Адолф Хитлер през Първата световна война
Адолф Хитлер, несъмнено, е запомнен с ужасите и заличаването на Втората международна война. Преди това обаче той служи в Първата международна война. И тази първа среща с всеобщия пердах повлиява надълбоко на бъдещето му.
Преди Първата международна война Хитлер наподобява безперспективен човек. Идвайки от австрийската долна междинна класа, той редовно се разочарова от неспособността си да се издигне в обществото. По това време Адолф се вижда като интелектуалец и част от немския хайлайф на Австрийската империя. Другите обаче го виждат като разколник, който работи на странни места и бяга в Германия, с цел да не поставя военна работа дружно с чехите, хърватите и евреите, които той презира.
Хитлер бяга от австрийския боен набор, само че не е страхливец. Когато избухва Първата международна война, той се включва непринудено на работа в баварската войска. Въпреки че е част от Германия, Бавария поддържа самостоятелна войска. Австриецът Хитлер моли за правото да се причисли към тази войска и по този начин на 16 август 1914 година той става част от 16-ти баварски авариен полк.
те
В рамките на месеци Хитлер взе участие в една от най-травматичните борби, които немската войска претърпява. През октомври 1914 година и двете страни изпитват усложнения, до момента в който се надпреварват да затворят пролуката сред линиите си и морето. Резервните полкове, в това число 16-ти баварски, са изпратени на фронта след несъответстваща подготовка, с цел да запълнят линиите към Ипер (град в Северозападна Белгия).
В края на октомври тези запаси са изпратени в деяние против изчерпаните, само че опитни бойци на английските сили. Пресните немски новобранци претърпяват ужасни жертви без да завоюват нищо. 16-ти влиза в борба с 3600 души и в границите на четири дни остава единствено с 611 оживели и неранени. До декември ротата на Хитлер от 250 бойци понижа до 42.
Загубата на толкоз доста млади мъже надълбоко разстрои германците – и те назовават борбата Клането на почтените.
За своето присъединяване Хитлер е нараснал в ефрейтор и предложен за Железния кръст от втори клас.
Като част от баварските запаси Хитлер има идеална опция да стане обществено по-популярен. Той служи дружно със студенти и експерти от положителни немски фамилии и по този начин най-накрая е измежду хората, с които желае да бъде. Там не се издига доста във военната подчиненост по време на войната, само че в никакъв случай не се усеща наскърбен от това, може би заради другите благоприятни условия, които срещна.
Всички, които служат с Хитлер, приказват за него като за самоуверен и съзнателен боец. Много преди да придобие някакво доста въздействие в Германия, някогашните му офицери пишат за неговата „ безразсъдна храброст “, „ образцово отношение “ и „ обективен и честен темперамент “.
Във войната той демонстрира най-хубавото в себе си.
Хитлер прекарва огромна част от войната като „ бегач “, пренасяйки известия напред-назад сред редиците. Когато идва на власт някои хора се пробват да го обидят за това, като споделят, че не се е сблъсквал с заплахите на фронтовата линия. Но всеки, който е виждал бегачите по време на работа, знае, че това не е по този начин.
Бегачите не вземат участие в нападенията в окопа, при които са убити толкоз доста мъже. Те обаче и не изпитват дългите интервали на относителна сигурност сред офанзивите. Вместо това те са в деяние от самото начало, тичат напред-назад със известия посредством артилерийските бомбардировки, стрелбата и обгазяването.
През първия ден от една борба трима от осемте пратеници в батальона на Хитлер са убити, а четвърти е тежко ранен. Тяхната работа е рискова.
