Тъжната истина за студентите днес: до 90-а нямаше даже да минат осми клас
адв. ТОДОР КРЪСТЕВ*
Откъдето и да се огледа, 8 декември си остава, може би, най-интересният празник за всеки, докоснал се до университетското обучение в България. Това е неповторим български празник. По света студентите честват на 17 ноември. И това, че си е единствено наш, го прави още по-специален и забавен.
Дотук със статистиката. През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите, или да си е нямала проблеми с тях. Е, може би, без тази сега.
Няма власт, която да не е желала да ги сложи под надзор и мониторинг. Няма власт, която да не е търсила тяхното подпомагане в сложни за нацията и страната моменти. Няма и няма и да има. Защото сплавта сред младост и начетеност е титанична и взривоопасна. Зависи накъде ще се насочи, или ще я насочат.
Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университетът им беше затворен. Сега свирят по мачовете или в чалготеката.
Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората международна война. Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг, с цел да се запишат като доброволци. Повечето от тях не се върнаха в никакъв случай на студентските банки. Представяте ли си това да се случи през днешния ден? Май не. Дано да не съм прав!
През 80-те години като студент Емил Кошлуков бе вкаран в пандиза поради " Фашизмът " на Желю Желев. Представяте ли си какъв брой неясно е това за днешните студенти в епохата на Интернет? Да те окошарят поради книга!
Сега ги прибират за марихуана, алкохол и протекъл силикон, а " Фашизмът " на Желю им звучи на множеството като тройно дестилирана водка. Не знам, може би леко пресолявам гозбата, само че по този начин го усещам.
Страшна обезценка има във висшето обучение у нас. Затова ми е думата. Уникална обезценка. Образованието се трансформира не в полезност, а в житейска нужда с единствена цел личностно себеустройване и кариеризъм. И няма неприятно, в случай че това себеустройване е подплатено с базисните познания, изискуеми за съответното обучение.
За страдание, печалната ми констатации е, че това не е по този начин. Завършват филантропични специалности, без да да са прочели литературата, без която до 90-а година нямаше да те пуснат да минеш и в осми клас.
Искам да бъда свестен вярно. И в този момент има стимулирани и добре готови студенти. За страдание, те не са болшинство. И няма по какъв начин да е другояче, когато по брой на студенти твърдо държим първото място в света. Да, тъкмо по този начин - България е преди всичко по брой студенти, съотносими с популацията на страната. И това в огромна степен изяснява нещата. Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира.
Но, както и да е. Да се надяваме, че времето ще контролира и тези процеси. А другояче - цветущ празник!
Коментарът на юрист Тодор Кръстев е оповестен на персоналната му страница във Facebook. Заглавията са на Lupa.bg
Откъдето и да се огледа, 8 декември си остава, може би, най-интересният празник за всеки, докоснал се до университетското обучение в България. Това е неповторим български празник. По света студентите честват на 17 ноември. И това, че си е единствено наш, го прави още по-специален и забавен.
Дотук със статистиката. През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите, или да си е нямала проблеми с тях. Е, може би, без тази сега.
Няма власт, която да не е желала да ги сложи под надзор и мониторинг. Няма власт, която да не е търсила тяхното подпомагане в сложни за нацията и страната моменти. Няма и няма и да има. Защото сплавта сред младост и начетеност е титанична и взривоопасна. Зависи накъде ще се насочи, или ще я насочат.
Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университетът им беше затворен. Сега свирят по мачовете или в чалготеката.
Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората международна война. Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг, с цел да се запишат като доброволци. Повечето от тях не се върнаха в никакъв случай на студентските банки. Представяте ли си това да се случи през днешния ден? Май не. Дано да не съм прав!
През 80-те години като студент Емил Кошлуков бе вкаран в пандиза поради " Фашизмът " на Желю Желев. Представяте ли си какъв брой неясно е това за днешните студенти в епохата на Интернет? Да те окошарят поради книга!
Сега ги прибират за марихуана, алкохол и протекъл силикон, а " Фашизмът " на Желю им звучи на множеството като тройно дестилирана водка. Не знам, може би леко пресолявам гозбата, само че по този начин го усещам.
Страшна обезценка има във висшето обучение у нас. Затова ми е думата. Уникална обезценка. Образованието се трансформира не в полезност, а в житейска нужда с единствена цел личностно себеустройване и кариеризъм. И няма неприятно, в случай че това себеустройване е подплатено с базисните познания, изискуеми за съответното обучение.
За страдание, печалната ми констатации е, че това не е по този начин. Завършват филантропични специалности, без да да са прочели литературата, без която до 90-а година нямаше да те пуснат да минеш и в осми клас.
Искам да бъда свестен вярно. И в този момент има стимулирани и добре готови студенти. За страдание, те не са болшинство. И няма по какъв начин да е другояче, когато по брой на студенти твърдо държим първото място в света. Да, тъкмо по този начин - България е преди всичко по брой студенти, съотносими с популацията на страната. И това в огромна степен изяснява нещата. Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира.
Но, както и да е. Да се надяваме, че времето ще контролира и тези процеси. А другояче - цветущ празник!
Коментарът на юрист Тодор Кръстев е оповестен на персоналната му страница във Facebook. Заглавията са на Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ