- А! - стресна се жената. - Какво стана? - Не

- А! - стресна се дамата. - Какво стана?

- Не знам - подвигна плещи мъжът, - май заседнахме. Чакайте да видя дали…

- Какво вършиме!? - изкрещя дамата. - Не пипайте копчетата в асансьора!

- Е, нали би трябвало да създадем нещо? - учуди се мъжът.

- Просто не пипайте копчетата, става ли?

- А най-малко копчето с алармата мога ли да натисна?

- Не! - отсече дамата. - Нека просто изчакаме малко.

Мъжът въздъхна, след това кимна:

- Окей, единствено се успокойте. Телефонът ви има ли обсег?

- Не.

- Моят също.

Двамата постояха безмълвни известно време, след това дамата си зашепна:

- Дишай надълбоко, мисли за приятни неща, дишай, дишай... Бойко ще ни избави!

- Мм? - подвигна вежди мъжът. - Кой ще ни избави?

- Говоря на себе си, оставете ме - преглътна дамата и продължи да си шепне. - Бойко ще пристигна, ще ни избави, той постоянно идва и оправя нещата, в този момент и първия ден от болничните ще оправи, всичко ще е наред…

Мъжът стартира да се усеща много неуместно, по тази причина още веднъж предложи:

- Да натисна копчето за алармата, а?

- Нищо не натискайте! Тия асансьори падат и от по-малко! - проплака дамата, след което още веднъж си зашепна. - Бойко ще пристигна, той постоянно оправя всичко, върви и избавя, и нас ще ни избави!

На мъжа стартира да му писва.

- Госпожо, Бойко сигурно ще пристигна да ни избави, обаче в случай че не натисна алармата, въобще няма да разбере къде сме, това ясно ли ви е?

Жената отвори уста да каже нещо, само че се спря. Ясно й беше, че мъжът има право, по тази причина, колкото и да не й се искаше, долепи тил в стената на асансьора, подписа ръце за молитва и кимна:

- Добре, бъдете вандал! Натиснете копчето, само че, апелирам ви, доста деликатно!

За миг мъжът се замисли дали да не стовари юмрука си върху алармата, ей по този начин, за подбив, само че в последна сметка се овладя, постепенно сподели на дамата показалеца си, след това деликатно натисна копчето. Не стана нищо.

- Виж ти - сви устни мъжът, - не работи!

- Как по този начин не работи? - развика се дамата. - Току-що рискувахме живота си за тоя дето духа, по този начин ли?

После нервите й тотално не устояха и тя стартира да крещи с всички сили, думкайки по стените на асансьора - Бойкооо, Бойкооо…

Мъжът се шокира.

- Моля ви, успокойте се, госпожо, апелирам ви - на няколко пъти опита да я хване за раменете, само че тя все успяваше да се отскубне и не спираше да крещи.

- Бойкооо, избави ни, Бойкооо, ти татко, ти майка, цяла България оправяш, където има несправедливости, там си, не ни оставяй, вземи ни с джипа си и ни откарай на несъмнено, Бойкооо…

Мъжът не знаеше какво да направи, по тази причина просто седеше с отворена уста и чакаше дамата да престане да вика и думка. След малко тя фактически се умори, свлече се на земята и стартира да ридае.

- Вижте - приклекна до нея той, - знам, че ви е тежко, само че все някой ще разбере, че сме тук и ще ни помогне. И да не е тъкмо Бойко, а различен пожарникар, отново добре. Но ви апелирам  да се вземете в ръце. Сряда е, хората са си тук, не са по вилите…

Жената хълцаше и плачеше, само че въпреки всичко го поправи:

- Не е сряда, а четвъртък.

Мъжът сви вежди.

- Как четвъртък?

- Цял ден е четвъртък, объркали сте се.

- Ама… - ненадейно мъжът стреснато се изправи - в четвъртък е мачът на Ливърпул… Значи… в случай че през днешния ден е…Чакайте малко… Аз неотложно би трябвало да изляза оттук… Ма по какъв начин може, ще се побъркам… Дишай умерено, дишай… Не, вие просто не разбирате… аз неотложно би трябвало да се махна от тоя асансьор…

Жената също се изправи.

- Господине, апелирам ви, успокойте се…

- Може да има дузпи, може… аз просто трябва… трябва… някой би трябвало да ни избави, някой… - след което мъжът пое надълбоко въздух и с цялостно гърло закрещя – Бойкооо, Бойкооо…