Афганистанци, свързани с България, с призив страната ни да отвори вратите си за тях
Афганистанци, които са живели в България, събират подписка с апел страната ни да отвори вратите си за тях, заяви. Помагали са на посолството ни в предишното и се надяват управляващите да ги включат в тези 70 души, на които към този момент оповестиха, че ще дават леговище.
Допреди дни фотоси са пазили загатна за щастливите седем години, които Навроз Сакхизай е прекарал като студент в България в края на 80-те. След настъпването на талибаните, той къса доказателствата, че в миналото е имал връзка със западния свят. Остават единствено цифровите копия и спомените.
„ Спомените са доста хубави - от сътрудниците, от преподавателите, приятелите и студентите от другите страни. Българите, с които съм живял отвън общежитието в града и села, са ставали мои другари - като семейство”, споделя Навроз.
Той учи български в Русе, след това следва в Института за международно стопанство във Варна. Пътува из България, опознава страната и хората тук, с които стават другари за цялостен живот.
„ Тогава връзките бяха доста сърдечни и другарски. Много българи тогава не познаваха Афганистан. Спомням си, когато ходех в разнообразни села и ме питаха от кое място си, аз им споделях Афганистан и те се чудеха къде се намира. Когато схванаха, че съм чужденец, ме одобриха доста сърдечно. Тогава осъзнах, че българите са доста сърдечни, общителни и гостоприемни хора”, споделя Сакхизай.
Пренася България в образованието на двете си девойки в Кабул. За да поддържа връзката със страната ни основава сдружение на афганистанците, приключили у нас.
„ Ние не сме не запомнили България и няма да я забравим. Аз и моите другари поддържахме връзка за културни и духовни мероприятия, които посолството организираше”, уточни Навроз.
С настъпването на талибаните обаче връзката със западния свят стартира да ги тормози, а страховете им стават все по-големи. „ Обстановката от последните седмици - общата картина, е доста тъмна. Ние не знаем накъде върви. Не виждам светлина и вяра за бъдещето на нашите деца. Хората се тормозят доста и живеят в паника”, изяснява Сакхизай.
Искат да изоставен Афганистан, само че на този стадий това наподобява невероятно. След атентата на летището, искащите да изоставен са разпръснати из целия град. Без вероятност по кое време още веднъж могат да отидат на пистата и да чакат полет към свободата.
Насред хаоса, в който живее, споменът за България стартира все по-често да припомня за себе си. Преди дни разбрали от медиите, че българските управляващи ще дадат заслон на 70 афганистанци, които са помагали на нашите дипломати. Започнали да се провеждат и към този момент имат лист с 12 души. Надяват се той да стигне до нашето държавно управление, а те и фамилиите им до страната ни.
„ В този лист има доктори, които са приключили в България и работят в държавния и частния бранш, има инженери, икономисти, има хора, които са приключили право в България. Ние държим морално на страната. Аз постоянно съм казвал, че за нас България е втора татковина. Както гласи една сентенция: „ Добри другари се потвърждават в тежки дни и в трудности”, по тази причина чакаме морално и приятелско отношение от българските управляващи и народ”, прикани Сакхизай.
Търсят път на открито, с цел да могат да продължат нанякъде. Това не е първата им война, само че е първият спор, който заплашва да им отнеме малките-големи победи в техния персонален свят. Научили са от България, че за свободата си коства да се бориш, молят се единствено този път да завоюват, без да проливат кръв.
Допреди дни фотоси са пазили загатна за щастливите седем години, които Навроз Сакхизай е прекарал като студент в България в края на 80-те. След настъпването на талибаните, той къса доказателствата, че в миналото е имал връзка със западния свят. Остават единствено цифровите копия и спомените.
„ Спомените са доста хубави - от сътрудниците, от преподавателите, приятелите и студентите от другите страни. Българите, с които съм живял отвън общежитието в града и села, са ставали мои другари - като семейство”, споделя Навроз.
Той учи български в Русе, след това следва в Института за международно стопанство във Варна. Пътува из България, опознава страната и хората тук, с които стават другари за цялостен живот.
„ Тогава връзките бяха доста сърдечни и другарски. Много българи тогава не познаваха Афганистан. Спомням си, когато ходех в разнообразни села и ме питаха от кое място си, аз им споделях Афганистан и те се чудеха къде се намира. Когато схванаха, че съм чужденец, ме одобриха доста сърдечно. Тогава осъзнах, че българите са доста сърдечни, общителни и гостоприемни хора”, споделя Сакхизай.
Пренася България в образованието на двете си девойки в Кабул. За да поддържа връзката със страната ни основава сдружение на афганистанците, приключили у нас.
„ Ние не сме не запомнили България и няма да я забравим. Аз и моите другари поддържахме връзка за културни и духовни мероприятия, които посолството организираше”, уточни Навроз.
С настъпването на талибаните обаче връзката със западния свят стартира да ги тормози, а страховете им стават все по-големи. „ Обстановката от последните седмици - общата картина, е доста тъмна. Ние не знаем накъде върви. Не виждам светлина и вяра за бъдещето на нашите деца. Хората се тормозят доста и живеят в паника”, изяснява Сакхизай.
Искат да изоставен Афганистан, само че на този стадий това наподобява невероятно. След атентата на летището, искащите да изоставен са разпръснати из целия град. Без вероятност по кое време още веднъж могат да отидат на пистата и да чакат полет към свободата.
Насред хаоса, в който живее, споменът за България стартира все по-често да припомня за себе си. Преди дни разбрали от медиите, че българските управляващи ще дадат заслон на 70 афганистанци, които са помагали на нашите дипломати. Започнали да се провеждат и към този момент имат лист с 12 души. Надяват се той да стигне до нашето държавно управление, а те и фамилиите им до страната ни.
„ В този лист има доктори, които са приключили в България и работят в държавния и частния бранш, има инженери, икономисти, има хора, които са приключили право в България. Ние държим морално на страната. Аз постоянно съм казвал, че за нас България е втора татковина. Както гласи една сентенция: „ Добри другари се потвърждават в тежки дни и в трудности”, по тази причина чакаме морално и приятелско отношение от българските управляващи и народ”, прикани Сакхизай.
Търсят път на открито, с цел да могат да продължат нанякъде. Това не е първата им война, само че е първият спор, който заплашва да им отнеме малките-големи победи в техния персонален свят. Научили са от България, че за свободата си коства да се бориш, молят се единствено този път да завоюват, без да проливат кръв.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ