трябвало да усили притока на вода в язовир „ Бели Искър “ и от там в язовир „ Искър “. Неговото строителство се разпорежда на строителни войски. Въпреки че има огромна опозиция от популацията по местата, през които ще минава построяването на връзката „ Джерман-Скакавица”, строителството се реализира за 35 дни. Строителите и техниката им се охраняват от полицията. Съоръжението е приключено в период и намерено на 1 март 1995 година от новия министър председател Жан Виденов, съгласно който градежът е бил вярното решение.
Това са забравени обстоятелства и събития, които, за жалост, 25 години по-късно се повтарят.
На 18 януари 2020 година по малките екрани се предава непосредствено от Министерски съвет съвещание, на което министър-председателят Бойко Борисов, няколко министри и кметовете на Перник и София вземат решение по какъв начин да се докара вода, с цел да се избави Перник от рецесията почнала също с неразбираемо изгубване на водата от язовир. Проблемите, както се вижда, са идентични със събитието отпреди 25 години, само че в този момент през 2020 година в разискването на решенията не взе участие нито един хидроинженер. Въпросите по ръководство на водите не са в настрана управническо звено и вместо от професор-хидроинженер, тази активност е поверена на министър с название Ревизоро. На съвещанието участва и най-вече изяснява по какъв начин ще се реши казуса, един правист с огромен опит в приватизацията и в ръководството на холдингови структури. Той в този момент е министър на стопанската система. Неговото ведомство дава обещание през 2018 година, че с получените към 800 млн. от държавния бюджет, ще ремонтира всички язовири в страната. Задачата за ремонт на язовирите поражда, тъй като от няколко години доста медии припомнят за неприятното положение на язовирите, открито във връзка тогава на многото дъждове и дословното удавяне на няколко града. Не е известно министерството на стопанската система да е почнало да ремонтира, или пък да изяснява къде са в този момент тези 800 млн. лева бюджетни пари.
На упоменатото съвещание на 18 януари 2020 година министър-председателят Борисов оповестява, че излаз от рецесията е открит. Ще се докара вода от Белмекен през София до Перник. Споменава се и язовир " Бели Искър ", който е част от проекта и през 1994 година
Тук постоянно забързаният и настоятелен някогашен министър на Министерство на регионалното развитие и сегашен заместник-министър, разяснява на присъстващите, че водопроводната мрежа в Перник и язовир " Студена " не са ремонтирани от 60 година Това непрекъснато се повтаря през последните дни, само че се премълчават обстоятелствата към един забавен план, който включва и реорганизация на язовир " Студена ". Проектът се финансира със заем от Международната банка за възобновяване и развиване /МБВР/ и с бюджетни средства. Народното събрание е одобрило през 2010 година съглашението сред МБВР и Министерство на регионалното развитие за заем за този план.
Проектът не е единствено за язовир „ Студена “ и водопроводната мрежа на Перник. Те вземат участие с към 16 млн. евро от общата сума от към 100 млн. евро. Включени са и построяването на три нови язовира – „ Пловдивци “, „ Нейковци “ и „ Луда Яна “. Предвижда се обособена част от плана за тактики за развиване на ВиК бранша, както и разработка за активността на всяко настрана ВиК /без Софийска вода/. В Министерство на регионалното развитие е основано особено звено, което да реализира този план до края на 2015 година Няколко пъти е удължаван срокът за довеждане докрай – през 2011, 2012, 2014 и 2015 година Все отново е бил регистриран като приключен на 31 декември 2019 година
През 2017 година Сметната палата е направила одит на целия план и е показала одитен отчет, в който са изброени многочислени нарушавания, предизвикали неизпълнението на плана и многократното отсрочване на завършването му... Като виновни за нарушаванията са посочени всички заемали поста министър на районното развиване и благоустройството в интервала 2010-2017 година: Росен Плевнелиев, Екатерина Захариева, Д.Терзийска, Лиляна Павлова.
Проектът се споделя „ Проект за развиване на общинската инфраструктура”.
В него, както посочихме нагоре, има част за реорганизация на язовир „ Студена “, създаване на пречиствателна станция за питейна вода към язовира, ремонт на водопроводната мрежа в Перник. От отчета на Сметната палата се схваща, че от общата сума на плана 101 млн. евро, 81 млн. евро е заемът от МБВР. През 2016 година сумата на заема е понижена на 71 млн. евро. Според отчета активността по реконструкцията на язовир „ Студена “ не е почнала до 2016 година Няма и подписан контракт с реализатор, макар че подобен е определен още през 2015 година
След като към 31.12.2019 година планът е завършен, новата министърка на районното развиване и благоустройството трябваше да показа резултатите, изключително откакто на последното съвещание на Министерски съвет е решено да се премине към нова форма на организация на ВиК – всички държавни предприятия за ВиК се включат в новооснован държавен холдинг с капитал от един милиард лв., дадени от държавния бюджет.
Защо информацията за важен план се премълчава, не е ясно, само че е ясно, че България би трябвало да върне до края на 2027 година заем от 71 млн. евро, даден от МБВР.
Поради всичко това и изключително заради обстоятелството, че това е заем, утвърден и от Народното събрание през 2010 година някои би трябвало да запознае българските жители какво е регистрирано на 31 декември 2019 година по този план и за какво частта за язовир „ Студена “ е изоставена и явно не е изпълнена.
Трябва да се означи, че през 1995 година със заем от Световната банка в размер 45 млн. $ у нас се реализира първата промяна на ВиК бранша. Преминахме от строго централизирана конструкция за управление и ръководство на този бранш, по съвет на специалистите на банката, към независими общински ВиК предприятия. По-късно се сътвориха и някои напълно държавни, напълно частни, или смесени такива. Непрекъснато се отбелязваше, че този метод подсигурява по-добри резултати от централното ръководство. Това се удостоверява и от плана за ВиК 2010-2019 година
Ако прочетете тогавашните мнения, доминира мнението, че децентрализацията е методът да се обезпечи успеваемост и добра организация за водния бранш и снабдяването на популацията с вода.
Връщането в този момент към централното образуване и ръководство изисква да се прегледа въпросният план, завършил в края на 2019 г.; да се проучва одитния отчет на Сметната палата от 2017 г.; да се осмислят аргументите за неприятното положение на бранша и едвам тогава да се реши дали е уместно да се хвърля по този начин бързо един милиард от общите пари по метод, който беше неодобрен от всички европейски експерти по бюджета още в далечната 2006 и 2007 година, именуван тогава с систематизираното име „ финансиране под черта”. Вероятно, в този момент са измислили друга „ формулировка” – същността обаче е идентична с някои фриволни бюджетни разходи от тези далечни години.
Ще напомня някои детайли на водната рецесия в София от ноември 1994 година Това би могло да помогне при актуалните решения за рецесията с водата на град Перник, както и за оценката на положението на бранша ВиК.
През ноември 1994 година настава рецесия с водата за питейни потребности на столицата. Нивото на язовир „ Искър “, главен източник на вода за София, е спаднало доста. Приема се, че главната причина за това е сушата, само че има и доста други пояснения, като да вземем за пример, източване на язовир „ Искър “ от Кремиковци ЕАД и от други не толкоз ясни ползватели на водата в язовир „ Искър “ и язовир „ Огняново “. Настъпва суматоха в столицата. Току-що назначеното от президента Желю Желев служебно държавно управление се заема незабавно с решаването на тежкия проблем. Приема се особено за рецесията разпореждане №285 от ноември 1994 година В него се утвърждават следните ограничения:
а/ предел за прилагане на вода от язовир „ Искър “ за София;
б/ ограничения за ограничение на водоподаването от язовира за Кремиковци ЕАД;
в/ реорганизация на мрежата за водоподаване в София с пари отделени от държавния бюджет – приложена е стратегия за тези цели;
г/ подземните уреди за водовземане при яз Панчарево, се изваждат от активите на Кремиковци и се предават на държавното дружество ”Язовири и каскади”
Същото се прави и с язовир „ Огняново”, който се оказва, че дотогава е благосъстоятелност на Кремиковци ЕАД.
д/ стартира неотложно създаване на връзката Скакавица-Джерман, с цел да се докара вода от каскадата Белмекен–Сестримо към язовир „ Бели Искър “ и от там – в язовир „ Искър “.
Активно вземат участие всички хидроинженери, които работят в тогавашната организационна конструкция „ Национален съвет по водите”, който се управлява от професор–хидроинженер. Този съвет е държавният орган, виновен за ръководството на водите в България.
Няма данни в основания държавен щаб по рецесията с водата да вземат участие прокурори и следователи.
Изграждането на оборудването Джерман-Скакавица би трябвало да усили притока на вода в язовир „ Бели Искър “ и от там в язовир „ Искър “. Неговото строителство се разпорежда на строителни войски. Въпреки че има огромна опозиция от популацията по местата, през които ще минава построяването на връзката „ Джерман-Скакавица”, строителството се реализира за 35 дни. Строителите и техниката им се охраняват от полицията. Съоръжението е приключено в период и намерено на 1 март 1995 година от новия министър председател Жан Виденов, съгласно който градежът е бил вярното решение.
Това са забравени обстоятелства и събития, които, за жалост, 25 години по-късно се повтарят.
На 18 януари 2020 година по малките екрани се предава непосредствено от Министерски съвет съвещание, на което министър-председателят Бойко Борисов, няколко министри и кметовете на Перник и София вземат решение по какъв начин да се докара вода, с цел да се избави Перник от рецесията почнала също с неразбираемо изгубване на водата от язовир. Проблемите, както се вижда, са идентични със събитието отпреди 25 години, само че в този момент през 2020 година в разискването на решенията не взе участие нито един хидроинженер. Въпросите по ръководство на водите не са в настрана управническо звено и вместо от професор-хидроинженер, тази активност е поверена на министър с название Ревизоро. На съвещанието участва и най-вече изяснява по какъв начин ще се реши казуса, един правист с огромен опит в приватизацията и в ръководството на холдингови структури. Той в този момент е министър на стопанската система. Неговото ведомство дава обещание през 2018 година, че с получените към 800 млн. от държавния бюджет, ще ремонтира всички язовири в страната. Задачата за ремонт на язовирите поражда, тъй като от няколко години доста медии припомнят за неприятното положение на язовирите, открито във връзка тогава на многото дъждове и дословното удавяне на няколко града. Не е известно министерството на стопанската система да е почнало да ремонтира, или пък да изяснява къде са в този момент тези 800 млн. лева бюджетни пари.
На упоменатото съвещание на 18 януари 2020 година министър-председателят Борисов оповестява, че излаз от рецесията е открит. Ще се докара вода от Белмекен през София до Перник. Споменава се и язовир " Бели Искър ", който е част от проекта и през 1994 година
Тук постоянно забързаният и настоятелен някогашен министър на Министерство на регионалното развитие и сегашен заместник-министър, разяснява на присъстващите, че водопроводната мрежа в Перник и язовир " Студена " не са ремонтирани от 60 година Това непрекъснато се повтаря през последните дни, само че се премълчават обстоятелствата към един забавен план, който включва и реорганизация на язовир " Студена ". Проектът се финансира със заем от Международната банка за възобновяване и развиване /МБВР/ и с бюджетни средства. Народното събрание е одобрило през 2010 година съглашението сред МБВР и Министерство на регионалното развитие за заем за този план.
Проектът не е единствено за язовир „ Студена “ и водопроводната мрежа на Перник. Те вземат участие с към 16 млн. евро от общата сума от към 100 млн. евро. Включени са и построяването на три нови язовира – „ Пловдивци “, „ Нейковци “ и „ Луда Яна “. Предвижда се обособена част от плана за тактики за развиване на ВиК бранша, както и разработка за активността на всяко настрана ВиК /без Софийска вода/. В Министерство на регионалното развитие е основано особено звено, което да реализира този план до края на 2015 година Няколко пъти е удължаван срокът за довеждане докрай – през 2011, 2012, 2014 и 2015 година Все отново е бил регистриран като приключен на 31 декември 2019 година
През 2017 година Сметната палата е направила одит на целия план и е показала одитен отчет, в който са изброени многочислени нарушавания, предизвикали неизпълнението на плана и многократното отсрочване на завършването му... Като виновни за нарушаванията са посочени всички заемали поста министър на районното развиване и благоустройството в интервала 2010-2017 година: Росен Плевнелиев, Екатерина Захариева, Д.Терзийска, Лиляна Павлова.
Проектът се споделя „ Проект за развиване на общинската инфраструктура”.
В него, както посочихме нагоре, има част за реорганизация на язовир „ Студена “, създаване на пречиствателна станция за питейна вода към язовира, ремонт на водопроводната мрежа в Перник. От отчета на Сметната палата се схваща, че от общата сума на плана 101 млн. евро, 81 млн. евро е заемът от МБВР. През 2016 година сумата на заема е понижена на 71 млн. евро. Според отчета активността по реконструкцията на язовир „ Студена “ не е почнала до 2016 година Няма и подписан контракт с реализатор, макар че подобен е определен още през 2015 година
След като към 31.12.2019 година планът е завършен, новата министърка на районното развиване и благоустройството трябваше да показа резултатите, изключително откакто на последното съвещание на Министерски съвет е решено да се премине към нова форма на организация на ВиК – всички държавни предприятия за ВиК се включат в новооснован държавен холдинг с капитал от един милиард лв., дадени от държавния бюджет.
Защо информацията за важен план се премълчава, не е ясно, само че е ясно, че България би трябвало да върне до края на 2027 година заем от 71 млн. евро, даден от МБВР.
Поради всичко това и изключително заради обстоятелството, че това е заем, утвърден и от Народното събрание през 2010 година някои би трябвало да запознае българските жители какво е регистрирано на 31 декември 2019 година по този план и за какво частта за язовир „ Студена “ е изоставена и явно не е изпълнена.
Трябва да се означи, че през 1995 година със заем от Световната банка в размер 45 млн. $ у нас се реализира първата промяна на ВиК бранша. Преминахме от строго централизирана конструкция за управление и ръководство на този бранш, по съвет на специалистите на банката, към независими общински ВиК предприятия. По-късно се сътвориха и някои напълно държавни, напълно частни, или смесени такива. Непрекъснато се отбелязваше, че този метод подсигурява по-добри резултати от централното ръководство. Това се удостоверява и от плана за ВиК 2010-2019 година
Ако прочетете тогавашните мнения, доминира мнението, че децентрализацията е методът да се обезпечи успеваемост и добра организация за водния бранш и снабдяването на популацията с вода.
Връщането в този момент към централното образуване и ръководство изисква да се прегледа въпросният план, завършил в края на 2019 г.; да се проучва одитния отчет на Сметната палата от 2017 г.; да се осмислят аргументите за неприятното положение на бранша и едвам тогава да се реши дали е уместно да се хвърля по този начин бързо един милиард от общите пари по метод, който беше неодобрен от всички европейски експерти по бюджета още в далечната 2006 и 2007 година, именуван тогава с систематизираното име „ финансиране под черта”. Вероятно, в този момент са измислили друга „ формулировка” – същността обаче е идентична с някои фриволни бюджетни разходи от тези далечни години.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ