Адът – това са другите
Адът има своя история. И тази история е освен за ужаса, който той всява у хората през вековете. Пламъци, мъченици, безформени чудовищни същества, мрачни реки – на религиите в никакъв случай не им е липсвало въображение, с цел да опишат с думи и картини какво се случва с прокълнатите души. И няма потребност да сме единствено европейци, пропити с християнска просвета, с цел да може това място на наказване, да се е загнездило в груповата ни памет. Как през годините са изобразявани всички тези кръгове на Ада, където бродят наказаните души? Изследователите на този културен феномен се произнасят по тематиката.
От всички притчи, свързани с Ада, най-разпространената несъмнено е тази, че най-големият боязън на средновековния човек е да бъде наказан да гори в адските пламъци. Средновековието изобилства с всевъзможни ужасяващи иконографски изображения, само че не е напълно изрично, че в действителност неговите съвременници се опасяват толкоз доста от Ада. През XIV век Данте разказва една география на Ада, която включва 9 кръга. Да се картографира адския пейзаж и да се изрежда целия инвентар на мъченията, е било главно занятие на създателите от тази ера. Италианският стихотворец обаче е първият, който разкрива всички секрети на Ада.
Откъде идва названието Ад? Коренът на думата е латински, само че infernus в действителност е прилагателно. За Цицерон, Вергилий и други класици „ пъкъл “ не значи място. Как тогава пъкълът се е трансформирал в съществително?
Основна роля имат християните и най-много Йероним Блажени. Когато той превежда Библията, употребява думата „ пъкъл “ като лично име, с цел да отбелязя точно прокълнато място от отвъдното, тъй че Адът е напълно откритие на християнството. То се появява за първи път през Средновековието, само че въпреки всичко се корени в някои източници от Античността. Създателите на понятието Ад се въодушевяват от три огромни източника: поемата от Месопотамия, която споделя пътешествието на Гилгамеш в отвъдното, еврейското разбиране „ Шеол “, което участва в Стария завет, само че където не участва тази концепция за наказване на неприятните, нито за премия за положителните. Не на последно място идва и претекстът на гръцкия Хадес, в частност в опълчването на Елисейските полета – място, където обитават великите персони и праведните, и Тартара – място на смут и самотност. Десетилетия наред Адът е структура в развой на създаване, която би трябвало да се насели. Това отвъдно
И още...
От всички притчи, свързани с Ада, най-разпространената несъмнено е тази, че най-големият боязън на средновековния човек е да бъде наказан да гори в адските пламъци. Средновековието изобилства с всевъзможни ужасяващи иконографски изображения, само че не е напълно изрично, че в действителност неговите съвременници се опасяват толкоз доста от Ада. През XIV век Данте разказва една география на Ада, която включва 9 кръга. Да се картографира адския пейзаж и да се изрежда целия инвентар на мъченията, е било главно занятие на създателите от тази ера. Италианският стихотворец обаче е първият, който разкрива всички секрети на Ада.
Откъде идва названието Ад? Коренът на думата е латински, само че infernus в действителност е прилагателно. За Цицерон, Вергилий и други класици „ пъкъл “ не значи място. Как тогава пъкълът се е трансформирал в съществително?
Основна роля имат християните и най-много Йероним Блажени. Когато той превежда Библията, употребява думата „ пъкъл “ като лично име, с цел да отбелязя точно прокълнато място от отвъдното, тъй че Адът е напълно откритие на християнството. То се появява за първи път през Средновековието, само че въпреки всичко се корени в някои източници от Античността. Създателите на понятието Ад се въодушевяват от три огромни източника: поемата от Месопотамия, която споделя пътешествието на Гилгамеш в отвъдното, еврейското разбиране „ Шеол “, което участва в Стария завет, само че където не участва тази концепция за наказване на неприятните, нито за премия за положителните. Не на последно място идва и претекстът на гръцкия Хадес, в частност в опълчването на Елисейските полета – място, където обитават великите персони и праведните, и Тартара – място на смут и самотност. Десетилетия наред Адът е структура в развой на създаване, която би трябвало да се насели. Това отвъдно
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ