Отпечатана е първата печатна книга на новобългарски език Абагар
„ Абага̀р “ е молитвеник, публикуван в Рим през 1651 година от бъдещия никополски католически свещеник Филип Станиславов, постоянно определяна като първата българска печатна книга. Тя е отпечатана на 6 май 1651 година на кирилица на хърватски („ илирийски “), само че съдържа и някои детайли на новобългарския език. От книгата през днешния ден са непокътнати 17 екземпляра.
Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан единствено върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молебствия и разкази с набожен темперамент в прорез с католическите канони. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята компания като издателство. В езика на „ Абагар “ се вмъкват някои новобългарски детайли, проличава и въздействието на сърбохърватския език. Полиграфически е завършен с оглед да се носи „ наместо мощни мощи “. Страниците са завършени в 4 колони, има и илюстрации /ксилогравюри с изображения на светци/. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно обръщение на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според антично поверие Исус го излекувал посредством силата на Божието слово и посредством Убрус - забрадка запазила облика на Христос. Този текст, считан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на голям брой амулетни (апотропейни) текстове популяризирани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен темперамент (за помощ при болест, за зачатие, за протекция по време на път, спасяващи от " всякаква несгода ", 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и къс католически требник, в основата на който стои така наречен на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак.
Книгата била предопределена да се носи като талисман „ наместо мощни мощи “, във тип на свитък, навит към кръста или към лявата ръка. В края е поместено послесловието на създателя, който се назовава „ свещеник на Велика България “. Абагар е отпечатан анопистографски на пет огромни хартиени листа с ширина 44.5 и височина 33.5 см. Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е направен от известния френски гравьор Робер Гранжон /Robert Granjon/ (1582 г.) по поръчка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10см, ситуирани сред обособените текстове. Без първата, те са дело на занаятчия славянин, по недоказани догатки.
Засега в света са известни 17 непокътнати екземпляра от книгата, публично наличен у нас е екземплярът, който се пази в България, в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
Източник: Уикипедия
Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан единствено върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молебствия и разкази с набожен темперамент в прорез с католическите канони. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята компания като издателство. В езика на „ Абагар “ се вмъкват някои новобългарски детайли, проличава и въздействието на сърбохърватския език. Полиграфически е завършен с оглед да се носи „ наместо мощни мощи “. Страниците са завършени в 4 колони, има и илюстрации /ксилогравюри с изображения на светци/. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно обръщение на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според антично поверие Исус го излекувал посредством силата на Божието слово и посредством Убрус - забрадка запазила облика на Христос. Този текст, считан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на голям брой амулетни (апотропейни) текстове популяризирани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен темперамент (за помощ при болест, за зачатие, за протекция по време на път, спасяващи от " всякаква несгода ", 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и къс католически требник, в основата на който стои така наречен на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак.
Книгата била предопределена да се носи като талисман „ наместо мощни мощи “, във тип на свитък, навит към кръста или към лявата ръка. В края е поместено послесловието на създателя, който се назовава „ свещеник на Велика България “. Абагар е отпечатан анопистографски на пет огромни хартиени листа с ширина 44.5 и височина 33.5 см. Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е направен от известния френски гравьор Робер Гранжон /Robert Granjon/ (1582 г.) по поръчка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10см, ситуирани сред обособените текстове. Без първата, те са дело на занаятчия славянин, по недоказани догатки.
Засега в света са известни 17 непокътнати екземпляра от книгата, публично наличен у нас е екземплярът, който се пази в България, в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ