Adore разказва една от тези истории, за които ти е

Adore споделя една от тези истории, за които ти е ясно, че най-после ще завършат с разрушени сърца, само че в това време си подготвен да опиташ – в случай че не да преживееш, то най-малко да гледаш. И да си съпричастен. Филмът на Ан Фонтейн, която познаваме от „ Коко преди Шанел ”, е на една много особена тематика, която малко създатели са се осмелявали да създават – реализацията, под една или друга форма, на Едиповия комплекс. В киното аз се сещам за два кино лентата с сходна, въпреки и напълно не същата, тема – „ И твoята майка също ” на Алфонсо Куарон и „ Децата са добре ” на Лиса Чолоденко. Тук Ан Фонтейн навлиза непосредствено и надълбоко в тематиката за любовта сред зряла жена и младо момче и прави един доста внимателен, женски и трогателен роман за нея. Ан Фонтейн навлиза непосредствено и надълбоко в тематиката за любовта сред зряла жена и младо момчеНе мога да не отбележа положителната игра на основните героини Наоми Уотс и Робин Райт, както и необикновено красивия морски пейзаж, който служи за натурален декор на тази история.  Някак е мъчно да си представиш сходна обич да се случи на някое прозаично място...

Във втората част на кино лентата ме изненада един много несръчен и театрален миг, който някак омаловажи съзерцателната дълбочина дотук.  Накрая пък всичко свърши с един малко противоречив от моя позиция край, който някак обърна вероятността за обществено допустимото, от която,  аз като фен, имах действителна потребност. Първо си помислих, че бих предпочела да не е нещо толкоз близо до хепиенд, тъй като в живота, несъмнено, тази история би приключила по напълно различен метод. После се запитах - какво неприятно има в  почти-щастливия край и в случай че можем да си го позволим единствено на кино - ок, за какво да не му се насладим? В последна сметка не е наложително всички сходни истории да приключват с разрушени сърца...