В Пазарджик има улица 2 януари
А това значи, че през днешния ден тя има празник, който е съдбовно значим за Пазарджик. По остарял жанр - 2 януари (сега 14 януари) през 1878 година градът е освободен от съветските войски.
След завладяването на Плевен, новата задача на Западният отряд, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901 г.), е погром на Орханийската османска войска и надълбоко приникване в Южна България. Организиран е в три колони и четири отряда. Успешно минава Стара планина при зимни условия, като провокира суматоха в османското командване и необятен интернационален отзив. След успеха в борбата при Ташкесен (сега село Саранци, община Горна Малина), Западният отряд завладява София и преследва остатъците от Орханийската османска войска. В хода на пролетното пречистване на Тракия, съветските бойци разгромяват новата османска войскова групировка с пълководец Сюлейман паша. Настъпва по долината на река Марица. Превзема Пазарджик, Пловдив и развива настъплението в направлението Одрин-Цариград.
Бързото нахлуване на съветските войски избавят Пазарджик от разрушение. Известният Куршум хан, ситуиран на основния път на града, обаче бил разпален, а част от него и взривена. Освен като станция, ханът разполага със хранилища и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханове на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна постройка (от дялани камъни) с оловни кубета, и заема повърхност от 11 570 квадратни метра. Турският странник Евлия Челеби свидетелства, че "не бил виждал подобен огромен хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за фамилни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за небогати посетители. " След Освобождението Куршум хан е дефинитивно опустошен.
Огънят, разпален от отстъпващите турци, обхванал някои региони от Пазарджик. Населението пък било насила да напусне града и да се отдръпна на юг, в посока към село Главиница. Настъплението на съветските отряди попречило на Фуад паша да изгори града и да избие популацията. Не съумял да унищожи и моста на река Марица
Пазарджик е освободен от Западния съветски отряд с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко на 2 януари (14 януари нов стил) 1878 година. Гражданите на града постоянно с благодарност ще си спомнят за арменеца Ованес Съваджъян, който скрил получената депеша от турското командване и предотвратил проектите за опожаряване на града и заличаване на българското население преди да отдръпването.
Ованес Съваджъян е роден през 1844 година в Одрин. През януари 1878 година той е свързочник на гарата в Татар Пазарджик. При своето евакуиране от града командващият на османските войски Сюлейман паша желае позволение от султана и Високата врата в Цариград популацията да бъде избито и да опожари града. Турското държавно управление дава на Сюлейман позитивен отговор, само че телеграфистът Ованес Съваджъян трансформира текста на телеграмата и я предава дешифрирана в тъкмо противоположния смисъл в ръцете на пашата, който не схваща морзовата писменост, и градът е избавен. След освобождението на Татар Пазарджик Ованес Съваджъян става краткотраен кмет на града, а по-късно е шеф на гарата. Ованес Съваджъян умира през 1906 година в Своге. На 14 януари през 1986 година костите му са пренесени в алеята на заслужилите особена респект в гробищния парк на Пазарджик.
Писателят Ангел Каралийчев разказва подвига на арменеца в описа "Спасителят ", оповестен във вестник "Септемврийско знаме " в Пазарджик в 1966 година за 88-годишнината от освобождението на града. На негово име улица "Ованес Съваджъян " е кръстена някогашната "Арменска " в Пазарджик, там е сложена и мраморна паметна плоча. На постоянна сесия на Общинския съвет в Пазарджик на 29 юни 2001 година, общинските съветници с цялостно единогласие афишират Ованес Съваджиян за "Почетен жител на Пазарджик ". Направен е и документален филм за него - "Ованес Съваджъян - спасителят на Пазарджик ". Стогодишнината от гибелта му е маркирана от общността на града на 14 октомври 2006 година с разкриване на монумент на героя на площада до кръстената на него улица. Автор е скулпторът Тома Попов. На бюст-паметника е изписано: "Ованес Съваджъян (1844-1906 г.) - Спасил от крах българското население в Пазарджик по време на Руско-турската освободителна война. Носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга " и "Св. Александър ". Първи краткотраен кмет на Татар Пазарджик и почетен жител на Пазарджик. "
След завладяването на Плевен, новата задача на Западният отряд, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901 г.), е погром на Орханийската османска войска и надълбоко приникване в Южна България. Организиран е в три колони и четири отряда. Успешно минава Стара планина при зимни условия, като провокира суматоха в османското командване и необятен интернационален отзив. След успеха в борбата при Ташкесен (сега село Саранци, община Горна Малина), Западният отряд завладява София и преследва остатъците от Орханийската османска войска. В хода на пролетното пречистване на Тракия, съветските бойци разгромяват новата османска войскова групировка с пълководец Сюлейман паша. Настъпва по долината на река Марица. Превзема Пазарджик, Пловдив и развива настъплението в направлението Одрин-Цариград.
Бързото нахлуване на съветските войски избавят Пазарджик от разрушение. Известният Куршум хан, ситуиран на основния път на града, обаче бил разпален, а част от него и взривена. Освен като станция, ханът разполага със хранилища и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханове на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна постройка (от дялани камъни) с оловни кубета, и заема повърхност от 11 570 квадратни метра. Турският странник Евлия Челеби свидетелства, че "не бил виждал подобен огромен хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за фамилни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за небогати посетители. " След Освобождението Куршум хан е дефинитивно опустошен.
Огънят, разпален от отстъпващите турци, обхванал някои региони от Пазарджик. Населението пък било насила да напусне града и да се отдръпна на юг, в посока към село Главиница. Настъплението на съветските отряди попречило на Фуад паша да изгори града и да избие популацията. Не съумял да унищожи и моста на река Марица
Пазарджик е освободен от Западния съветски отряд с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко на 2 януари (14 януари нов стил) 1878 година. Гражданите на града постоянно с благодарност ще си спомнят за арменеца Ованес Съваджъян, който скрил получената депеша от турското командване и предотвратил проектите за опожаряване на града и заличаване на българското население преди да отдръпването.
Ованес Съваджъян е роден през 1844 година в Одрин. През януари 1878 година той е свързочник на гарата в Татар Пазарджик. При своето евакуиране от града командващият на османските войски Сюлейман паша желае позволение от султана и Високата врата в Цариград популацията да бъде избито и да опожари града. Турското държавно управление дава на Сюлейман позитивен отговор, само че телеграфистът Ованес Съваджъян трансформира текста на телеграмата и я предава дешифрирана в тъкмо противоположния смисъл в ръцете на пашата, който не схваща морзовата писменост, и градът е избавен. След освобождението на Татар Пазарджик Ованес Съваджъян става краткотраен кмет на града, а по-късно е шеф на гарата. Ованес Съваджъян умира през 1906 година в Своге. На 14 януари през 1986 година костите му са пренесени в алеята на заслужилите особена респект в гробищния парк на Пазарджик.
Писателят Ангел Каралийчев разказва подвига на арменеца в описа "Спасителят ", оповестен във вестник "Септемврийско знаме " в Пазарджик в 1966 година за 88-годишнината от освобождението на града. На негово име улица "Ованес Съваджъян " е кръстена някогашната "Арменска " в Пазарджик, там е сложена и мраморна паметна плоча. На постоянна сесия на Общинския съвет в Пазарджик на 29 юни 2001 година, общинските съветници с цялостно единогласие афишират Ованес Съваджиян за "Почетен жител на Пазарджик ". Направен е и документален филм за него - "Ованес Съваджъян - спасителят на Пазарджик ". Стогодишнината от гибелта му е маркирана от общността на града на 14 октомври 2006 година с разкриване на монумент на героя на площада до кръстената на него улица. Автор е скулпторът Тома Попов. На бюст-паметника е изписано: "Ованес Съваджъян (1844-1906 г.) - Спасил от крах българското население в Пазарджик по време на Руско-турската освободителна война. Носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга " и "Св. Александър ". Първи краткотраен кмет на Татар Пазарджик и почетен жител на Пазарджик. "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ