Ако кризата се управлява с репресия, това е пътят към диктатурата
- Адвокат Кашъмов, свари ли ни рецесията с епидемията неподготвени. Не здравно, ами нормативно?
- Има Закон за отбрана при бедствия. Това значи, че законодателят е помислил за обстановка на бедствия, което е обикновено в една страна. Но измежду бедствията би трябвало да се визират и епидемиите. И такава обстановка като сегашната би трябвало да бъде имана поради. Законът е от 2006 година, последните му изменения са от 2011 година Би трябвало по принцип да се имат поради тези обстановки. Думата " зараза " се загатва в закона, само че това не значи, че има уредба. След като човечеството е изживяло големи епидемии още преди 2000 години, обикновено е една страна, която действа 2500 години по-късно, да е помислила за тези проблеми. И това би трябвало да е обица на ухото, без значение кой е на власт. Особено на законотворците - че за такива базисни събития в човешката история трябва да има законодателство, без да се чака тези събития да се случат.
- Адекватно ли реагират управляващите в тази обстановка?
- В условията на тази неотложност, ми се коства, че има съответен метод. Няма подозрения, че трябваше да има проект за деяние от всички управляващи. Какъвто има за военновременна отбрана. За изключителни обстановки като войната, съществуват проекти, които планува тъкмо кой какво да прави. Оказва се, че за една не по-малко честа, даже по-честа в 21 век обстановка, нямаме сходни проекти. Това спъва потенциала на институциите да се правят добре и дейно работата, както и потенциала да се реализира обикновено контролиране на публичния и обществения живот.
Затова даже намирам, че властта се оправя по-добре със обстановката, отколкото може да се чака при неналичието на правила и структурирани наставления за това по какъв начин да се постъпва.
В някои сфери се закъсня с реакцията. В правосъдната власт например до последно имаше вяра, че, както вършат децата, като си затворим очите, няма да ни видят. Беше съответна мярката на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет да се анулират всички правосъдни съвещания за периода на изключителното състояние. Но не беше належащо това да става в неделя. В понеделник доста от сътрудниците не знаеха даже, че има анулация на правосъдните съвещания.
- Една от ограниченията, които се оферират в този момент, са строги санкции за разпространяване на погрешна информация за ковид. Това включва ли и обществените мрежи? И може ли елементарно да се трансформира в оръжие против свободата на словото и неуместните медии?
- Извънредната обстановка изисква извънредни мерки и по-голяма грубост на закона. Това е разумно и има за естествена цел предварителната защита на всяване на суматоха и подкопаване на устоите на обществения живот. Но би трябвало доста да се внимава при използването на такива наказания. Това, което не трябва да забравяме, е, че постоянно съществуват среди, изключително измежду ръководещите, които нямат предпочитание да има информация и рецензия за техните дейности. Важно е сходна глоба да не се трансформира в средство за задръстване на устата на инакомислещите и за задушаване на обществената рецензия. Както споделя един сътрудник специалист от чужбина, политическите партии обичат Закона за достъп до социална информация, когато са в съпротива и не го долюбват, когато са на власт. Ситуацията в този момент е сходна.
Колкото до обществените мрежи, в съвремието те могат да са по-мащабни по своя резултат от медиите. Някой, който всява суматоха, популяризира непроверена информация и по никакъв метод не може да потвърди почтеност, би било редно да понесе отговорност.
Но има съществени конституционни репери за маркиране на отговорността, би трябвало да се има поради и тълкуването на Европейската спогодба за правата на индивида от съда в Страсбург. Да се търси отговорност единствено в случаи, в които става въпрос за погрешна информация, с обстоятелства, които не са тествани и не са същински. Например може да бъде изнасяна информация, която не е тествана, когато има публичен интерес от това да бъде изнесена. Има образец по делото " Касабова против България " от 2011 година, че това е обосновано изнасяне информация (в случая ставаше дума за подозрения за корупция при приема на деца в гимназиите, бел.ред), тъй като обществото има право да научи. В една такава обява би трябвал да е ясно посочено, че става дума за непотвърдена информация.
Другото огромно условие е за почтеност на говорещия. Парламентът ще приеме такава изключителна отговорност, само че дано да кажем, че в продължение на години в Министерството на правосъдието отлежава законопроект за смяна на отговорността за засегнатост и клюка по отношение на осъждания на България в Страсбург. На този законопроект не му се дава път, по този начин и не е минал през Министерския съвет. Имаше разисквания и най-после нищо. Трябва да сме наясно, че тази законодателна самодейност върви ръка за ръка с бездействието на институциите да подобрят режима на свободата на словото в България и мълчешком опониране на ясните решения на съда в Страсбург.
- Проектът планува да спрат да текат периодите по делата. Законът обаче още не е признат, а изключителното състояние е от предишния петък. Ще бъдат ли наранени процесите, евентуално те не са чак толкоз доста, по които периодите изтичат сред оповестяването на изключителното състояние и приемането на новото законодателство?
- Напълно е допустимо да приказваме за хиляди каузи. Само в най-натоварения съд в страната - Софийският областен съд, всекидневно има към 100 000 дела годишно. А периодите включват инструкции за коригиране на неизправност за тъжби и искови молби, отговори на искова молба, складиране на тъжби пред горните инстанции. Март е деен, не е ваканционен месец, затова не е изключено да става въпрос за огромен брой дела. Опасността не е дребна, в случай че не се вземат ограничения. Затова трябва да се има поради, че към този момент в границите на дните от изключителното състояние има изтичащи периоди, за които хората не са съумели да се погрижат. Парламентът, в случай че вземе решение да се спрат периодите, е редно да придаде назад деяние. Иначе може да се окаже, че хора, които не са има опция да спазят периодите поради изключителното състояние, са с орязани прави и с прекратен достъп до съд. Това са значими неща.
А в съдебната система би трябвало да почне мислене на равнище Висш правосъден съвет за планирането на идващия сезон. Отмяната на каузи през един деен месец, а не знаем и какво ще е след 13 април, ще изисква да бъдат взети решения и по този въпрос, с цел да може правораздаването да не се забави изключително. Трябва да се намерения за случаи от по-голяма неотложност и по какъв начин съдебната система да може по постоянен и уравновесен метод да се оправи с тези провокации.
- Къде ни е е-правосъдието, за което единствено слушаме към този момент години наред?
- Това е огромният въпрос. Това е миг, в който се оказва, че електронното правораздаване като механизъм за бистрота, гласност и достъп до информация, е по-важно от нормалното. Очевидно се изправяме пред обстановка, в която ще бъде стеснен достъпът на медиите и външни лица до провеждащите се правосъдни съвещания. Това е проблем. Решението е вярно, доколкото правото на живот и здраве е с преимущество. Но не трябва да пострада условието за правдивост на съда. А то категорично включва публичността като гаранция. Съдилищата, които не разгласяват протоколи от съвещанията си, следва да стартират. И това би трябвало да е в изискванията на неотложност, като обезщетителна мярка. Трябва да има опция за електронен и своевременен достъп до тези протоколи. Има пресцентрове на огромни съдилища, които не са разгласили известие от 1-2 години. Хубаво е, че се грижим за телата. Но човешкото общество е рационално и то би трябвало да се грижи и за душите - да бъдем свободни, да имаме работни и отчетни институции.
Оказа се, че в България, че когато би трябвало да бъде нападнат някой, както това се случи даже с ръководителя на Върховния касационен съд, може някои медии да получават информация даже преди страните по делото. Щом това е допустимо, евентуално е допустимо да бъде прилагано и когато би трябвало да бъде задоволено правото на жителите и обществото.
- Твърде самоуверено ли е да мислим за видеоизлъчване от правосъдните зали?
- Да погледнем на епидемията и като тласък на обществото да се развива. Трябва да се развият технологиите за дистанционно другарство, както и тези, които обезпечават необятен публичен достъп. В Съединени американски щати доста от съдилищата имат пряк достъп до съвещанията посредством видеозаснемане. В България имаме звукозаписи, които съдилищата ревностно пазят. Дошло е време да се отърсим от духа на Средновековието и да влезем в едни по-нови времена. И този по-широк достъп да стане действителност. Въвеждането на камери за обществените съвещания е желателно, само че то надали може да стане бързо. За звукозаписите обаче може да се обезпечи.
- Как оценявате държанието на основния прокурор Иван Гешев в изключителното състояние? Като че ли изревнува, че вирусът го измести от новините... Сега, до момента в който правосъдните покои са затворени за публицисти, той привиква брифинги по какъв начин ще бори спекулата.
- Въпросът има доста аспекти. От една страна желанието на прокуратурата да работи намерено и да дава информация, би трябвало да бъде адмирирано. Имаше години, в които това беше изцяло непрозрачна институция. От друга страна се багра да не минем от едната прекаленост в другата. Прокуратурата като междинна институция, която няма последната дума, не е редно да показва своята активност като Светая Светих и като последна дума по някакви въпроси. Това като общо правило нарушава в доста случаи презумпцията за невиновност и е признато от съда в Страсбург за проблематично държание.
Що се отнася до желанието на основния прокурор да е водеща фигура в контекста на една рецесия, това не е изцяло съответно на действителността. Водещата фигура би трябвало да е изпълнителната власт, както и законодателната власт, която да й осигури възможност гъвкаво и адекватност да си прави работата. Тук основният прокурор няма работа. неговото място е, в случай че има опасност от дестабилизиране и безредия. Но прокуратурата не може да дирижира процесите. Ако репресията, а не предварителната защита върви напред в една спешна обстановка, това е лесният път към диктатурата. Историята на човешкия жанр го е потвърдила. Затова е добре всеки да си стои на мястото.
Големият проблем е, когато институция като прокуратурата дава информация, без тя да е тествана. Това основава заплахата от заблуждение на обществото и основаване на илюзорни проблеми. Създават една отрицателна настройка към хора, към които е ориентирано наказателно гонене.
- Има ли заплаха, когато излезем от рецесията, да се окаже, че са прокарани закони, които са рискови. Както ГЕРБ в този момент се пробват да трансформират Закона за достъп до социална информация.
- Виждаме, че таман в изискванията на рецесия се променя работещ закон, който не се нуждае от незабавна смяна, още по-малко без обществено обсъждане и проучване на практиката по използването му. Изключително съмнително, безпричинно и незаконно, изменението в ЗДОИ да бъде вмъкнато в един скришен метод посредством Закона за акцизите и данъчните хранилища. Подобен метод не свидетелства за друго с изключение на за отвращение да има публично разискване. И слага въпроса дали вносителите нямат мрачни и неразбираеми цели. Това предложение, което се показва в анулацията на властта на министъра на финансите да основава единна цена за даване на достъп, има капацитета да сътвори безпорядък и действително да вдигне цените на разноските, а не да ги понижи. Всяка власт има унифицираща, координараща и дисциплинираща функционалност. Заповедта на министъра на финансите е от дисциплиниращо значени, тъй като доста институции са принудени да дават достъп при едни рационални цени, които са в заповедта.
Премахването на нормите може да доведат до екзотични практики, които да са свързани със корист. И до ден сегашен има институции, които пробват да поставят доста по-високи стойности, в сравнение с са по заповедта.
Не се регистрира, че още 2001 година МФ категорично реши, че човешкият труд няма да бъде калкулиран в цената. Премахването на заповедта още веднъж ще ни изправи пред този въпрос.
Заповедта на Симеон Дянков от 2011 година, която размени тази на Муравей Радев, поправя доста от несъвършенствата й. Още повече, че през днешния ден статистиката показва, че сред 2010 година и 2018 година необикновено доста се е нараснал броят на електронните заявки за достъп до информация - от 9 на 54%. Това подхожда на развиването на обществото. Но поради обстоятелството, че съгласно ЗДОИ достъпът по интернет е безвъзмезден, въпросът за тези разноски е анахронизъм. Той стои единствено за хората, които не употребяват електронни заявки. И е още едно оръжие в битка против жителите и правото на инфолмация. Видяхме доста отрицателни практики в последните месеци. Като на Министерството на правораздаването за паметните бележки от диалозите с евроекспертите, и Министерство на околната среда и водите за един отчет за Витоша. Които си разрешават след правосъдно решение да не дават информация. Всичко това би отворило вратата на локалния феодализъм.
Не е правилно, както твърди обществено, Менда Стоянова, че имало финансова аргументация и разбор. Няма никакъв разбор. Едно законодателно решение би трябвало да се основава на проблеми при използването. Ако има проблеми, дано министърът на финансите да промени заповедта си.
- Има Закон за отбрана при бедствия. Това значи, че законодателят е помислил за обстановка на бедствия, което е обикновено в една страна. Но измежду бедствията би трябвало да се визират и епидемиите. И такава обстановка като сегашната би трябвало да бъде имана поради. Законът е от 2006 година, последните му изменения са от 2011 година Би трябвало по принцип да се имат поради тези обстановки. Думата " зараза " се загатва в закона, само че това не значи, че има уредба. След като човечеството е изживяло големи епидемии още преди 2000 години, обикновено е една страна, която действа 2500 години по-късно, да е помислила за тези проблеми. И това би трябвало да е обица на ухото, без значение кой е на власт. Особено на законотворците - че за такива базисни събития в човешката история трябва да има законодателство, без да се чака тези събития да се случат.
- Адекватно ли реагират управляващите в тази обстановка?
- В условията на тази неотложност, ми се коства, че има съответен метод. Няма подозрения, че трябваше да има проект за деяние от всички управляващи. Какъвто има за военновременна отбрана. За изключителни обстановки като войната, съществуват проекти, които планува тъкмо кой какво да прави. Оказва се, че за една не по-малко честа, даже по-честа в 21 век обстановка, нямаме сходни проекти. Това спъва потенциала на институциите да се правят добре и дейно работата, както и потенциала да се реализира обикновено контролиране на публичния и обществения живот.
Затова даже намирам, че властта се оправя по-добре със обстановката, отколкото може да се чака при неналичието на правила и структурирани наставления за това по какъв начин да се постъпва.
В някои сфери се закъсня с реакцията. В правосъдната власт например до последно имаше вяра, че, както вършат децата, като си затворим очите, няма да ни видят. Беше съответна мярката на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет да се анулират всички правосъдни съвещания за периода на изключителното състояние. Но не беше належащо това да става в неделя. В понеделник доста от сътрудниците не знаеха даже, че има анулация на правосъдните съвещания.
- Една от ограниченията, които се оферират в този момент, са строги санкции за разпространяване на погрешна информация за ковид. Това включва ли и обществените мрежи? И може ли елементарно да се трансформира в оръжие против свободата на словото и неуместните медии?
- Извънредната обстановка изисква извънредни мерки и по-голяма грубост на закона. Това е разумно и има за естествена цел предварителната защита на всяване на суматоха и подкопаване на устоите на обществения живот. Но би трябвало доста да се внимава при използването на такива наказания. Това, което не трябва да забравяме, е, че постоянно съществуват среди, изключително измежду ръководещите, които нямат предпочитание да има информация и рецензия за техните дейности. Важно е сходна глоба да не се трансформира в средство за задръстване на устата на инакомислещите и за задушаване на обществената рецензия. Както споделя един сътрудник специалист от чужбина, политическите партии обичат Закона за достъп до социална информация, когато са в съпротива и не го долюбват, когато са на власт. Ситуацията в този момент е сходна.
Колкото до обществените мрежи, в съвремието те могат да са по-мащабни по своя резултат от медиите. Някой, който всява суматоха, популяризира непроверена информация и по никакъв метод не може да потвърди почтеност, би било редно да понесе отговорност.
Но има съществени конституционни репери за маркиране на отговорността, би трябвало да се има поради и тълкуването на Европейската спогодба за правата на индивида от съда в Страсбург. Да се търси отговорност единствено в случаи, в които става въпрос за погрешна информация, с обстоятелства, които не са тествани и не са същински. Например може да бъде изнасяна информация, която не е тествана, когато има публичен интерес от това да бъде изнесена. Има образец по делото " Касабова против България " от 2011 година, че това е обосновано изнасяне информация (в случая ставаше дума за подозрения за корупция при приема на деца в гимназиите, бел.ред), тъй като обществото има право да научи. В една такава обява би трябвал да е ясно посочено, че става дума за непотвърдена информация.
Другото огромно условие е за почтеност на говорещия. Парламентът ще приеме такава изключителна отговорност, само че дано да кажем, че в продължение на години в Министерството на правосъдието отлежава законопроект за смяна на отговорността за засегнатост и клюка по отношение на осъждания на България в Страсбург. На този законопроект не му се дава път, по този начин и не е минал през Министерския съвет. Имаше разисквания и най-после нищо. Трябва да сме наясно, че тази законодателна самодейност върви ръка за ръка с бездействието на институциите да подобрят режима на свободата на словото в България и мълчешком опониране на ясните решения на съда в Страсбург.
- Проектът планува да спрат да текат периодите по делата. Законът обаче още не е признат, а изключителното състояние е от предишния петък. Ще бъдат ли наранени процесите, евентуално те не са чак толкоз доста, по които периодите изтичат сред оповестяването на изключителното състояние и приемането на новото законодателство?
- Напълно е допустимо да приказваме за хиляди каузи. Само в най-натоварения съд в страната - Софийският областен съд, всекидневно има към 100 000 дела годишно. А периодите включват инструкции за коригиране на неизправност за тъжби и искови молби, отговори на искова молба, складиране на тъжби пред горните инстанции. Март е деен, не е ваканционен месец, затова не е изключено да става въпрос за огромен брой дела. Опасността не е дребна, в случай че не се вземат ограничения. Затова трябва да се има поради, че към този момент в границите на дните от изключителното състояние има изтичащи периоди, за които хората не са съумели да се погрижат. Парламентът, в случай че вземе решение да се спрат периодите, е редно да придаде назад деяние. Иначе може да се окаже, че хора, които не са има опция да спазят периодите поради изключителното състояние, са с орязани прави и с прекратен достъп до съд. Това са значими неща.
А в съдебната система би трябвало да почне мислене на равнище Висш правосъден съвет за планирането на идващия сезон. Отмяната на каузи през един деен месец, а не знаем и какво ще е след 13 април, ще изисква да бъдат взети решения и по този въпрос, с цел да може правораздаването да не се забави изключително. Трябва да се намерения за случаи от по-голяма неотложност и по какъв начин съдебната система да може по постоянен и уравновесен метод да се оправи с тези провокации.
- Къде ни е е-правосъдието, за което единствено слушаме към този момент години наред?
- Това е огромният въпрос. Това е миг, в който се оказва, че електронното правораздаване като механизъм за бистрота, гласност и достъп до информация, е по-важно от нормалното. Очевидно се изправяме пред обстановка, в която ще бъде стеснен достъпът на медиите и външни лица до провеждащите се правосъдни съвещания. Това е проблем. Решението е вярно, доколкото правото на живот и здраве е с преимущество. Но не трябва да пострада условието за правдивост на съда. А то категорично включва публичността като гаранция. Съдилищата, които не разгласяват протоколи от съвещанията си, следва да стартират. И това би трябвало да е в изискванията на неотложност, като обезщетителна мярка. Трябва да има опция за електронен и своевременен достъп до тези протоколи. Има пресцентрове на огромни съдилища, които не са разгласили известие от 1-2 години. Хубаво е, че се грижим за телата. Но човешкото общество е рационално и то би трябвало да се грижи и за душите - да бъдем свободни, да имаме работни и отчетни институции.
Оказа се, че в България, че когато би трябвало да бъде нападнат някой, както това се случи даже с ръководителя на Върховния касационен съд, може някои медии да получават информация даже преди страните по делото. Щом това е допустимо, евентуално е допустимо да бъде прилагано и когато би трябвало да бъде задоволено правото на жителите и обществото.
- Твърде самоуверено ли е да мислим за видеоизлъчване от правосъдните зали?
- Да погледнем на епидемията и като тласък на обществото да се развива. Трябва да се развият технологиите за дистанционно другарство, както и тези, които обезпечават необятен публичен достъп. В Съединени американски щати доста от съдилищата имат пряк достъп до съвещанията посредством видеозаснемане. В България имаме звукозаписи, които съдилищата ревностно пазят. Дошло е време да се отърсим от духа на Средновековието и да влезем в едни по-нови времена. И този по-широк достъп да стане действителност. Въвеждането на камери за обществените съвещания е желателно, само че то надали може да стане бързо. За звукозаписите обаче може да се обезпечи.
- Как оценявате държанието на основния прокурор Иван Гешев в изключителното състояние? Като че ли изревнува, че вирусът го измести от новините... Сега, до момента в който правосъдните покои са затворени за публицисти, той привиква брифинги по какъв начин ще бори спекулата.
- Въпросът има доста аспекти. От една страна желанието на прокуратурата да работи намерено и да дава информация, би трябвало да бъде адмирирано. Имаше години, в които това беше изцяло непрозрачна институция. От друга страна се багра да не минем от едната прекаленост в другата. Прокуратурата като междинна институция, която няма последната дума, не е редно да показва своята активност като Светая Светих и като последна дума по някакви въпроси. Това като общо правило нарушава в доста случаи презумпцията за невиновност и е признато от съда в Страсбург за проблематично държание.
Що се отнася до желанието на основния прокурор да е водеща фигура в контекста на една рецесия, това не е изцяло съответно на действителността. Водещата фигура би трябвало да е изпълнителната власт, както и законодателната власт, която да й осигури възможност гъвкаво и адекватност да си прави работата. Тук основният прокурор няма работа. неговото място е, в случай че има опасност от дестабилизиране и безредия. Но прокуратурата не може да дирижира процесите. Ако репресията, а не предварителната защита върви напред в една спешна обстановка, това е лесният път към диктатурата. Историята на човешкия жанр го е потвърдила. Затова е добре всеки да си стои на мястото.
Големият проблем е, когато институция като прокуратурата дава информация, без тя да е тествана. Това основава заплахата от заблуждение на обществото и основаване на илюзорни проблеми. Създават една отрицателна настройка към хора, към които е ориентирано наказателно гонене.
- Има ли заплаха, когато излезем от рецесията, да се окаже, че са прокарани закони, които са рискови. Както ГЕРБ в този момент се пробват да трансформират Закона за достъп до социална информация.
- Виждаме, че таман в изискванията на рецесия се променя работещ закон, който не се нуждае от незабавна смяна, още по-малко без обществено обсъждане и проучване на практиката по използването му. Изключително съмнително, безпричинно и незаконно, изменението в ЗДОИ да бъде вмъкнато в един скришен метод посредством Закона за акцизите и данъчните хранилища. Подобен метод не свидетелства за друго с изключение на за отвращение да има публично разискване. И слага въпроса дали вносителите нямат мрачни и неразбираеми цели. Това предложение, което се показва в анулацията на властта на министъра на финансите да основава единна цена за даване на достъп, има капацитета да сътвори безпорядък и действително да вдигне цените на разноските, а не да ги понижи. Всяка власт има унифицираща, координараща и дисциплинираща функционалност. Заповедта на министъра на финансите е от дисциплиниращо значени, тъй като доста институции са принудени да дават достъп при едни рационални цени, които са в заповедта.
Премахването на нормите може да доведат до екзотични практики, които да са свързани със корист. И до ден сегашен има институции, които пробват да поставят доста по-високи стойности, в сравнение с са по заповедта.
Не се регистрира, че още 2001 година МФ категорично реши, че човешкият труд няма да бъде калкулиран в цената. Премахването на заповедта още веднъж ще ни изправи пред този въпрос.
Заповедта на Симеон Дянков от 2011 година, която размени тази на Муравей Радев, поправя доста от несъвършенствата й. Още повече, че през днешния ден статистиката показва, че сред 2010 година и 2018 година необикновено доста се е нараснал броят на електронните заявки за достъп до информация - от 9 на 54%. Това подхожда на развиването на обществото. Но поради обстоятелството, че съгласно ЗДОИ достъпът по интернет е безвъзмезден, въпросът за тези разноски е анахронизъм. Той стои единствено за хората, които не употребяват електронни заявки. И е още едно оръжие в битка против жителите и правото на инфолмация. Видяхме доста отрицателни практики в последните месеци. Като на Министерството на правораздаването за паметните бележки от диалозите с евроекспертите, и Министерство на околната среда и водите за един отчет за Витоша. Които си разрешават след правосъдно решение да не дават информация. Всичко това би отворило вратата на локалния феодализъм.
Не е правилно, както твърди обществено, Менда Стоянова, че имало финансова аргументация и разбор. Няма никакъв разбор. Едно законодателно решение би трябвало да се основава на проблеми при използването. Ако има проблеми, дано министърът на финансите да промени заповедта си.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ