Икона от голям поетичен храм
Афродита АНДРЕЕВА
" На крайчеца на лятото " е книгата изненада за Благо Прангов. Лилия Сребрева, негова състудентка от СУ " Климент Охридски ", го поздравява за 90-годишния му празник по извънредно автентичен метод, като му подарява стихосбирка - " На крайчеца на лятото ", която е дребна икона от личния му огромен лиричен храм. В тази книга тя е направила прелестен асортимент на произведения, писани от Благо Прангов в разнообразни интервали - от училищен и студентски години до наши дни.
Красивото оформление на предната корица с пожълтели листа и чадър насочва към заглавието, а задната корица акцентира същинското име на поета, роден в парадайса сред три планини - Рила, Пирин, Родопите, а то е - България. Дълбок прочувствен смисъл откривам в подзаглавието " Капчици любов и болежка ". Като капка роса е положителното, неизречени думи са съпоставени с ранена сълза, " капчукът е сълза на сняг сетен, от пролетта погален ".
Обичта и болката Благо Прангов носи надълбоко в душата си. Въпреки признанието " Аз към този момент остарях " той потвърждава, че зарядът му идва от родолюбивите корени, впити надълбоко в пиринската земя, че духът му е здрав и мощен, постоянно несклоняем. Включените в стихосбирката стихотворения са равносметка за дълъг и изчерпателен живот, израз на житейската мъдрост, събирала зрънцата вяра 90 години. За силата и обичта към фамилията и родословните корени приказват стихотворенията " Корени ", " Оазис в маранята " (посветено на дамата на поета със звучното име Росица), " Продължението на рода " - завет към внука Благо.
Поетът с сензитивна душа е художник посредством словото. По вапцаровски изповядва себе си с " думи елементарни ". В лиричните му откровения природата е блян за съвършенство и настойник на човечността. Стремежът на поета е да се опълчи на злото, да изтръгне троскота, та да просмука росата на положителното. Нашето време ражда тревожни подозрения и въпроси, които вършат гласа на поета ядосан, сериозен, незадоволен. Младост, обич, житейска мъдрост, паника за лъжовната народна власт, за разрухата, за омразата сред хората, за апатията, за загубата на историческата памет, за предателството във всичките му форми си дават среща в стихосбирката. Стихотворението " Към националните избраници " е апелът на поета да се резервира " откровеност като росата бяла ", да не се не помни Хан-Кубратовата алегория за снопа пръчки, да остане вярата.
Мак и тъга, любов и болежка е за Прангов Македония. Сътворена от всемогъщия господ на лазурния бряг на Егея, " озвездена от Перун - гръмовержец популярен " тя има тежка орис. Лешояди - стратези принудително отрязват родни земи, само че светилникът на съвестта не гасне в Охрид. Звездите, запалени от дедите, светят посредством златните букви на Климент, посредством стъпките на комитите край Вардар и Мелник, посредством подвига на Гоце и илинденци. Поетът назовава Македония " сладкогласа Мадона ". Нейните дивни песни ca просмукани с деликатност и любов, с горест и тъга вековна. Родината ни e показана като ябълка в градината на бога. Достойни ли сме за райската берекет, по какъв начин гледаме на чуждоземните посетители, които секат от клоните на ябълката жива плът, на нашите посетители, които плячкосват медовината й, продават съвестта си и трансформират в прахуляк заветни идеали? Като същински възрожденски будител Благо Прангов зове: " Простор на смелостта си дай, Народе мой! " Стихотворението " При гроба на Кирил " e нe просто поклонение пред Учителя на българския жанр, а признание на поета, че " блестящо свети " в него искра от духа на Кирил, която ще го пази от " дребни пристрастености и токсичен завет ".
Нека поетичният огън в огнището на Благо Прангов продължи да гори още доста години, дано черпи ентусиазъм " от късните лъчи на късно лято " и грижливо да събира в тежки снопи бъдещите си произведения.
" На крайчеца на лятото " е книгата изненада за Благо Прангов. Лилия Сребрева, негова състудентка от СУ " Климент Охридски ", го поздравява за 90-годишния му празник по извънредно автентичен метод, като му подарява стихосбирка - " На крайчеца на лятото ", която е дребна икона от личния му огромен лиричен храм. В тази книга тя е направила прелестен асортимент на произведения, писани от Благо Прангов в разнообразни интервали - от училищен и студентски години до наши дни.
Красивото оформление на предната корица с пожълтели листа и чадър насочва към заглавието, а задната корица акцентира същинското име на поета, роден в парадайса сред три планини - Рила, Пирин, Родопите, а то е - България. Дълбок прочувствен смисъл откривам в подзаглавието " Капчици любов и болежка ". Като капка роса е положителното, неизречени думи са съпоставени с ранена сълза, " капчукът е сълза на сняг сетен, от пролетта погален ".
Обичта и болката Благо Прангов носи надълбоко в душата си. Въпреки признанието " Аз към този момент остарях " той потвърждава, че зарядът му идва от родолюбивите корени, впити надълбоко в пиринската земя, че духът му е здрав и мощен, постоянно несклоняем. Включените в стихосбирката стихотворения са равносметка за дълъг и изчерпателен живот, израз на житейската мъдрост, събирала зрънцата вяра 90 години. За силата и обичта към фамилията и родословните корени приказват стихотворенията " Корени ", " Оазис в маранята " (посветено на дамата на поета със звучното име Росица), " Продължението на рода " - завет към внука Благо.
Поетът с сензитивна душа е художник посредством словото. По вапцаровски изповядва себе си с " думи елементарни ". В лиричните му откровения природата е блян за съвършенство и настойник на човечността. Стремежът на поета е да се опълчи на злото, да изтръгне троскота, та да просмука росата на положителното. Нашето време ражда тревожни подозрения и въпроси, които вършат гласа на поета ядосан, сериозен, незадоволен. Младост, обич, житейска мъдрост, паника за лъжовната народна власт, за разрухата, за омразата сред хората, за апатията, за загубата на историческата памет, за предателството във всичките му форми си дават среща в стихосбирката. Стихотворението " Към националните избраници " е апелът на поета да се резервира " откровеност като росата бяла ", да не се не помни Хан-Кубратовата алегория за снопа пръчки, да остане вярата.
Мак и тъга, любов и болежка е за Прангов Македония. Сътворена от всемогъщия господ на лазурния бряг на Егея, " озвездена от Перун - гръмовержец популярен " тя има тежка орис. Лешояди - стратези принудително отрязват родни земи, само че светилникът на съвестта не гасне в Охрид. Звездите, запалени от дедите, светят посредством златните букви на Климент, посредством стъпките на комитите край Вардар и Мелник, посредством подвига на Гоце и илинденци. Поетът назовава Македония " сладкогласа Мадона ". Нейните дивни песни ca просмукани с деликатност и любов, с горест и тъга вековна. Родината ни e показана като ябълка в градината на бога. Достойни ли сме за райската берекет, по какъв начин гледаме на чуждоземните посетители, които секат от клоните на ябълката жива плът, на нашите посетители, които плячкосват медовината й, продават съвестта си и трансформират в прахуляк заветни идеали? Като същински възрожденски будител Благо Прангов зове: " Простор на смелостта си дай, Народе мой! " Стихотворението " При гроба на Кирил " e нe просто поклонение пред Учителя на българския жанр, а признание на поета, че " блестящо свети " в него искра от духа на Кирил, която ще го пази от " дребни пристрастености и токсичен завет ".
Нека поетичният огън в огнището на Благо Прангов продължи да гори още доста години, дано черпи ентусиазъм " от късните лъчи на късно лято " и грижливо да събира в тежки снопи бъдещите си произведения.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ