Пострадалите от лотарията нямат законова защита в България
- Адвокат Екимджиев, откакто на 22 февруари влязоха в действие измененията в Закона за хазарта, с които на частните компании беше неразрешено да се занимават с лотарии, останаха хора с печеливши билети, които не са си получили облагите. На загуба се оказаха и разпространителите на билетчета, както и акционерите на хазартните компании. Каква е законовата им отбрана?
- Ако визирате опция за отбрана пред националните съдилища по българския закон - нямат. Но има опция от позиция на интернационалните правни стандарти и на практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) и на Съда на Европейски Съюз в Люксембург. С акционерите в комерсиалните сдружения, организиращи хазартна активност, обстановката е най-ясна. Преди няколко години Унгария предприе подобни ограничения. По този мотив е решението на Съда на Европейски Съюз по дело С-98/14 от 11 юни 2015 година, което се базира и на решението на ЕСПЧ по делото " Векони против Унгария " от 13 януари 2015 година (то е обвързвано с установяването на държавен монопол върху търговията с тютюн, както у нас беше национализиран хазартният бизнес). Съдът в Люксембург е разгледал правния статут и последствията за акционерите в сдруженията, на които са отнети лицензите и чиято хазартна активност е прекъсната, както и в България, ненадейно, без предупреждение.
В тези проблеми и Съдът на ЕС, и Европейски съд по правата на човека одобряват, че тази неочаквана смяна, без временен интервал и правила за обезщетение за направените вложения, без опция тези сдружения да преуредят своя бизнес, е неприемлива интервенция в правото на благосъстоятелност и в свободата на даване на услуги. На базата на правните стандарти от тези две каузи по прилика може да се търси кардинално подобие по каузи за отбрана и на другите две категории наранени. Това са разпространителите на билетчетата, които години наред са вложили обилни средства за търговията с тях, а без предизвестие те станаха непотребни и непродаваеми, и печелившите. Тото милионерите са незначителна част. Има стотици хора, които са изгорели с по 20-30-50-100 лева Те най-вероятно няма да подхващат нищо. Моята теза е, че участниците в такива игри, които прецизно и добросъвестно са спазвали открития от страната правилник, е разумно да имат очакване, в случай че държавата реши да трансформира нещо в бранша, да се погрижи за към този момент зародилите правни отношения от техните облаги. В един от разновидностите за законопроекта беше планувано основаването на специфичен фонд за погашение на облагите до влизането на закона в действие. По неразбираеми аргументи, съгласно мен чисто лобистки, този текст отпадна. Сега там има една нищо незначеща дефиниция, че облагите " се изплащат според одобрените игрални условия и правила за съответната игра ". Но това е редът, който предвиждаше облагите да се изплащат точно от хазартната активност, която към този момент е прекратена. Тоест законът не дава никаква изясненост, камо ли гаранция, че спечелилите имат съображение да ги претендират от дружествата, които ги проведоха.
- Тези сдружения към този момент потеглят и към неплатежоспособност...
- Това е третият мотив. Вторият е, че е доста евентуално те да се базират на форсмажор. Защото това, че страната не им даде никакво предизвестие и временен интервал за пренастройка на бизнеса, може да се приравни на непреодолима мощ. Напълно разумно е сдруженията да настояват форсмажор, а той изключва отговорността за несъблюдение на поети договорни отговорности - в тази ситуация за възнаграждение на облагите.
И на трето място - вече някои от хазартните сдружения желаеха произвеждане за неплатежоспособност поради смяната в закона. Остава една теоретична опция за спечелилите да се наредят на опашката на кредиторите. И сходно на вложителите в КТБ да чакат години наред да видят дали инцидентно нещо ще остане от разпределението на имуществото на тези сдружения. А тези сдружения нямат друго значително имущество. Те са създавани тъкмо за тази активност и се устояха и печелеха от нея. Много малко евентуално е да останат активи, от които да се изплатят спечелилите лотарийни билети. Така че единственият съгласно мен късмет е да се опита правилата, приложени от европейските съдилища по отношение на акционерите, да бъдат приложени и по отношение на разпространителите и хората с печеливши билети. Казвам " късмет ", защото ситуацията е несигурна, хазартна, като си приказваме за хазарт.
- Страсбург може ли да присъди на печелившите цялата сума от билетчетата им?
- Ако се потвърди, че това е нарушаване на правото на благосъстоятелност и това е претърпяната щета, която не може да бъде възобновена по различен метод, би могло да се стигне до такова решение. Но има доста въпросителни. Като дали въпреки всичко не би трябвало да се изчерпи някакъв вътрешноправен ред, като разпореждане в опашката на кредиторите. Но в случай че това се направи, има риск Страсбург да одобри, че е изтърван 6-месечният период за тъжба от влизането на закона в действие. Оптималната тактика за тези, които могат да си я разрешат финансово, е да предявят искове в България и в това време да си подадат и тъжба до Страсбург. И в случай че прогнозата ми, че тук нищо положително няма да се случи, се окаже вярна, това ще бъде доста мощен мотив за триумф в Страсбург.
- Решението на Съд на Европейския съюз по делото на Унгария не може ли да се употребява по каузи тук за търсене на обезщетение?
- Хипотетично биха могли да бъдат заведени и по новия член 2в от Закона за отговорността на страната - за вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейски Съюз. Но това важи единствено за акционерите на комерсиалните сдружения. Защото там стандартът е директно относим за тях. И в по-малка степен за разпространителите. Но не може да се употребява от печелившите.
- Може ли да се направи прогноза какъв брой би коствало на данъкоплатците, в случай че такива каузи тръгнат и бъдат извоювани?
- Бяха оповестени извоюваните суми от лотарийните билети. За мен по-интересни са въпросите на акционерите, тъй като техните загуби са големи. Не са за подценяване и загубите на търговците. Става въпрос за елементарно доказуеми, измерими имуществени вреди. Тоест, в случай че тези каузи тръгнат добре пред европейските съдилища, не виждам проблем за отсъждане на загубите в цялостен размер. Тук не приказваме за имагинерни пропуснати изгоди.
Добър беше ходът да се създаде фонд от хазартните сдружения. Можеше да се откри уравновесен вид, да вземем за пример да се покрие 50-70% от облагата. Но очевидно в услуга на хазартните сдружения този текст беше отстранен. При нас в никакъв случай нещата не се вършат рационално и балансирано. Действа се като с секира. И най-после всички плащаме.
- И то евентуално много скъпо.
- Най-скъпото е загубата на доверие в държавността. Как хората с печелившите билети да имат вяра на страната и нейните институции, когато тя ги мами. Виждаме, че живеем в един неуместен свят. Стигнали сме до хипотезата, в която самата ни страна за следващ път работи андрешковски, недалновидно, по един първичен метод, и взема решения, които не постоянно са най-хубавите.
- Ако се откри кой да нападна пред Конституционния съд измененията в закона, те биха ли паднали?
- Ако имахме Конституционен съд, би трябвало да паднат много лесно заради тълкуването, което е обещано в сходна обстановка на правото на Европейски Съюз. Това е имплицитно нарушаване на правото на благосъстоятелност, което е обезпечено и от българската конституция. Но там имат странни разбирания за господство на българската конституция над европейското право. Схоластични, провинциални разбирания, които ме вършат мощно песимистичен. Да не приказваме за зависимостите на някои от членовете на Конституционен съд от властта, които не ми дават съображение да имам вяра, че биха взели обективно решение.
- Ако визирате опция за отбрана пред националните съдилища по българския закон - нямат. Но има опция от позиция на интернационалните правни стандарти и на практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) и на Съда на Европейски Съюз в Люксембург. С акционерите в комерсиалните сдружения, организиращи хазартна активност, обстановката е най-ясна. Преди няколко години Унгария предприе подобни ограничения. По този мотив е решението на Съда на Европейски Съюз по дело С-98/14 от 11 юни 2015 година, което се базира и на решението на ЕСПЧ по делото " Векони против Унгария " от 13 януари 2015 година (то е обвързвано с установяването на държавен монопол върху търговията с тютюн, както у нас беше национализиран хазартният бизнес). Съдът в Люксембург е разгледал правния статут и последствията за акционерите в сдруженията, на които са отнети лицензите и чиято хазартна активност е прекъсната, както и в България, ненадейно, без предупреждение.
В тези проблеми и Съдът на ЕС, и Европейски съд по правата на човека одобряват, че тази неочаквана смяна, без временен интервал и правила за обезщетение за направените вложения, без опция тези сдружения да преуредят своя бизнес, е неприемлива интервенция в правото на благосъстоятелност и в свободата на даване на услуги. На базата на правните стандарти от тези две каузи по прилика може да се търси кардинално подобие по каузи за отбрана и на другите две категории наранени. Това са разпространителите на билетчетата, които години наред са вложили обилни средства за търговията с тях, а без предизвестие те станаха непотребни и непродаваеми, и печелившите. Тото милионерите са незначителна част. Има стотици хора, които са изгорели с по 20-30-50-100 лева Те най-вероятно няма да подхващат нищо. Моята теза е, че участниците в такива игри, които прецизно и добросъвестно са спазвали открития от страната правилник, е разумно да имат очакване, в случай че държавата реши да трансформира нещо в бранша, да се погрижи за към този момент зародилите правни отношения от техните облаги. В един от разновидностите за законопроекта беше планувано основаването на специфичен фонд за погашение на облагите до влизането на закона в действие. По неразбираеми аргументи, съгласно мен чисто лобистки, този текст отпадна. Сега там има една нищо незначеща дефиниция, че облагите " се изплащат според одобрените игрални условия и правила за съответната игра ". Но това е редът, който предвиждаше облагите да се изплащат точно от хазартната активност, която към този момент е прекратена. Тоест законът не дава никаква изясненост, камо ли гаранция, че спечелилите имат съображение да ги претендират от дружествата, които ги проведоха.
- Тези сдружения към този момент потеглят и към неплатежоспособност...
- Това е третият мотив. Вторият е, че е доста евентуално те да се базират на форсмажор. Защото това, че страната не им даде никакво предизвестие и временен интервал за пренастройка на бизнеса, може да се приравни на непреодолима мощ. Напълно разумно е сдруженията да настояват форсмажор, а той изключва отговорността за несъблюдение на поети договорни отговорности - в тази ситуация за възнаграждение на облагите.
И на трето място - вече някои от хазартните сдружения желаеха произвеждане за неплатежоспособност поради смяната в закона. Остава една теоретична опция за спечелилите да се наредят на опашката на кредиторите. И сходно на вложителите в КТБ да чакат години наред да видят дали инцидентно нещо ще остане от разпределението на имуществото на тези сдружения. А тези сдружения нямат друго значително имущество. Те са създавани тъкмо за тази активност и се устояха и печелеха от нея. Много малко евентуално е да останат активи, от които да се изплатят спечелилите лотарийни билети. Така че единственият съгласно мен късмет е да се опита правилата, приложени от европейските съдилища по отношение на акционерите, да бъдат приложени и по отношение на разпространителите и хората с печеливши билети. Казвам " късмет ", защото ситуацията е несигурна, хазартна, като си приказваме за хазарт.
- Страсбург може ли да присъди на печелившите цялата сума от билетчетата им?
- Ако се потвърди, че това е нарушаване на правото на благосъстоятелност и това е претърпяната щета, която не може да бъде възобновена по различен метод, би могло да се стигне до такова решение. Но има доста въпросителни. Като дали въпреки всичко не би трябвало да се изчерпи някакъв вътрешноправен ред, като разпореждане в опашката на кредиторите. Но в случай че това се направи, има риск Страсбург да одобри, че е изтърван 6-месечният период за тъжба от влизането на закона в действие. Оптималната тактика за тези, които могат да си я разрешат финансово, е да предявят искове в България и в това време да си подадат и тъжба до Страсбург. И в случай че прогнозата ми, че тук нищо положително няма да се случи, се окаже вярна, това ще бъде доста мощен мотив за триумф в Страсбург.
- Решението на Съд на Европейския съюз по делото на Унгария не може ли да се употребява по каузи тук за търсене на обезщетение?
- Хипотетично биха могли да бъдат заведени и по новия член 2в от Закона за отговорността на страната - за вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейски Съюз. Но това важи единствено за акционерите на комерсиалните сдружения. Защото там стандартът е директно относим за тях. И в по-малка степен за разпространителите. Но не може да се употребява от печелившите.
- Може ли да се направи прогноза какъв брой би коствало на данъкоплатците, в случай че такива каузи тръгнат и бъдат извоювани?
- Бяха оповестени извоюваните суми от лотарийните билети. За мен по-интересни са въпросите на акционерите, тъй като техните загуби са големи. Не са за подценяване и загубите на търговците. Става въпрос за елементарно доказуеми, измерими имуществени вреди. Тоест, в случай че тези каузи тръгнат добре пред европейските съдилища, не виждам проблем за отсъждане на загубите в цялостен размер. Тук не приказваме за имагинерни пропуснати изгоди.
Добър беше ходът да се създаде фонд от хазартните сдружения. Можеше да се откри уравновесен вид, да вземем за пример да се покрие 50-70% от облагата. Но очевидно в услуга на хазартните сдружения този текст беше отстранен. При нас в никакъв случай нещата не се вършат рационално и балансирано. Действа се като с секира. И най-после всички плащаме.
- И то евентуално много скъпо.
- Най-скъпото е загубата на доверие в държавността. Как хората с печелившите билети да имат вяра на страната и нейните институции, когато тя ги мами. Виждаме, че живеем в един неуместен свят. Стигнали сме до хипотезата, в която самата ни страна за следващ път работи андрешковски, недалновидно, по един първичен метод, и взема решения, които не постоянно са най-хубавите.
- Ако се откри кой да нападна пред Конституционния съд измененията в закона, те биха ли паднали?
- Ако имахме Конституционен съд, би трябвало да паднат много лесно заради тълкуването, което е обещано в сходна обстановка на правото на Европейски Съюз. Това е имплицитно нарушаване на правото на благосъстоятелност, което е обезпечено и от българската конституция. Но там имат странни разбирания за господство на българската конституция над европейското право. Схоластични, провинциални разбирания, които ме вършат мощно песимистичен. Да не приказваме за зависимостите на някои от членовете на Конституционен съд от властта, които не ми дават съображение да имам вяра, че биха взели обективно решение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ